Истината е свята, свободата е мила ~ Прощалните писма на Христо БОТЕВ
На 17 май 1876 година на парахода „ Радецки ”, Ботев написа своите прощални писма – едно до брачната половинка си Венета и две до своите другари, Там, по Дунава, огромният наш стихотворец и бунтовник реди думите, които остават в историята:
" Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ми, че аз не ви споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме накара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са доста скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и би трябвало да ма слушаш и вярваш във всичко.
Аз се апелирам на приятелите си да та не оставят и тие би трябвало да те поддържат.
Бог ще да ме резервира, а като оживея, то ние ще бъдем най честити на тоя свят.
Ако умра, то знай, че след това отечеството си съм обичал най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящият те.
17 майя 1876, " Радецки "
Христа
* На гърба на листа Ботев саморъчно е отбелязал: " Това писмо да се съобщи на жена ми Венета Х. Ботйова в Букурещ.
***
От вапора " Радецки ", сред Турно Мъгурели и Бекет
Приятели!
От Гюргево и Турно се качихме повече от 100 души; след нази върви турски вапор с башибозуци, но духът на момчетата е великолепен. От Корабия до Бекет ще се качат още 100 юнака; по сичките признаци проектът ще се осъществи; след няколко часа ние ще да целунем свещената земя на България.
Благодаря Ви, другари, за доверието, което имахте към мене, и за любовта, която показахте към моето поробено родно място.
От страна на сичката чета ви придавам най-дълбокото си уважение.
Четоводец: Хр. Ботйов
***
Г-да Грудов и Калвалджиев, и Странски!
Пиша Ви пред едно популярно събитие. Щом се качат приятелите и от Бекет, работата е свършена. Големи трудности посрещнахме в качването на вапорът, само че постоянството и решителността добиха своето. Скоро ще да извикат 200 гърла: " Да живее България! " чувствата, които напълват в този момент душата ми, ме вършат като лев: аз съм тронут от любовта и предаността на своите приятели. Нашата девиза е: геройство и милосърдие.
Работете, братя, работете! Сега е времето да покажеме своите качества и своят национализъм. Ние сме щастливи, че и най-малките качества могат да намерят сцена и да добият славно име сред народът ни. Бързайте да запишеме имената си в историията на нашето избавление!
Аз съм радостен и насладата ми няма граници, като си наумя, че " Моята молитва " се сбъдва. Но какъв брой по-весел и по-спокоен щях да бъде, в случай че знаех, че Вие няма да оставите жена ми и детето ми да теглят черно тегло!
Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето родно място.
Странски!
Иди вкъщи, поздрави жена ми, детето ми и повни, че в случай че бъда жив, то аз ще да бъда най-признателният твой другар.
Приемете, г-да, най-искрените ми поздравления
и не забравяйте Вашият Ботйов.
* Христо Ботев, " Събрани съчинения в три тома ", изд. " Български публицист ", София, 1976
Изображение (заглавно): Съюз на Българските Писатели
