Видовден е! Красиви имена черпят в деня за възмездието
На 15 юни означаваме Видовден, или Денят на възмездието. Всеки е чувал израза „ Ще пристигна Видовден “, чийто смисъл е, че за всяко дело има компенсация, всеки ще си получи заслуженото и ще бъде осъден за сторените каузи.
Според националните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която в никакъв случай не пропуща да " види " пакостите, които двамата светци са сторили и ги санкционира.
Оттук е и изразът: " Ще пристигна Видовден " - времето за отмъщение ще пристигна и всеки ще бъде осъден за осъществения грях. Според спомагателни тълкувания на символиката на деня се има вяра, че даже и да има закъснение или забравяне на правдата, тя ще пристигна на Видовден. И че Господ забавя, само че не не помни.
В националната митология Вида е самобитният облик на възмездието. Тя разделя правото от неверното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Видовден се чества също за здраве на очите и срещу слепота. На Видовден момите извършват вълшебен практики и любовни гадания: мият се с " видовденска " вода, с цел да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; против празника те отрязват три стръка от растението шавар, назовават ги на имената на момците, които харесват, и имат вяра, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто филиз е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, с цел да ги види слънцето, съседите и ергените.
Счита се, че на този ден не би трябвало да се стартира никаква работа, а хората в предишното вярвали, че по този начин ще омилостивят светците и ще се предпазят от градушка.
Произходът на Видовден се свързва с митове и предания от езически времена. Освен с идното отмъщение, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и мощ. Младите девойки изнасят облекла от чеиза си и ги простират по оградата, с цел да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Днес най-активно празникът се празнува в Годечко, Брезнишко и Трънско. В региона на Граовско Видовден се уважава като празник на здравето на очите и срещу слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клончета. Според някои предания, с помощта на това доста слепи са прогледнали.
На Видовден честват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Според националните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която в никакъв случай не пропуща да " види " пакостите, които двамата светци са сторили и ги санкционира.
Оттук е и изразът: " Ще пристигна Видовден " - времето за отмъщение ще пристигна и всеки ще бъде осъден за осъществения грях. Според спомагателни тълкувания на символиката на деня се има вяра, че даже и да има закъснение или забравяне на правдата, тя ще пристигна на Видовден. И че Господ забавя, само че не не помни.
В националната митология Вида е самобитният облик на възмездието. Тя разделя правото от неверното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Видовден се чества също за здраве на очите и срещу слепота. На Видовден момите извършват вълшебен практики и любовни гадания: мият се с " видовденска " вода, с цел да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им; против празника те отрязват три стръка от растението шавар, назовават ги на имената на момците, които харесват, и имат вяра, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто филиз е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, с цел да ги види слънцето, съседите и ергените.
Счита се, че на този ден не би трябвало да се стартира никаква работа, а хората в предишното вярвали, че по този начин ще омилостивят светците и ще се предпазят от градушка.
Произходът на Видовден се свързва с митове и предания от езически времена. Освен с идното отмъщение, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и мощ. Младите девойки изнасят облекла от чеиза си и ги простират по оградата, с цел да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Днес най-активно празникът се празнува в Годечко, Брезнишко и Трънско. В региона на Граовско Видовден се уважава като празник на здравето на очите и срещу слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клончета. Според някои предания, с помощта на това доста слепи са прогледнали.
На Видовден честват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ