Новите измерения на фашизма
На 2 март в Европейския Съюз, Англия, а малко по-късно и Съединени американски щати бяха неразрешени малкия екран и уеб страницата на Russia Today, както и свързаната с тях медийна компания Sputnik. Седмица по-късно в Русия Думата одобри закон, с който инкриминира разпространението на „ подправена “ информация против войната и агитация против нея с присъди от 3 до 15 години. Резултатът е самозатварянето на доста от опозиционните медии като телевизионния канал „ Дожд “, уебсайт и радио „ Ехото на Москва “, както и съветските редакции на доста от непознатите новинарски компании.
На 20 март в Украйна с благословията на президента Володимир Зеленски бяха неразрешени 11 партии. Сред тях единствено една публично се бе афиширала като проруска. Всички останали са социалистически или със сходни леви възгледи. Освен това със същия декрет бе решено на територията на страната да бъде изцяло уеднаквена телевизионната стратегия, с цел да не се промъкнат инцидентно други отзиви по главните въпроси.
У нас съобразителни и бързоориентиращи се публицисти започнаха да вършат описи с хора от медийните среди, които са оповестени за рупори на пропутинската агитация.
Всичките тези събития ме връщат към историята на Италия преди тъкмо 100 години. Тогава там до властта съумява да се добере придвижването на Бенито Мусолини. Той основава своята организация на 23 март 1919 година, само че обща стачка през октомври 1922 година му дава опция да провокира „ Похода към Рим “. 30 хиляди фашисти, облечени с черни ризи, поемат към италианската столица. Кралят Виктор Емануел III е изправен пред тежък избор. Сложната икономическа обстановка, подбудена от рецесията след Първата международна война, изтласква на напред във времето Италианската социалистическа партия, която предлага обществени промени и унищожаване на капиталистическата, икономическа и социална система. Другият вид са фашистите. Въпреки че италианската войска е доста по-добре въоръжена и проведена, тя позволява влизането на черноризците в столицата. Изборът е изработен. Мусолини основава коалиция дружно с националистическата и демократичната партии. Още през 1923 година е изменен изборният закон. С него две трети от местата в Народното събрание отиват при партията, която вземе повече от 25% от вота. През идната година с принуждение и закани фашистите печелят изборите.
На 30 май 1924 година лидерът на социалистите Джакомо Матеоти намерено приказва в Народното събрание за направените изборни измами. Единадесет дни по-късно той е похитен и погубен от фашистите. В края на 1924 година и началото на 1925 година стартира и разправата с инакомислието. Налага се цензура, която въпреки и да не е толкоз строга, колкото тази в нацистка Германия, унищожава опцията да се покаже друго мнение. През 1928 година са неразрешени всички партии, с изключение на фашистката.
Много хора не схващат за какво фашизмът е допустим вид за публично развиване за елитите в Европа и на други места по света през 20-те и 30-те години на ХХ век. Отговорът е прикрит в икономическата му платформа и модела на обществена организация, която предлага. Това е корпоративистка идеология. Официалната цел на фашистите е да обединят нацията, като отстранен разделянето на небогати и богати. Държавата се намесва със своите синдикати и оказва помощ на служащите да получат по-добри работни условия, само че в това време дотира огромните производители. Така магнатите са удовлетворени, тъй като получават големите държавни поръчки. От своя страна служащите се задоволяват с известно покачване на заплатите и теоретичната поддръжка от страна на държавните синдикати. По този метод в Италия е измислена рецептата да се надгради капитализма. За разлика от социалистическите страни, при фашистките режими частната благосъстоятелност и опцията да се предават пари и власт по завещание се резервира. Богатите стават все по-богати, а наложеният диктаторски режим не разрешава да се появят обществени безредици. В началото италианският фашизъм няма обичайните за нацизма детайли на антисемитизъм и издигане в фетиш на расовата доктрина. Това го прави още по-приемлив в очите на елитите.
За страдание, през днешния ден обстановката наподобява сходна, а фашизмът, въпреки и прикрит под покривалото на новите електронни политики, ще се окаже още веднъж на мода. Всички виждаме по какъв начин в международен мащаб корпорациите заемат от ден на ден място в контрола на живота ни. Олигарсите, без значение дали приказваме за Абрамович, Потанин, Безос, Мъск или Жън Чжънфей, нямат нищо срещу да съществуват в такава среда. Виждаме по какъв начин през днешния ден те печелят от държавните поръчки в двата оформящи се лагера. Омразата, която насаждат политиците сега, ще сътвори изискванията за повята на новите фашистки придвижвания. Дори и да се назовават по различен метод, те ще имат фашистка основа. Контролът върху обществото през днешния ден е в пъти по-обхващащ и заплашителен от това, което съумяват да реализират хората на Мусолини през 20-те и 30-те години. Замислете се единствено каква кибер диря оставяте всякога, когато плащате с карта, всякога когато ходите със смарт телефон в джоба си или си сипвате гориво с карта за понижение. Крачката за постигане на този цялостен надзор, който желаят богатите и политическият хайлайф е унищожаването на инакомислието. Налагането на една истина и една единствена позиция е първата стъпка към същинското тоталитарно общество. Такова, каквото до момента не е имало и каквото даже и Джордж Оруел не е съумял да си показа. Заради това е доста значимо да не разрешаваме на новите хунвейбини да ни наложат своята единствена вярна религия. Ако това стане, моделът на фашизма ще ни се стори детска игра. Той ще превземе целия свят, без значение дали става дума за Америка и нейните спътници или за Русия и Китай.
На 20 март в Украйна с благословията на президента Володимир Зеленски бяха неразрешени 11 партии. Сред тях единствено една публично се бе афиширала като проруска. Всички останали са социалистически или със сходни леви възгледи. Освен това със същия декрет бе решено на територията на страната да бъде изцяло уеднаквена телевизионната стратегия, с цел да не се промъкнат инцидентно други отзиви по главните въпроси.
У нас съобразителни и бързоориентиращи се публицисти започнаха да вършат описи с хора от медийните среди, които са оповестени за рупори на пропутинската агитация.
Всичките тези събития ме връщат към историята на Италия преди тъкмо 100 години. Тогава там до властта съумява да се добере придвижването на Бенито Мусолини. Той основава своята организация на 23 март 1919 година, само че обща стачка през октомври 1922 година му дава опция да провокира „ Похода към Рим “. 30 хиляди фашисти, облечени с черни ризи, поемат към италианската столица. Кралят Виктор Емануел III е изправен пред тежък избор. Сложната икономическа обстановка, подбудена от рецесията след Първата международна война, изтласква на напред във времето Италианската социалистическа партия, която предлага обществени промени и унищожаване на капиталистическата, икономическа и социална система. Другият вид са фашистите. Въпреки че италианската войска е доста по-добре въоръжена и проведена, тя позволява влизането на черноризците в столицата. Изборът е изработен. Мусолини основава коалиция дружно с националистическата и демократичната партии. Още през 1923 година е изменен изборният закон. С него две трети от местата в Народното събрание отиват при партията, която вземе повече от 25% от вота. През идната година с принуждение и закани фашистите печелят изборите.
На 30 май 1924 година лидерът на социалистите Джакомо Матеоти намерено приказва в Народното събрание за направените изборни измами. Единадесет дни по-късно той е похитен и погубен от фашистите. В края на 1924 година и началото на 1925 година стартира и разправата с инакомислието. Налага се цензура, която въпреки и да не е толкоз строга, колкото тази в нацистка Германия, унищожава опцията да се покаже друго мнение. През 1928 година са неразрешени всички партии, с изключение на фашистката.
Много хора не схващат за какво фашизмът е допустим вид за публично развиване за елитите в Европа и на други места по света през 20-те и 30-те години на ХХ век. Отговорът е прикрит в икономическата му платформа и модела на обществена организация, която предлага. Това е корпоративистка идеология. Официалната цел на фашистите е да обединят нацията, като отстранен разделянето на небогати и богати. Държавата се намесва със своите синдикати и оказва помощ на служащите да получат по-добри работни условия, само че в това време дотира огромните производители. Така магнатите са удовлетворени, тъй като получават големите държавни поръчки. От своя страна служащите се задоволяват с известно покачване на заплатите и теоретичната поддръжка от страна на държавните синдикати. По този метод в Италия е измислена рецептата да се надгради капитализма. За разлика от социалистическите страни, при фашистките режими частната благосъстоятелност и опцията да се предават пари и власт по завещание се резервира. Богатите стават все по-богати, а наложеният диктаторски режим не разрешава да се появят обществени безредици. В началото италианският фашизъм няма обичайните за нацизма детайли на антисемитизъм и издигане в фетиш на расовата доктрина. Това го прави още по-приемлив в очите на елитите.
За страдание, през днешния ден обстановката наподобява сходна, а фашизмът, въпреки и прикрит под покривалото на новите електронни политики, ще се окаже още веднъж на мода. Всички виждаме по какъв начин в международен мащаб корпорациите заемат от ден на ден място в контрола на живота ни. Олигарсите, без значение дали приказваме за Абрамович, Потанин, Безос, Мъск или Жън Чжънфей, нямат нищо срещу да съществуват в такава среда. Виждаме по какъв начин през днешния ден те печелят от държавните поръчки в двата оформящи се лагера. Омразата, която насаждат политиците сега, ще сътвори изискванията за повята на новите фашистки придвижвания. Дори и да се назовават по различен метод, те ще имат фашистка основа. Контролът върху обществото през днешния ден е в пъти по-обхващащ и заплашителен от това, което съумяват да реализират хората на Мусолини през 20-те и 30-те години. Замислете се единствено каква кибер диря оставяте всякога, когато плащате с карта, всякога когато ходите със смарт телефон в джоба си или си сипвате гориво с карта за понижение. Крачката за постигане на този цялостен надзор, който желаят богатите и политическият хайлайф е унищожаването на инакомислието. Налагането на една истина и една единствена позиция е първата стъпка към същинското тоталитарно общество. Такова, каквото до момента не е имало и каквото даже и Джордж Оруел не е съумял да си показа. Заради това е доста значимо да не разрешаваме на новите хунвейбини да ни наложат своята единствена вярна религия. Ако това стане, моделът на фашизма ще ни се стори детска игра. Той ще превземе целия свят, без значение дали става дума за Америка и нейните спътници или за Русия и Китай.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ