Не бива да се страхувате да бъдете глупави, смешни, нелепи ~ Олег ТАБАКОВ
На 12 март си отиде огромният артист и режисьор, националният актьор на Русия и Кавалер на ордена „ За заслуги пред Отечеството ” Олег Табаков. В киното той изигра над 150 функции, а множеството му филми станаха част от съветската кинокласика – „ 17 мига от пролетта ”, „ Война и мир ”, „ Д'Артанян и тримата мускетари ”, „ Няколко дни от живота на Обломов ”, „ Човекът от булеварда на Капуцините ”, „ Москва не има вяра на сълзи ”, „ Роднини ”, „ Незавършена пиеса за механично пиано ”. Табаков бе създател на спектакъл „ Съвременник ”, ректор на театралната школа към МХАТ (1986 до 2000 г.), началник на театрите „ Табакерка ” и МХТ „ Чехов ”.
Светъл да е пътят му към вечността!
(1935 ~ 2018)
Умението да казваш „ благодаря ” е един от най-ценните привички.
Колкото по-рано човек престане да шикалкави и да заменя мечтаното за действителното, толкоз по-добре за него.
Всяка работа има своите секрети и изисква гений.
Актьорите се разделят на реализатори и такива, които могат да основават. Последните са едвам 10%.
Не бива да се страхувате да бъдете глупави, смешни, нелепи. Човек е организиран по този начин, че в огромна степен най-интересното от него остава отвън нашето внимание. Ние се ръководим по повърхността.
Аз в резюме съм булдозер. Има разнообразни коли – „ Шевролет ”, „ Ферари ”, „ Лексъс ”, а аз съм просто булдозер. Така че, в никакъв случай не съм засичал, не съм се нахвърлял и не съм се изплъзвал на останалите.
В мен тече съветска, молдовска, украинска и полска кръв. Себе си смятам за пролетарий на художествения труд. Високоплатен.
Времето, когато някой все трябваше да се грижи за нас си е отишло вечно. Искаш ли да живееш – научи се да работиш и печелиш. За нищо на света и против никакви социалистически гаранции за старостта си, не бих изтъргувал свободата, която получих.
Талантът е единственото, което може да ме развълнува.
Актьорът, съответно възприемащ околния свят и съответно оценяващ дадените условия, е невиждана мощ. Моите учители споделяха: от същността към значителното - всъщност. А сходно комбиниране в театъра се случва все по-рядко. Всичко все по-често се случва не всъщност. Думите се произнасят такива, каквито са, само че нямат цена, нямат значение.
Днес няма герои. Това е обикновено. Ако не бъркам, припомням си, че Френската гражданска война раждаше обилие от герои – толкоз Тартюфовци и всевъзможни други пакостници. Днес нашите основни герои са невръстни, подрастващи Хари Потъровци. За мен героите – същинските, не измислените, са просто съветските интелигенти – Лихачов, Солженицин.
Много недоразумения се случват поради желанието да се харесаш на хората. Синдромът на Хлестаков (персонаж от „ Ревизор ” на Гогол) – желаете да ме видите по този начин? Моля, заповядайте! Ето ме! Радвам се, че се старая!
Театърът е място на обществения риск. Ако артистът не знае това и не си дава такава сметка, най-добре е да си върви от театъра. Навярно, доста нови артисти би трябвало просто да си намерят работа, само че това е сигнал за рецесия в нашата педагогическа процедура.
Синът ми беше напълно дребен – връщам се късно вкъщи, а той споделя: „ Айде, вдигни ме високо! ”. После прави пауза и прибавя: „ Неочаквано! ”
Табаков на млади години
Във кино лентата „ Мери Попинз ”
Във кино лентата „ Няколко дни от живота на И.И. Обломов ”
Във кино лентата „ Война и мир ”
Снимки: culture.ru
