Измислена жена е музата на царя на шоколада
На 14 февруари 2015 година от този свят си потегля Микеле Фереро, най-богатият италианец със положение от 26,5 милиарда $. Създателят на божествения крем Nutella, шоколадовите яйца Kinder и бонбоните Raffaello. Приживе той съвсем не дава изявленията, появява се на обществени места единствено с тъмни очила и работи доста в лабораторията, измисляйки нови типове сладости. Той вярвал, че тайната на триумфа му е желанието да угоди... на една мислена жена - Валерия.
Семеен бизнесМикеле Фереро е роден през април 1925 година в предградието на Пиемонт. Завършил е единствено католическо учебно заведение. Дори откакто става богат, не мисли за степени и дипломи и приказва на акцент до края на живота си.
По време на Втората международна война родителите му отварят магазин за бонбони в град Алба. По това време вносните какаови зърна са дефицитни, до момента в който лешниците порастват в обилие по тези места. Сладкарите вземат решение да възродят рецептата за орехово-шоколадовата примес, наречена „ джандуджа “. Той е фиктивен от сладкар от Торино по времето на Наполеон. През 1946 година семейство Фереро продава 300 кг от крема, а година по-късно - към този момент 10 тона. Първоначално продуктът е опакован като масло, а три години по-късно Фереро сътворява кремообразната версия, която е по-удобна за намазване на самун.
През същата година бащата на фамилията - Пиетро - умира, брат му Джовани продължава фамилния бизнес, а след гибелта му през 1957 година на кормилото застава синът на създателя на компанията Микеле Еудженио Фереро. Майка му споделя, че той не е просто Евгенио, а същински талант. В последна сметка тя се оказва права.
Бонбони за ВалерияМладият управител на компанията обръща особено внимание на стартирането на нови артикули. Винаги се тревожи дали Валерия ще хареса новата наслада. Валерия не е нито майката, нито брачната половинка, нито бабата на Микеле. Това е съвкупен облик на италианската стопанка, която отива в магазина и взема решение дали да купи артикул или не. Микеле непрекъснато си задава въпроси: Какво желае тази жена? Как живее тя? С какво обича да се поглези? Какво се купува за децата?
Първото предложение за тази хипотетична дама е Mon Chéri – шоколадови бонбони с череша и ликьор вътре. Билбордове с голям букет от рози се появяват на всяка гара навръх Бъдни вечер. Романтичният жест към Валерия е високо оценен от милионите Валерии и бонбоните стават първият бестселър на Фереро.
Тогава на набожния католик Микеле му хрумва концепцията: за какво шоколадови яйца се ядат единствено на Великден? Той също по този начин знае, че майките желаят децата им да пият повече мляко и че децата непрекъснато желаят шоколад. И ето го на бял свят яйцето Kinder Surprise: шоколад извън, млечнобял от вътрешната страна, във всяко можете да намерите играчка и да съберете сбирка. Микеле споделя: „ Великден ще бъде всеки ден “.
През 1964 година Микеле стартира работа по рационализиране на фамилната рецепта за шоколадовия крем с ядки. Обогатява състава му и му дава звучното име Nutella. Ясно е, че Валериите по света няма да запомнят италианската дума „ джандуджа “. След появяването на Nutella филиали на Ferrero се откриват в Ню Йорк и Латинска Америка.
В наши дни човечеството маже на филии към 370 хиляди тона Nutella годишно, а Ferrero е главният покупател на лешници в света. Компанията пази рецептата така ревниво както Кока-Кола - състава на питието си.За да се закрепи на американския пазар, Микеле съблазнява американските Валерии, които държат на фигурите си, с Tic Tac. Нали знаете: единствено 2 калории.
Най-добрият шефПо време на кариерата си Микеле Фереро е създал над 20 нови марки. Той бил обичаният шеф. Служителите в неговата компания по през целия ден набивали бонбони и шоколади, пробвайки разнообразни нови артикули. Фереро бил работохолик. Той летял на работа с хеликоптер и прекарвал по-голямата част от времето си в лабораторията или шофирайки до магазина, където тайно разпитвал клиентите за техните желания.
Единственият бранд, в който Микеле вкарва семейството си, е Ferrero Rocher.Той комбинирал строги католически порядки с християнска благотворителност: заплатите във фабриката били толкоз високи, че даже своенравните италиански служащи нито един път в историята на компанията не са стачкували. През 1983 година Ferrero основава фонд за подкрепяне на пенсионираните чиновници на компанията. На въпрос дали се опасява от социалистите, той отговоря: „ Аз съм социалист “. В същото време той се стреми да управлява всеки стадий от производството, в това число производството на съоръжение и развъждането на ядки.
През 90-те години на предишния век Микеле се пенсионира и трансферира ръководството на компанията на синовете си Пиетро и Джовани. До гибелта си популярният предприемач живее в Монте Карло, само че е заровен в Алба. Под негово управление компанията се трансформира в най-големият производител на сладкарски произведения с офиси в 53 страни, 20 заводи, 34 000 чиновници и годишни доходи от 8 милиарда евро. Фереро споделя, че тайната на триумфа му е да мисли по друг метод от другите и да не разстройва Валерия...
Семеен бизнесМикеле Фереро е роден през април 1925 година в предградието на Пиемонт. Завършил е единствено католическо учебно заведение. Дори откакто става богат, не мисли за степени и дипломи и приказва на акцент до края на живота си.
По време на Втората международна война родителите му отварят магазин за бонбони в град Алба. По това време вносните какаови зърна са дефицитни, до момента в който лешниците порастват в обилие по тези места. Сладкарите вземат решение да възродят рецептата за орехово-шоколадовата примес, наречена „ джандуджа “. Той е фиктивен от сладкар от Торино по времето на Наполеон. През 1946 година семейство Фереро продава 300 кг от крема, а година по-късно - към този момент 10 тона. Първоначално продуктът е опакован като масло, а три години по-късно Фереро сътворява кремообразната версия, която е по-удобна за намазване на самун.
През същата година бащата на фамилията - Пиетро - умира, брат му Джовани продължава фамилния бизнес, а след гибелта му през 1957 година на кормилото застава синът на създателя на компанията Микеле Еудженио Фереро. Майка му споделя, че той не е просто Евгенио, а същински талант. В последна сметка тя се оказва права.
Бонбони за ВалерияМладият управител на компанията обръща особено внимание на стартирането на нови артикули. Винаги се тревожи дали Валерия ще хареса новата наслада. Валерия не е нито майката, нито брачната половинка, нито бабата на Микеле. Това е съвкупен облик на италианската стопанка, която отива в магазина и взема решение дали да купи артикул или не. Микеле непрекъснато си задава въпроси: Какво желае тази жена? Как живее тя? С какво обича да се поглези? Какво се купува за децата?
Първото предложение за тази хипотетична дама е Mon Chéri – шоколадови бонбони с череша и ликьор вътре. Билбордове с голям букет от рози се появяват на всяка гара навръх Бъдни вечер. Романтичният жест към Валерия е високо оценен от милионите Валерии и бонбоните стават първият бестселър на Фереро.
Тогава на набожния католик Микеле му хрумва концепцията: за какво шоколадови яйца се ядат единствено на Великден? Той също по този начин знае, че майките желаят децата им да пият повече мляко и че децата непрекъснато желаят шоколад. И ето го на бял свят яйцето Kinder Surprise: шоколад извън, млечнобял от вътрешната страна, във всяко можете да намерите играчка и да съберете сбирка. Микеле споделя: „ Великден ще бъде всеки ден “.
През 1964 година Микеле стартира работа по рационализиране на фамилната рецепта за шоколадовия крем с ядки. Обогатява състава му и му дава звучното име Nutella. Ясно е, че Валериите по света няма да запомнят италианската дума „ джандуджа “. След появяването на Nutella филиали на Ferrero се откриват в Ню Йорк и Латинска Америка.
В наши дни човечеството маже на филии към 370 хиляди тона Nutella годишно, а Ferrero е главният покупател на лешници в света. Компанията пази рецептата така ревниво както Кока-Кола - състава на питието си.За да се закрепи на американския пазар, Микеле съблазнява американските Валерии, които държат на фигурите си, с Tic Tac. Нали знаете: единствено 2 калории.
Най-добрият шефПо време на кариерата си Микеле Фереро е създал над 20 нови марки. Той бил обичаният шеф. Служителите в неговата компания по през целия ден набивали бонбони и шоколади, пробвайки разнообразни нови артикули. Фереро бил работохолик. Той летял на работа с хеликоптер и прекарвал по-голямата част от времето си в лабораторията или шофирайки до магазина, където тайно разпитвал клиентите за техните желания.
Единственият бранд, в който Микеле вкарва семейството си, е Ferrero Rocher.Той комбинирал строги католически порядки с християнска благотворителност: заплатите във фабриката били толкоз високи, че даже своенравните италиански служащи нито един път в историята на компанията не са стачкували. През 1983 година Ferrero основава фонд за подкрепяне на пенсионираните чиновници на компанията. На въпрос дали се опасява от социалистите, той отговоря: „ Аз съм социалист “. В същото време той се стреми да управлява всеки стадий от производството, в това число производството на съоръжение и развъждането на ядки.
През 90-те години на предишния век Микеле се пенсионира и трансферира ръководството на компанията на синовете си Пиетро и Джовани. До гибелта си популярният предприемач живее в Монте Карло, само че е заровен в Алба. Под негово управление компанията се трансформира в най-големият производител на сладкарски произведения с офиси в 53 страни, 20 заводи, 34 000 чиновници и годишни доходи от 8 милиарда евро. Фереро споделя, че тайната на триумфа му е да мисли по друг метод от другите и да не разстройва Валерия...
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ