На 18 октомври, денят на св. Злата, небесна застъпница на

На 18 октомври, денят на св. Злата, небесна застъпница на българските емигрантки, в 17:00 ч. в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките ще бъде публично показано изданието „ Културно завещание в миграция: положителни практики и проблеми “, а в 18:00 ч. ще бъде открита изложбата „ Културно завещание на българите в миграция “.

Книгата съдържа научноприложните заключения и резултати. Изложбата показва фотоси и предмети, събирани в най-мащабното досега изследване на българските общности зад граница, осъществено през последните три години от екип от учени от ИЕФЕМ – Българска академия на науките, оповестиха от музея.

Изданието „ Културно завещание в миграция: положителни практики и проблеми “ и изложбата „ Културно завещание на българите в миграция “ са резултат от работата по план „ Културно завещание в миграция. Модели на консолидация и институционализация на българските общности в чужбина “, финансиран от Фонд „ Научни проучвания “ към Министерство на образованието и науката на Република България.

Изследователите са обиколили 80 обитаеми места в 16 страни в Европа и в няколко щата в Съединени американски щати, срещнали са се с представители на над 300 български неделни учебни заведения, танцови обединения, посолства и консулства, културни институти и центрове, сдружения и асоциации, хорове, български магазини и заведения за хранене, медии, както и обособени актьори. Наблюдавали са и са документирали разнородни интензивности и събития от културния живот на сънародниците ни в чужбина като празнувания на национални, просветни и религиозни празници, учебни тържества и конгреси, църковни служби, образователни занятия в българските неделни учебни заведения, подготовки на танцови и певчески сформира, както и присъединяване им във фолклорни събори и фестивали, концерти, представяния на книги, изложения, спектакли, разкриване на монументи.

Като основни детайли на културното завещание на българската емиграция се обрисуват българският език, православието, формалният и обичайният календар, обичаите, националната музика и националните танци, българската литература и книжнина, храната, паметниците на именити българи. Изложбените пана илюстрират моделите на трансфериране, предпазване, предаване на идващите генерации, обогатяване, трансформиране, промотиране и разпространение на разнообразни детайли на културното завещание. Сред събраните предмети са учебни сувенири, издания на българи в чужбина, шевици, направени от наши емигранти, и така нататък

Сред главните проблеми са несъответстващите образователни стратегии и учебници за българските неделни учебни заведения, неналичието на финансиране за ранно езиково образование, незадоволителната грижа за свещенослужителите ни в чужбина, неангажираността на държавните институции с фолклорните обединения, неналичието на готови фрагменти и образователни принадлежности, отдадени на обичайните традиции и обреди, отпадането на празници от националния календар, повсеместният недостиг на материали, представящи и рекламиращи България, мощно намаляващият интерес към българска литература и изкуство.

Важните рекомендации, които насочат откривателите към българските държавни институции, имащи отношение към българите в чужбина, са българската нация да бъде възприемана освен като затворена в държавните граници и историческите области, а да включва и мигрантите и техните поколения; държавните институции да се откажат от приоритизирането на учениците и създателите в политиките към българската диаспора; да бъдат преосмислени целите на Държавната организация за българите в чужбина, както и да бъдат подхванати промени и допълнения в Закона за националните читалища и в Постановление №103 на Министерски съвет.

В днешни дни политиките във връзка с мигрантските общности се основава на визията за нацията като затворена в държавните граници и облика на емигранта като „ изгубен за нацията", „ предал родината", „ избягал/напуснал" и прочие В свят на все по-активни подвижности и в обединена Европа сходна визия е несъответстваща и непродуктивна. Българите в чужбина би следвало да се възприемат като интегрална част от нацията и техните културни практики да се впишат в културното ни завещание. Държавата би трябвало поредно да прокарва политика за възстановяване на облика на българските емигранти.

Политиките на българската страна към мигрантите по отношение на културното завещание е ориентирана преди всичко към децата (първо и половина и второ поколение). Държавните културни политики (и от България, и по места) би следвало да са ориентирани към всички възрастови, професионални и териториални общности без приоритизиране на възпитаници, създатели, свещенослужители и (не)формални общностни водачи. Ако възрастните не усещат грижата на страната и културното ни завещание не бъде основна част от живота им, и техните деца няма да се възползват от ориентираните към тях политики.

Посолствата и дипломатическият състав нерядко се разграничават от мигрантските общности и техния вътрешен живот, което демонстрира липса на държавна политика в това отношение. Би следвало да има обединен метод към българските емигрантски общности, учреден на схващането им като интегрална част от нацията, естествени медиатори сред българската страна и локалните общества и осъществяващи богат културен живот.

Поради неналичието на културни институти на доста места, както и на дейна държавна културна политика, а и поради неангажираността с дейностите на БКИ, локалните общности построяват паралелни на държавните институции. Тази наклонност би следвало даже да се поддържа от страната, като се сътвори механизъм за подкрепяне на новосъздените емигрантски институции (различни от БКИ) да получат благоприятни условия за осъществяване на културна дипломация и образуване на разнообразни културни прояви (изложби, прожекции на филми, показване на книги и други творби на изкуството и пр.). Политиките на страната не би трябвало да се осланят единствено на публично записаните юридически лица (асоциации, организации, клубове и пр.), а да се имат поради и неофициалните общностни, самостоятелните актьори или културни мениджъри.

За да се концентрира върху действителния си предмет на активност – българите в чужбина, ДАБЧ би трябвало да бъде освободена от вменените ѝ непривични функционалности, свързани с българско поданство на чужденци с български генезис, като те бъдат трансферирани на Министерство на правораздаването. Илюстрация на неприоритетното отношение към българските емигрантски институции и техните културни практики е неактуалният обществен указател на тези организации на уеб страницата на ДАБЧ. Наложително е дилемите на Агенцията да бъдат по този начин преосмислени, че тя да може да координира дейностите и политиките, ориентирани към българите в чужбина. За задачата би трябвало да се преструктурира и бюджетът ѝ, като в него целево участват пера за проучвания и мониторинг на резултатите от политиките. /БГНЕС