На 13 май излиза първият формален запис на едно от именитите осъществявания на Rolling Stones, озаглавен Live at El Mocambo 1977 - два концерта в дребния клуб El Mocambo в Торонто през март 1977 година Те слагат началото на традицията на великата група да изнася " секрети " концерти и до през днешния ден, написа Би Би Си.
" Тайните " концерти на The Stones Сутринта на 19 юли 1994 година на тротоара пред клуб " РПМ " в Торонто се появява дребна черна табела. Тя постоянно се слага пред дребни кафенета или скромни заведения за хранене, с цел да притегля клиенти. На дъската с тебешир е написано: " Тази вечер ще свирят Rolling Stones. Вход 5 $. " Няма никаква друга информация за концерта - нито във вестниците, нито по радиото, нито по малкия екран, нито в зараждащия се към този момент интернет.
Неколкостотин щастливци, видели незабележимата реклама, изпълват дребния клуб. Чувстват се по този начин, като че ли са спечелили билет от
лотарията - човек може единствено да мечтае да слуша велика група не на голям стадион, а в интимната атмосфера на дребен клуб.
През 1970 година, след напускането на противниците им " Бийтълс ", " Ролинг Стоунс " справедливо получават безспорната купа " най-великата рокендрол група в света " - най-великата, най-популярната и най-успешната рок група в света. Така са показани на именития си концерт в лондонския Хайд парк през юли 1969 година пред 250 000 фенове.
Оттогава насам те свирят съвсем напълно на големи игрища по целия свят, като непроменяемо притеглят десетки хиляди почитатели. Концертите се трансформират в грандиозно шоу, множеството фенове са на стотици метри от сцената и виждат протичащото се на нея на големи телевизионни екрани - живите музиканти наподобяват като дребни инсекти от разстояние.
Тази грандомания, макар че прави музикантите световноизвестни и мултимилионери, не им е доста потребна в художествено отношение. В последна сметка музикалните им корени са в блуса, съвсем камерната музика, която се извършва в дребни уютни клубове, в директен, съвсем на една ръка разстояние, контакт със слушателя. Това само може да сътвори същинска интимна атмосфера онлайн другарство с публиката, което на тях, трансформирали се в мегазвезди, доста им липсваше.
Появата на дребната сцена на RPM в Торонто не е единственият или даже първият " скришен " концерт на Стоунс. По някаква причина, която дълго време не беше оповестена обществено, групата избра най-големия град в Канада за такива секрети интимни концерти.
Три години по-късно, на 4 септември 1997 година, те свирят в Торонто пред малобройна (по техните стандарти) аудитория от единствено 300 души в клуба The Horseshoe Tavern. Този път същият дребен, неосезаем афиш се появи на вратата на клуба едвам в 19:00 ч., четири часа преди групата да излезе на сцената.
" Концертът беше изцяло импровизиран ", спомня си години по-късно Джагър. " Просто споделих предния ден: " Нека свирим на следващия ден. Нямаше обмисляне, нямаше реклама. Просто искахме да свирим в този клуб. "
Още осем години по-късно, на 10 август 2005 година, " Стоунс " откриват турнето си " Bigger Bang " в старинния клуб " Феникс " в Торонто.
Имало е доста сходни концерти. Те постоянно са спонтанни и се афишират на афиша на клуба единствено няколко часа авансово.
Традицията на " тайните " концерти продължава и до през днешния ден. На 6 декември предходната година Stones, променяйки към този момент познатото място в Торонто, изнасят необявен концерт в памет на Чарли Уотс в лондонския джаз клуб Ronnie Scott`s, обичано място на обичащия джаза и умрял през лятото на 2021 година барабанист на групата.
Но тази традиция води началото си от първите два " секрети " концерта - на 4 и 5 март 1977 година в клуб El Mocambo в Торонто. Именно записите на тези концерти съставляват издадения тези дни албум Rolling Stones Live at El Mocambo 1977.
Виновен е хероинът
През февруари 1977 година при обиск на хотелската стая на Кийт Ричардс в Торонто полицията открива хероин. Музикантът е задържан и упрекнат в контрабанда на опиати.
Това не е първият конфликт на Стоунс с полицията поради опиати - най-известният е 10 години по-рано, през лятото на 1967 година, когато двамата с Джагър са задържани по време на полицейска акция в къщата на Ричардс край Лондон и освободени единствено с помощта на непредвидената и доста сериозна интервенция на авторитетна редакция на " Таймс ".
Но преди този момент са хванати с марихуана, а в този момент Ричардс е - с хероин. Очаква го дълъг престой в пандиза.
В началото на 1977 година Кийт Ричардс страда от тежка хероинова взаимозависимост.
Той е освободен под гаранция, само че би трябвало да остане в Торонто до 1 април. В последна сметка се отървава с лека присъда, чиито условия включват уговорката му да изнесе благотворителен концерт за Националния институт на Канада за слепи и единодушието му да се лекува, към този момент в Съединени американски щати, където най-сетне му е позволено да замине, с цел да продължи турнето на групата. Това лекуване в последна сметка му оказа помощ да се възвърне от зависимостта си към опиатите.
Принудени да чакат окончателното решение на съда, от февруари до април Стоунс запълват свободното си време с това, което обичат - да свирят.
Джагър и тогавашният управител на групата Питър Ръдж провеждат поредност от " секрети " концерти в дребен клуб в Торонто, наименуван El Mocombo, с цел да употребяват някои записи от тези концерти за планувания си албум онлайн.
El Mocombo
El Mocombo е историческо място в Торонто. Оригиналната постройка е издигната през 1850 година Първоначално е служила за заслон на чернокожи плебеи, избягали в Канада от Съединени американски щати, и е почнала да действа като музикален клуб. През 60-те години на предишния век тук свирят идолите на Stones, като блус музикантите Бъди Гай и Мъди Уотърс, което прави клуба изключително прелъстителен за английските рок групи. Тук е пяла Мерилин Монро, свирили са Джими Хендрикс, американските пънкари Ramones, великият джазмен Чарли Мингъс и доста, доста други.
Залата можеше да побере единствено 300 души, а оповестяването на появяването на тогавашните водещи " Ролинг Стоунс " значи клубът да бъде погубен от тълпата почитатели.
Популярната в страната канадска блус група April Wine е поканена като стръв. Откриващата група е незнайната Cockroaches. Всъщност Rolling Stones се крият зад това неприятно име.
Решено е билетите да не се пускат в обществена продажба. Вместо това в локална радиостанция е проведен конкурс, чиито спечелили са определени от самите Stones.
Можем единствено да си представим изумлението на щастливците, когато на сцената се появяват Rolling Stones.
Концертите, макар напрежението към незавършените каузи на Ричардс, изцяло оправдават упованията за възобновяване на по този начин мечтаната клубна атмосфера, която музикантите не са изпитвали от първите им клубни изяви през 1962-63 година в лондонския Crowdaddy Club.
Кийт Ричардс споделя за El Mocombo: " От първата минута на сцената се почувствах като в Crowdaddy. Сякаш нищо не се е трансформирало, от дълго време не бяхме имали това чувство. Звучахме ПРЕКРАСНО. Всички, несъмнено, се притесняваха за това, което върша, и ни питаха: " Това ли е краят на Rolling Stones? " Всъщност това беше интервал на невероятна сила за нас, интервал на убеденост и напредък. Предизвикателствата единствено ви сближават - би трябвало да се борите с тях дружно. Това се отрази на цялата група ".
Трябваше да дремя с всички
Сред присъстващите в залата, които се тормозят за ориста на Rolling Stones, е и Маргарет Трюдо, брачна половинка на тогавашния канадски министър-председател Пиер Трюдо. Присъствието ѝ на концерта и близкото ѝ другарство с музикантите пораждат най-различни клюки за любовна спекулация с влюбения Джагър или с Рони Ууд, който се причислява към групата единствено 2 година по-рано.
Маргарет Трюдо се увлича по попкултурата и нейните звезди. Снима се с художника Анди Уорхол в известната нюйоркска дискотека Studio 54. 1978 година
След концерта първата дама прекара цялата нощ в диалози, пиянство и пушене в компанията на музикантите. Страхувайки се от нежелана гласност, Джагър се пробва да я изведе, само че тя дълго време отхвърля да си тръгне. Разделят се чак на сутринта и тя в никакъв случай повече не ги вижда.
През 1984 година Маргарет и Пиер Трюдо се развеждат. Маргарет постоянно е отричала, че е имала връзка с Rolling Stones, само че доста години по-късно, през 2008 година, когато към този момент е известна писателка, актриса и телевизионна водеща, тя прави особено самопризнание: " Като погледна обратно, мисля, че трябваше да дремя с всички тях. Вероятно щеше да е готино. Но за жалост, не го направих. "
Както е планувано, четирите песни от концертите в Ел Макомбо са включени в двойния албум Love You Live, публикуван през септември 1977 година, дружно със записи наживо от турнето в Америка, Париж, Лондон, Лос Анджелис и големия хокеен стадион Maple Leaf Gardens в същия регион на Торонто.
Освен тези четири песни, записът на концертите в Ел Макомбо до момента е съществувал единствено в " пиратска " версия и едвам в този момент, 45 години по-късно, именитият концерт в цялостния си тип става наличен за необятната публика от почитатели на Rolling Stones.
Албумът
Издаден от лейбъла Polydor на 13 май 2022 година, албумът на Rolling Stones " Live at El Mocambo 1977 " излиза в две версии - кутия с четири винилови плочи и двоен компактдиск. От друга страна, виниловото издание съществува в два разновидността - общоприетите черни винилови плочи и по този начин наречените " неонови ", преливащи в разнообразни нюанси на цвета. Цената на двете издания се разграничава доста: според от търговеца на дребно виниловото издание коства сред 75 и 100 паунда, а CD-то - сред 18 и 25 паунда.
В албума има 23 песни. Повечето от тях са типичен композиции на Джагър и Ричардс: Let`s Spend the Night Together, Jumping Jack Flash, It`s Only Rock`n`Roll (But I Like It), Brown Sugar, Honky Tonk Womеn, Tumbling Dice и доста други.
Имаше място и за по този начин обичаните от Стоунс и по този начин подобаващи за дребен клуб блус класики: " Little Red Rooster " на Уили Диксън, " Mannish Boy " на Мъди Уотърс, " Cracking Up " на Бо Дидли, " Worried Life Blues " на Би Би Кинг, " Route 66 " на Боби Пайп.
Много от песните в албума не са включени в нито едно от многочислените бутлег издания на именития концерт и се разгласяват за първи път.
20 от 23-те песни са от втория от двата концерта в " Ел Макомбо " на 5 март 1977 година Причината е обяснена от тогавашния басист Бил Уаймън в записките му " Rolling With the Stones ": " В музикално отношение първият концерт в El Mocambo не беше доста добър. На втория ден се получи доста повече и звученето ни беше по-добро ".
На обложката на албума е изобразен емблематичният червен език на художника Джон Пачет, който е на мода от 1971 година насам.
Преди излизането на албума Stones разгласиха няколко песни от него онлайн.
През втората половина на 70-те години главната част от класическото песенно завещание на Rolling Stones към този момент е създадена; новите албуми стават все по-малко забавни от музикална позиция. В същото време групата придобива все по-голяма мощ, искра и изразителност в концертите. А концертът Live at El Mocambo 1977 е най-важният стадий в това развиване.
The Stones отхвърлят да умрат
Смъртта на Чарли Уотс на 21 август предходната година настава месец преди подновяването на огромното турне No Filter Tour, спряно за две години поради пандемията. Уотс не е един от създателите на групата, само че свири в нея от 1963 година и се слива с имиджа на Stones не по-малко от Мик Джагър и Кийт Ричардс.
Смъртта му наподобява толкоз забележителна и даже незаменима загуба, че мнозина имат вяра, че групата няма да може да съществува повече без именития си барабанист. Дори Кийт Ричардс признава в изявление, че в началото не е желал да продължи с възобновяването на турнето No Filter, планувано за септември 2021 година след края на пандемията. Въпреки това още преди гибелта на Уотс, по време на заболяването му, е решено барабанистът Стив Джордан да го замести на тези концерти.
" Мислех, че няма да мога да изсвирвам без Чарли ", признава Ричардс по това време. - Но Чарли ми сподели: " Можеш да го направиш със Стиви, той елементарно може да ме замести ". И той ме убеди да го направя. "
Миналогодишното турне No Filter не е последното. Докато Мик Джагър (навършва 79 година през юли) може да скача на сцената и да пее, а Кийт Ричардс (навършва 79 година през декември) може да държи китара, Rolling Stones не престават да живеят.
Стоунс стартират идващото си турне тази година с концерт на стадион " Уанда Метрополитано " в Мадрид на 1 юни. Наречено Sixty Tour, то е отдадено - както подсказва заглавието - на 60-годишнината на групата. Турнето ще продължи два месеца и ще приключи с три концерта в лондонския Хайд парк на 21 и 25 юни и на 3 юли. И даже това турне не е оповестено като последно.
Нещо повече, както Кийт Ричардс споделя пред New Musical Express през март тази година, групата работи и по нов студиен албум с автентичен материал - първият след A Bigger Bang от 2005 година (издаденият през 2016 година Blue and Lonesome е сбирка от типичен блус кавъри).
" Имахме доста останал материал, върху който Чарли работи. Бяхме по средата на завършването на албума, когато той умря. Разбира се, в случай че желаеме да го приключим, ще ни би трябвало барабанист, а той ще бъде Стив Джордан. "
The Rolling Stones отхвърлят да умрат.
