Нов театър НДК представя "Железният светилник" на Димитър Талев
На 17 януари (понеделник от 19:30 ч.) в Нов Театър НДК гостува пиесата по романа на Димитър Талев " Железният светилник ".
Режисьорът и драматург на пиесата Бойко Илиев споделя: " 2020 година се оказа наложително плодотворна за взиране в себе си и света на своя Род и Родина. Първоначално реагирах съвсем истерично и се впуснах в преоткриване на антиутопията на Оруел „ 1984 ". Светът предсказан от Оруел стремглаво се превръщаше в плашеща действителност. Бяхме небрежно прибрани по клетките, „ Големият брат " размахваше предупредително пръст от екрана. Ние, като уплашени мишки се свряхме в ъгъла и зачакахме...да ни отмине...онази с косата...Може би сходни усеща е изпитвал Димитър Талев, когато е бил заврян в ъгъла на килията в концлагера „ Куциян ", където е въдворен след идването на Народната власт през 1944 година "
„ Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти самичък знаеш какво е концлагер. Целият си под напрежение - да изживееш тази минута и след това идната, и след това идната. В този смисъл страдалчество няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз пострадвам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това изпитание, значи си избавен. За малко, само че избавен. Това е Голгота. "
Така Талев приказва за тъгите си по концлагерите на тогавашна България и евентуално в тези страдания се ражда по-голямата част от превъзходната четирилогия на огромния Български публицист - роден в Прилеп, учил в Солун, Скопие, Битоля, Стара Загора, Загреб, Виена и София.
Опитах да се потопя в неговото широко и родолюбиво творчество. То стана моето избавление! Отново кръвта се разгоря, още веднъж усетих прилив на сила. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев от Преспа, Прилеп, Битоля, Солун се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които с целия жанр бягат от зверствата и палежите осъществени от гръцката армия... И по този начин някои от тях оцеляват, заселват се в София, а Българския Кукуш се трансформира в Гръцки Килкис.
Може би това е Пътят на спасението от безумието на света: да се опреш на Своите Хора, да потърсиш тези разбъркани корени, за които да се хванеш и да се издърпаш от блатото. Инстинктивно това направих посредством вълнуващите произведения на Димитър Талев - „ Железният светилник ", „ Преспанските камбани " и „ Гласовете ви слушам ". Драматизациите, които се родиха, ще пренесем на театралната сцена. Там, се надявам, още веднъж да заживеят хората, които са милеели за българския жанр и език, борили са се, и не-рядко са давали живота си, с цел да ни има нас...
В „ Железният светилник " неведнъж се приказва за „ робския греховен дух в забъркания, печален живот...на целия този народ, който живееше от епохи в злочестина, в бедност, в непрекъснат боязън и неустановеност ", само че приключва със сватбата на Лазар и Ния, тяхната трагична обич стига до щастлива развръзка. Животът продължава макар мрачната покруса в фамилията на Глаушеви. Талев доста добре знае, че любовта освен свързва, само че и разделя хората, че освен възвисява, само че и погубва, че освен ражда, само че и умъртвява, че води освен към благополучие... Загубил своята обичана, зографът Рафе Клинче я претворява още веднъж в иконостасът, който сътворява за черквата, където да се служи на наш, български език и вплетените изобретателно в дървото облици на двамата влюбени, да ни въодушевяват, преклонени пред гения на Твореца!
Драматург и режисьор на пиесата „ Железният светилник " по романа на Димитър Талев е Бойко Илиев. Сценографията е дело на Теодор Даскалов, а костюмите - на Жанета Иванова. Постановката е с присъединяване на Марияна Бранкованова, Яцек Янков, Филип Дончев, Филина Петрова, Николай Сяров, Йоана Иванова. Тя е продукция на ТМЦ - Разград.
ПРОГРАМАТА НА НОВ ТЕАТЪР НДК ДО КРАЯ НА ЯНУАРИ
***
На 11-ти януари (вторник от 19:30 ч.) театърът слага на сцена " Черно огледало ". Пиесата е по текстове на Чарли Брукър и Кони Хък. Режисьор на поставноката е Савина Бързева. Сценографията, костюмите и мултимедията са дело на Бояна Бъчварова, а хореографията - на Семир Алкади. Композитор ( " Little girl with sad eyes " & " The last dance " ) - Neverdance. Участват Александър Йончев, Мария Русева, Елена Коляшева, Ева Ганчева, Нина Ангелова, Катерина Стоева, Борис Бояджиев, Симеон Георгиев, Алекс Фанди, Атанаска Топуркова, Калина Георгиева, Радина Иванова, Силвия Стоева, Славина Кюркчиева, Ралица Хорозова.
Режисьорът и драматург на пиесата Бойко Илиев споделя: " 2020 година се оказа наложително плодотворна за взиране в себе си и света на своя Род и Родина. Първоначално реагирах съвсем истерично и се впуснах в преоткриване на антиутопията на Оруел „ 1984 ". Светът предсказан от Оруел стремглаво се превръщаше в плашеща действителност. Бяхме небрежно прибрани по клетките, „ Големият брат " размахваше предупредително пръст от екрана. Ние, като уплашени мишки се свряхме в ъгъла и зачакахме...да ни отмине...онази с косата...Може би сходни усеща е изпитвал Димитър Талев, когато е бил заврян в ъгъла на килията в концлагера „ Куциян ", където е въдворен след идването на Народната власт през 1944 година "
„ Не зная страдал ли съм. Справях се с едно и с друго. Ти самичък знаеш какво е концлагер. Целият си под напрежение - да изживееш тази минута и след това идната, и след това идната. В този смисъл страдалчество няма. Не можеш да застанеш да съзерцаваш, да кажеш: Аз пострадвам. Тялото ти, мишците ти са напрегнати. Ако изживееш това изпитание, значи си избавен. За малко, само че избавен. Това е Голгота. "
Така Талев приказва за тъгите си по концлагерите на тогавашна България и евентуално в тези страдания се ражда по-голямата част от превъзходната четирилогия на огромния Български публицист - роден в Прилеп, учил в Солун, Скопие, Битоля, Стара Загора, Загреб, Виена и София.
Опитах да се потопя в неговото широко и родолюбиво творчество. То стана моето избавление! Отново кръвта се разгоря, още веднъж усетих прилив на сила. Дедите ми в мен надигаха глава. Героите на Д. Талев от Преспа, Прилеп, Битоля, Солун се сливаха с моите дядо и баба от Кукуш, които с целия жанр бягат от зверствата и палежите осъществени от гръцката армия... И по този начин някои от тях оцеляват, заселват се в София, а Българския Кукуш се трансформира в Гръцки Килкис.
Може би това е Пътят на спасението от безумието на света: да се опреш на Своите Хора, да потърсиш тези разбъркани корени, за които да се хванеш и да се издърпаш от блатото. Инстинктивно това направих посредством вълнуващите произведения на Димитър Талев - „ Железният светилник ", „ Преспанските камбани " и „ Гласовете ви слушам ". Драматизациите, които се родиха, ще пренесем на театралната сцена. Там, се надявам, още веднъж да заживеят хората, които са милеели за българския жанр и език, борили са се, и не-рядко са давали живота си, с цел да ни има нас...
В „ Железният светилник " неведнъж се приказва за „ робския греховен дух в забъркания, печален живот...на целия този народ, който живееше от епохи в злочестина, в бедност, в непрекъснат боязън и неустановеност ", само че приключва със сватбата на Лазар и Ния, тяхната трагична обич стига до щастлива развръзка. Животът продължава макар мрачната покруса в фамилията на Глаушеви. Талев доста добре знае, че любовта освен свързва, само че и разделя хората, че освен възвисява, само че и погубва, че освен ражда, само че и умъртвява, че води освен към благополучие... Загубил своята обичана, зографът Рафе Клинче я претворява още веднъж в иконостасът, който сътворява за черквата, където да се служи на наш, български език и вплетените изобретателно в дървото облици на двамата влюбени, да ни въодушевяват, преклонени пред гения на Твореца!
Драматург и режисьор на пиесата „ Железният светилник " по романа на Димитър Талев е Бойко Илиев. Сценографията е дело на Теодор Даскалов, а костюмите - на Жанета Иванова. Постановката е с присъединяване на Марияна Бранкованова, Яцек Янков, Филип Дончев, Филина Петрова, Николай Сяров, Йоана Иванова. Тя е продукция на ТМЦ - Разград.
ПРОГРАМАТА НА НОВ ТЕАТЪР НДК ДО КРАЯ НА ЯНУАРИ
***
На 11-ти януари (вторник от 19:30 ч.) театърът слага на сцена " Черно огледало ". Пиесата е по текстове на Чарли Брукър и Кони Хък. Режисьор на поставноката е Савина Бързева. Сценографията, костюмите и мултимедията са дело на Бояна Бъчварова, а хореографията - на Семир Алкади. Композитор ( " Little girl with sad eyes " & " The last dance " ) - Neverdance. Участват Александър Йончев, Мария Русева, Елена Коляшева, Ева Ганчева, Нина Ангелова, Катерина Стоева, Борис Бояджиев, Симеон Георгиев, Алекс Фанди, Атанаска Топуркова, Калина Георгиева, Радина Иванова, Силвия Стоева, Славина Кюркчиева, Ралица Хорозова.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ