Утре се навършват 93 години от най-кървавия атентат в българската история! През 1925 година в катедралния храм „Света Неделя” загиват 213 души
На 16 април се навършват 93 години от най-кървавия атентат в българската история и един от най-кървавите в международната. На тази дата през 1925 година в катедралния храм „ Света Неделя ” умират 213 души, а 500 са ранени, споделя БГНЕС.
Атентатът е осъществен на Велики четвъртък от група дейци на военното крило на Българската комунистическа партия. Дълго време /почти до 11 септември 2001 г./ кървавото събитие държи печалния връх за най-вече избити представители на елита на едно място.
След неуспеха на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност. Комунистите вземат решение да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „ Света Неделя “ Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат. Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата „ Свети Седмочисленици “ на 14 април.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се управлява от софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано. Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси „ през Виена ” от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
На 16 април 2018 година от 11.00 часа, в столичния катедралния храм „ Св. Неделя ” ще бъде отслужена панихида за жертвите от атентата.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Атентатът е осъществен на Велики четвъртък от група дейци на военното крило на Българската комунистическа партия. Дълго време /почти до 11 септември 2001 г./ кървавото събитие държи печалния връх за най-вече избити представители на елита на едно място.
След неуспеха на Септемврийското въстание от 1923 година Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност. Комунистите вземат решение да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от „ шесторките “, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „ Света Неделя “ Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата планува първо да бъде погубен задоволително почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата „ Света Неделя “, с цел да може гърмежът да провокира по-голям резултат. Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата „ Свети Седмочисленици “ на 14 април.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се управлява от софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на гърмежа.
Експлозията избухва към 15:20 часа и събаря основния купол на църквата, затрупвайки вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число деца.
По случайност, всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото участва на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано. Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски, само че той съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков, като първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси „ през Виена ” от Съветския съюз, само че трансферира отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
На 16 април 2018 година от 11.00 часа, в столичния катедралния храм „ Св. Неделя ” ще бъде отслужена панихида за жертвите от атентата.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ