Кръстовден е! Поклон пред Христовия кръст, лятото си отива
На 14 септември православната ни черква уважава Въздвижение на Светия кръст Господен - един от четирите дни в годината, в който се прави поклонение.
В националния календар празникът е прочут с името Кръстовден, защото на него денят и нощта се кръстосват или изравняват. В някои елементи на България го назовават Гроздоберник, тъй като слага началото на гроздобера. С него се отбелязва началото на есента.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, с цел да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, сервира се софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка. Стопаните подаряват свещеника с варива и зеленчуци и най-много с жито от новата годишна продукция.
Според църковното поверие Света Елена – майката на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 година тя се насочва към светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано е покрит от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с триумф. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се схваща, когато посредством допиране с един от тях е възкресен неотдавна умрял човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „ Възкресение Христово “. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „ въздвижва “ над главите на присъстващите. От това „ въздвижение “ получава своето име и празникът.
Според националния бит този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът.
Най-възрастната жена в семейството, опича Кръстова пита (кръсташка) - ритуален самун с декорация от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го назовава " Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли ", цялото домочадие повтаря словата.
Смята се, че от този ден Слънцето се връща обратно към зимата, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички считали, че се защищават от болки в кръста през идната година.
На Кръстовден се съблюдава непоколебим пост и не се яде нищо алено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и така нататък
На трапезата се поставя грозде, печена тиква, ритуален самун и други наложително постни храни.
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите.
Имен ден честват Кръстьо, Кръстина, Кана, Кънчо, Кристина, Кристиян.
В националния календар празникът е прочут с името Кръстовден, защото на него денят и нощта се кръстосват или изравняват. В някои елементи на България го назовават Гроздоберник, тъй като слага началото на гроздобера. С него се отбелязва началото на есента.
На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, с цел да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, сервира се софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка. Стопаните подаряват свещеника с варива и зеленчуци и най-много с жито от новата годишна продукция.
Според църковното поверие Света Елена – майката на император Константин Велики – е ревностна християнка. През 326 година тя се насочва към светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано е покрит от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с триумф. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се схваща, когато посредством допиране с един от тях е възкресен неотдавна умрял човек.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм „ Възкресение Христово “. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „ въздвижва “ над главите на присъстващите. От това „ въздвижение “ получава своето име и празникът.
Според националния бит този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът.
Най-възрастната жена в семейството, опича Кръстова пита (кръсташка) - ритуален самун с декорация от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го назовава " Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли ", цялото домочадие повтаря словата.
Смята се, че от този ден Слънцето се връща обратно към зимата, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички считали, че се защищават от болки в кръста през идната година.
На Кръстовден се съблюдава непоколебим пост и не се яде нищо алено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и така нататък
На трапезата се поставя грозде, печена тиква, ритуален самун и други наложително постни храни.
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите.
Имен ден честват Кръстьо, Кръстина, Кана, Кънчо, Кристина, Кристиян.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ