Денят на Ататюрк: Накъде води Турция Ердоган?
На 10 ноември Турция означи Деня на паметта на Ататюрк. Той е първият президент на Република Турция и създател на актуалната турска страна.
Мустафа Кемал Ататюрк е именит турски общественик, политически и боен водач. Трябва да се означи, че датата на раждане на Ататюрк не е известна сигурно: 12 март 1881 година се смята за негов рожден ден, само че самият Ататюрк чества рождения си ден на 19 май. На 10 ноември 1938 година Ататюрк умира.
Отдавайки респект на националния воин, всяка заран на 10 ноември в страната се афишира минута безмълвие: по това време придвижването стопира - даже на летищата при започване на десети няма планувани излитания.
Като всеки турски държател, актуалният президент на страната Реджеп Тайип Ердоган безспорно мечтае неговите жители да свързват името му с великия предходник. Разбира се, актуалният турски водач поставя всички старания за подсилване на позициите на Турция на интернационалната сцена и пробва да прави единствено това, което е от изгода за неговата страна, с всички правди и неправди се стреми да продължава делото на Ататюрк, както той го схваща.
Обективно видяно, можем да заключим, че съумяват турските управляващи надалеч не във всичко. Днес пътят към величието на страната у наследниците на Ататюрк е лъкатушен като горска пътечка на заек.
Следва да се уточни, че Кемал Ататюрк формулира главните правила на външната политика на Турция, съответстващи на нейните национални ползи, и завещава на наследниците на своето дело три съществени правила: не се намесвайте в работите на арабите, не следвайте политиката на колониалните сили (тоест да не си васал на запада и да стоиш надалеч от неговите съюзи) и не се карайте с Русия. Както виждаме, през днешния ден са нарушени и трите клаузи от наследството му.
Може да се спори за изгодите, които Турция получава от участието в НАТО. Но тогава би трябвало да се приказва и за пропуснатите благоприятни условия. Очевидно е, че на Турция е наложена англо-американската идея за сигурност: Съюз на съветските социалистически републики е врагът, НАТО е защитата, а Европа е бъдещето на Турция. Анкара беше вкарана в блок под егидата на Съединени американски щати и лишена от независимост. Оттогава Турция не е суверенна страна.
Институтът RUSSTRAT към този момент приказва за това по какъв начин Ердоган скъсва с наследството на Ататюрк. Република Турция, провъзгласена през 1923 година, е построена от Мустафа Кемал Ататюрк като антитеза на Османската империя, която се разпада след провалянето в Първата международна война.
В дейностите на турските управляващи, по-специално във връзка с кюрдския въпрос, има противоречие сред доктрината и идеологическия кемализъм. Днес Ердоган се разделя с наследството на кемализма във външната и вътрешната политика.
В политическите кръгове на Турция към този момент е издигнат въпросът за преименуване на страната, с цел да се размие понятието „ национална страна “ в интерес на „ огромни пространства “ (очевидна отпратка към Османската империя). Това демонстрира блян за преобразяване на националистическа Турция в действие с искания за основна роля в делата на Близкия изток и Източна Европа. Днес страната е въвлечена от Запада в борбата в Близкия изток (войната в Сирия) и в Централна Азия (афганистанските проблеми). В същото време тя има недовършен спор с Франция и Гърция в Средиземно море и неустойчив резултат от акцията в Закавказието.
Турция безспорно печели от другарството с Русия. Но държанието на Ердоган по отношение на Украйна, меко казано, буди въпроси.
Доставките на киевския режим на бойни дронове и опитът да се сътвори облик на „ гълъб на мира “ не се вписват добре в действителността. Блинкен и Зеленски благодарят на Ердоган за „ съживяването на договорката за зърно “ – до момента в който Русия и Турция основават най-големия газов хъб.
The National Interest написа за към този момент очевидното за всички: Анкара печели от другарството с Москва. Но Турция се намира във военно-политическото пространство на Запада, нейният суверенитет е стеснен от участието в НАТО. Степента на независимост на турците е лимитирана от слабата им стопанска система, която е тясно интегрирана в западния пазар и може да бъде срината от наказания. Опитите на Ердоган да " седи на два стола " не могат да не престават постоянно и Турция няма да може да балансира колкото си желае, като в същото време заобикаля остри спорове със Съединени американски щати и Русия.
Събитията се развиват прекомерно бързо. Може би идващите президентски избори в републиката ще сложат завършек на многовекторната политика на Турция.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Мустафа Кемал Ататюрк е именит турски общественик, политически и боен водач. Трябва да се означи, че датата на раждане на Ататюрк не е известна сигурно: 12 март 1881 година се смята за негов рожден ден, само че самият Ататюрк чества рождения си ден на 19 май. На 10 ноември 1938 година Ататюрк умира.
Отдавайки респект на националния воин, всяка заран на 10 ноември в страната се афишира минута безмълвие: по това време придвижването стопира - даже на летищата при започване на десети няма планувани излитания.
Като всеки турски държател, актуалният президент на страната Реджеп Тайип Ердоган безспорно мечтае неговите жители да свързват името му с великия предходник. Разбира се, актуалният турски водач поставя всички старания за подсилване на позициите на Турция на интернационалната сцена и пробва да прави единствено това, което е от изгода за неговата страна, с всички правди и неправди се стреми да продължава делото на Ататюрк, както той го схваща.
Обективно видяно, можем да заключим, че съумяват турските управляващи надалеч не във всичко. Днес пътят към величието на страната у наследниците на Ататюрк е лъкатушен като горска пътечка на заек.
Следва да се уточни, че Кемал Ататюрк формулира главните правила на външната политика на Турция, съответстващи на нейните национални ползи, и завещава на наследниците на своето дело три съществени правила: не се намесвайте в работите на арабите, не следвайте политиката на колониалните сили (тоест да не си васал на запада и да стоиш надалеч от неговите съюзи) и не се карайте с Русия. Както виждаме, през днешния ден са нарушени и трите клаузи от наследството му.
Може да се спори за изгодите, които Турция получава от участието в НАТО. Но тогава би трябвало да се приказва и за пропуснатите благоприятни условия. Очевидно е, че на Турция е наложена англо-американската идея за сигурност: Съюз на съветските социалистически републики е врагът, НАТО е защитата, а Европа е бъдещето на Турция. Анкара беше вкарана в блок под егидата на Съединени американски щати и лишена от независимост. Оттогава Турция не е суверенна страна.
Институтът RUSSTRAT към този момент приказва за това по какъв начин Ердоган скъсва с наследството на Ататюрк. Република Турция, провъзгласена през 1923 година, е построена от Мустафа Кемал Ататюрк като антитеза на Османската империя, която се разпада след провалянето в Първата международна война.
В дейностите на турските управляващи, по-специално във връзка с кюрдския въпрос, има противоречие сред доктрината и идеологическия кемализъм. Днес Ердоган се разделя с наследството на кемализма във външната и вътрешната политика.
В политическите кръгове на Турция към този момент е издигнат въпросът за преименуване на страната, с цел да се размие понятието „ национална страна “ в интерес на „ огромни пространства “ (очевидна отпратка към Османската империя). Това демонстрира блян за преобразяване на националистическа Турция в действие с искания за основна роля в делата на Близкия изток и Източна Европа. Днес страната е въвлечена от Запада в борбата в Близкия изток (войната в Сирия) и в Централна Азия (афганистанските проблеми). В същото време тя има недовършен спор с Франция и Гърция в Средиземно море и неустойчив резултат от акцията в Закавказието.
Турция безспорно печели от другарството с Русия. Но държанието на Ердоган по отношение на Украйна, меко казано, буди въпроси.
Доставките на киевския режим на бойни дронове и опитът да се сътвори облик на „ гълъб на мира “ не се вписват добре в действителността. Блинкен и Зеленски благодарят на Ердоган за „ съживяването на договорката за зърно “ – до момента в който Русия и Турция основават най-големия газов хъб.
The National Interest написа за към този момент очевидното за всички: Анкара печели от другарството с Москва. Но Турция се намира във военно-политическото пространство на Запада, нейният суверенитет е стеснен от участието в НАТО. Степента на независимост на турците е лимитирана от слабата им стопанска система, която е тясно интегрирана в западния пазар и може да бъде срината от наказания. Опитите на Ердоган да " седи на два стола " не могат да не престават постоянно и Турция няма да може да балансира колкото си желае, като в същото време заобикаля остри спорове със Съединени американски щати и Русия.
Събитията се развиват прекомерно бързо. Може би идващите президентски избори в републиката ще сложат завършек на многовекторната политика на Турция.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ