Родолюбецът арх. Пламен Мирянов изпълни одата Хаджи Димитър на откриването на Пилона Рожен
На 13-ти юли в сърцето на Родопа планина се състоя тържественото разкриване на огромното Роженско знаме, издигнато на 111 метра в небето над широтата на Роженските поляни!
Участие в церемонията по откриването на родолюбивото дело взеха голям брой фолклорни сформира от България, Република Северна Македония и Украйна. Сред участниците бе и арх. Пламен Пламенов Мирянов. Младежът, посветил огромна част от житейския си път на възобновление на родолюбивите откровени усеща у всеки българин и създаване на християнски полезности у младото потомство, извърши стихотворението “Хаджи Димитър ” и словата от Псалом Давидов 20-ти.
Одата не бе определена инцидентно от архитекта с чисто сърце. Тя бе знак на най-искрените патриотични усеща, горящи в душата на младежа. За случая той бе облечен с достоверна българска носия, кожен пояс, везан елек и потури.
На сцената на Роженския събор прозвучаха и осъществявания на Ансамбъл на въоръжените сили с патриотични песни и маршове от композитора и диригент подполковник Ради Радев от Гвардейски внушителен духов оркестър, артистът Янко Лозанов с осъществявания на художествено слово от наши поети класици, анс. " Чинари " с разнообразна хореография, Ива и Велислава Костадинови, 100 каба гайди, Християна Луизу, хор “Ваня Монева ”, Петя Панева, Илия Луков и други
Преди тържественото издигане на огромния осветлен в храм св. Висарион в Смолян български трикольор се прочетоха словата от Псалтира:
„ Нека Господ да те чуе в печален ден!
Нека името на Бога на Яков да те отбрани!
Да ти изпрати помощ от светилището
и от Сион да те укрепи!
Да ти даде Господ каквото ти сърце желае и да извърши всяко твое желание.
Ще се зарадваме за твоето избавление
и в името на нашия Бог ще издигнем знаме! “
В тържественото събитие беше символиката на цифрата 111. Височината на пилона е 111 м, колкото е и площта на България. На празника бяха маркирани две значими събития - 111 години от Освобождението на Родопите и 120 години от Илинденско-Преображенското въстание!
Роженските поляни още веднъж бяха сцена на песни, обичаи, традиции, а за първи път до момента и на дърворезби с емблематични християнски цитати…
Първите сведения за събори на Рожен датират още от 80-те години на XIX век. Предшественик на актуалния фестивал е локален събор, извършен за пръв път на 27 юли 1898 година, деня на свети Панталеймон, по самодейност на отец Ангел Инджов-Комитата (български свещеник и бунтовник, деятел на Вътрешната македоно-одринска революционна организация) като събор на поданици и изселници от село Соколовци, останало под османска власт след Освобождението.
Въз основа на тази традиция през август 1961 година се организира родопски събор-надпяване в границите на 3 дни, който е един от първите от създаваните по това време районни събори на националното творчество.
След 1912 година (Освобождението на Родопите от османската власт) на Рожен се вършат от ден на ден родови и другарски срещи на изселени навътре в страната родопчани. Така съборите на Роженските поляни стават обичайни родови срещи, които през идващото столетие се развиват като народен фолклорен събор.
