Запалка спасява банкера Буров на фронта
На 15 май 1954 година в пазарджишкия затвор от сърдечна непълнота почива Атанас Буров. Така най-малко се изяснява гибелта на мастития банкер, народен представител и министър в няколко държавни управления. Научили скръбната новина, брачната половинка му Смарайда и щерка му Недялка потеглят да търсят гроба му. Откриват прясна могила в края на арменските гробища. Благороден духовник има смелостта да опее мъченика. Два букета цветя замръкват върху влажната пръст. На другия ден от гроба няма и диря. Заравнен е с булдозер, като че ли в никакъв случай не е съществувал. 46 години по-късно Атанас Буров е разгласен за почетен жител на родната си Горна Оряховица. На неговия живот е отдаден прелестният ефирен сериал „ Жребият “. В градинката пред националния спектакъл „ Иван Вазов “ на възпитаника на Сорбоната е повдигнат монумент, който, следващ абсурд, е построен с персонални средства на банкера Цветан Василев, притежател на позорно банкрутиралата КТБ. И още нещо необичайно. Централата на същата тази, ограбила от българския поданик три милиарда евро банка, се намираше на площад „ Гарибалди “ - в постройката, където в миналото е била империята на Буров.
А в този момент дано се върнем 123 години обратно, когато в Русе е учредена Българската комерсиална банка. Неин притежател е богаташът Димитър Буров. По това време синът му Атанас учи стопанска система и право в Париж, върви до Швейцария, другарува и с други българи. Един от тях той дефинира като непретенциозен политик, втора цигулка, интелигентен, работлив, състезател. Това е бъдещият комунистически водач Васил Коларов. Сред състудентите му е и Иванка, дъщерята на Христо Ботев.
Богатият правоприемник не е непознат на обществената концепция. Той познава Ленин, срещал се е с Лев Троцки. Нарича Димитър Благоев почтен човек, а себе си дефинира като феномен, който знае всичко, и за който няма секрети ни под небето, ни подземен.
След завръщането си в България младият Буров не сяда на топлото банкерско кресло и отива да строи железопътната линия София-Кюстендил. По време на Балканската война, той, към този момент е народен представител, единствен от сътрудниците си - парламентаристи, отива доброволец на фронта. Но даже и тук шансът го спохожда по чудноват метод - при борба край Чаталджа металната му запалка стопира връхлитащия към сърцето му противников патрон. Прибира се с изцяло подобаващ медал за смелост.
Богат, хубав, самоуверен и обожаван от всички дами. Това е 37- годишният ерген Буров до 1912 година, когато на един банкет среща две десетилeтия по-младата хубавица Смарайда-дъщеря на полковник и внучка на индустриалец. Сгодяват се незабавно, а след година се женят. И колкото и необичайно да е, твърди се, че Атанас Буров, на който са подготвени да отдадат сърцето и тялото си, доста знойни хубавици, в никакъв случай не изневерявал на жена си: „ Ти и България сте ми двете любовници”, казвал й. Отрупан със съблазни, банкерът отхвърля изрично развода: Развеждат се единствено глупаците-казва, като не се тормози да включи в този лист и класика Иван Вазов.
За стилните софийски шантани Буров е легенда и блян. Там дамите с дълбоки деколтета, пушат с дълги цигарета. На масата в никакъв случай не липсва шампанско, което шепти възбуждащо. Мъжете, политици, юристи, доктори, са великодушни и с трогване гледат шумящите рокли, подготвени да се свлекат при всяко уединение. Но всичките тези хора, богати и капризни имат една фантазия. Ето го краля на кабарето Стоян Миленков. Той в този момент ще им я изпее. Прочутият куплетист одеве слязъл от сцената на Народния спектакъл, с цел да пристигна в другото свое царство-кабарето. Той подвига ръце и всички млъкват:
„ Ех да бях богатско чело/Буров да ми беше дедо/дубъл екстра щях да пуша, тъгата си да потуша... - пее актьорът и всички му прегласят...
Банкерът е измежду най-влиятелните хора в страната. Той е партиен фактор, издава вестници, написа публикации, само че даже и от тези си високи позиции не се тормози да каже: „ Българският политик неизбежно свързва властта с пържолата, дамата, парите, златото. Това е нещастието на българина. Търсим злато и златна мина във властта, а не чест и име...”
Атанас Буров е народен представител в 10 национални събрания, ръководител на Народното събрание, министър в четири държавни управления. За финален път той е бил на тази висока позиция единствено шест дни. Те обаче се оказват съдбовни.
На 2 септември 1944 година той е назначен за министър, този път без портфейл в държавното управление на Константин Муравиев. Иска да сътвори антифашистки фронт. Да потърси избавление за България, чийто съдружник Германия губи войната. На 6 май подписва декларация, в която упорства страната ни да излезе от войната и да се сближи със Съветския съюз. Червената войска е към този момент на границата ни. Английският боен аташе му предлага помощта си, с цел да избяга. Отказва. Поставят го под домакински арест. Народният съд го осъжда на една година затвор. Излиза на независимост, само че остава върла съпротива на комунистите. Банката и домът му са национализирани, фамилията интернирано в Дряново. Следващото обвиняване е в шпионаж. Този път присъдата е двадесет години зад решетките. Там идва й краят.
Исак ГОЗЕС
А в този момент дано се върнем 123 години обратно, когато в Русе е учредена Българската комерсиална банка. Неин притежател е богаташът Димитър Буров. По това време синът му Атанас учи стопанска система и право в Париж, върви до Швейцария, другарува и с други българи. Един от тях той дефинира като непретенциозен политик, втора цигулка, интелигентен, работлив, състезател. Това е бъдещият комунистически водач Васил Коларов. Сред състудентите му е и Иванка, дъщерята на Христо Ботев.
Богатият правоприемник не е непознат на обществената концепция. Той познава Ленин, срещал се е с Лев Троцки. Нарича Димитър Благоев почтен човек, а себе си дефинира като феномен, който знае всичко, и за който няма секрети ни под небето, ни подземен.
След завръщането си в България младият Буров не сяда на топлото банкерско кресло и отива да строи железопътната линия София-Кюстендил. По време на Балканската война, той, към този момент е народен представител, единствен от сътрудниците си - парламентаристи, отива доброволец на фронта. Но даже и тук шансът го спохожда по чудноват метод - при борба край Чаталджа металната му запалка стопира връхлитащия към сърцето му противников патрон. Прибира се с изцяло подобаващ медал за смелост.
Богат, хубав, самоуверен и обожаван от всички дами. Това е 37- годишният ерген Буров до 1912 година, когато на един банкет среща две десетилeтия по-младата хубавица Смарайда-дъщеря на полковник и внучка на индустриалец. Сгодяват се незабавно, а след година се женят. И колкото и необичайно да е, твърди се, че Атанас Буров, на който са подготвени да отдадат сърцето и тялото си, доста знойни хубавици, в никакъв случай не изневерявал на жена си: „ Ти и България сте ми двете любовници”, казвал й. Отрупан със съблазни, банкерът отхвърля изрично развода: Развеждат се единствено глупаците-казва, като не се тормози да включи в този лист и класика Иван Вазов.
За стилните софийски шантани Буров е легенда и блян. Там дамите с дълбоки деколтета, пушат с дълги цигарета. На масата в никакъв случай не липсва шампанско, което шепти възбуждащо. Мъжете, политици, юристи, доктори, са великодушни и с трогване гледат шумящите рокли, подготвени да се свлекат при всяко уединение. Но всичките тези хора, богати и капризни имат една фантазия. Ето го краля на кабарето Стоян Миленков. Той в този момент ще им я изпее. Прочутият куплетист одеве слязъл от сцената на Народния спектакъл, с цел да пристигна в другото свое царство-кабарето. Той подвига ръце и всички млъкват:
„ Ех да бях богатско чело/Буров да ми беше дедо/дубъл екстра щях да пуша, тъгата си да потуша... - пее актьорът и всички му прегласят...
Банкерът е измежду най-влиятелните хора в страната. Той е партиен фактор, издава вестници, написа публикации, само че даже и от тези си високи позиции не се тормози да каже: „ Българският политик неизбежно свързва властта с пържолата, дамата, парите, златото. Това е нещастието на българина. Търсим злато и златна мина във властта, а не чест и име...”
Атанас Буров е народен представител в 10 национални събрания, ръководител на Народното събрание, министър в четири държавни управления. За финален път той е бил на тази висока позиция единствено шест дни. Те обаче се оказват съдбовни.
На 2 септември 1944 година той е назначен за министър, този път без портфейл в държавното управление на Константин Муравиев. Иска да сътвори антифашистки фронт. Да потърси избавление за България, чийто съдружник Германия губи войната. На 6 май подписва декларация, в която упорства страната ни да излезе от войната и да се сближи със Съветския съюз. Червената войска е към този момент на границата ни. Английският боен аташе му предлага помощта си, с цел да избяга. Отказва. Поставят го под домакински арест. Народният съд го осъжда на една година затвор. Излиза на независимост, само че остава върла съпротива на комунистите. Банката и домът му са национализирани, фамилията интернирано в Дряново. Следващото обвиняване е в шпионаж. Този път присъдата е двадесет години зад решетките. Там идва й краят.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ