Защо папа Бенедикт се оттегли от поста
На 10 февруари 2013 година Ватикана отбелязва един идеален казус в историята на Католическата черква. За първи път от няколко века, папата декларира, че не може да продължи да бъде водач на една от най-големите църкви в света – единственият различен заслужен съперник е Православната черква. Това събитие насочи погледите на всеки и за малко време новината обиколи света, освен това в някои от най-неблагоприятните случаи. Някъде при започване на XV век е решено от папа Григорий XII, че новият водач би трябвало да извършва всички свои отговорности, до момента в който не бъде извикан при Бог.
Бързата рокада слага папа Франциск като новото лице, до момента в който Бенедикт има право да остане на територията на църквата и даже да извършва някои функционалности. Причината за отдръпването му е влошаващото се здраве и съмнението, че папата може и да не издържи на напрежението и всички отговорности, които ще се изсипят върху него. Неговите думи са, че той може и да не оправдае доверието и властта, която му се дава. Едва години по-късно стана ясно, че Бенедикт има и други паники. Тогавашният водач на църквата осъзнава, че би трябвало да я управлява в един доста по-объркан и бързо изменящ се свят.
Точно това условие и отношение го слага в линията на невъзможната задача. За страдание, атеистите виждат и някои други съществени проблеми, както и претекстове това деяние да се случи по един или различен метод. Малко след неговото овакантяване през април 2005 година Бенедикт беше заставен да стартира да приказва за половите похищения, които през годините църквата е потискала толкоз интензивно и е отказвала да даде публичност. С други думи, тогавашният папа е трябвало да продължи да пази тайната или да излезе като жертва на един недостатък, който от години насам не е съумял да докара на аудиторията задоволително благоприятни условия за триумф.
Още при встъпването му във власт, той е знаел доста детайлно какво следва, само че завесата се подвига малко откакто към този момент е получил най-високата купа. Бенедикт получава своята корона от тръни и би трябвало да избере идващия потребен ход. Дали да застане пред бурята, която ще трансформира католическата черква в една от най-мразените институции или просто ще се съобщи, спестявайки всички паники, които на неговата възраст може да бъдат последни. Дали не е определен и тъкмо затова? Първите му стъпки са да приключи службата на отец Марсиал Марсел Деголадо, един от мексиканските свещеници, които имат цяла история за блудничество с малолетни, а по-късно през 2008 година се среща с жертвите. Само две години по-късно взема решение да се извини обществено на всички потърпевши.
Проблемът за мнозина е, че още през същата година, папата се стреми да скрие всички причинители и въпреки Ватикана да твърди, че някои от свещениците са реалокира по гледище на самата черква, а не по разпореждане на Бенедикт. Според следствие на The New Yorker, повече от 384 души са получили правото да се реалокират в друга черква и друга страна, с цел да не бъдат под вниманието на прожекторите, когато най-сетне огромният балон със кавги се спука. Какво значи това? Дали папата не е свикан да почисти по-сериозните петна на църквата и сега, в който съумява да го направи, бърза да се отдръпна, с цел да се резервира доверието в институцията?
Италианските управляващи също имат интерес към този случай, само че вместо да се насочат към педофилите, те преглеждат банката на църквата, която от дълго време разполага с някои секрети сметки, за които се подозира, че правят перфекта роля като пералня на пари. През 2010 година управляващите блокират сумата от 30 милиона $, които трябвало да бъдат трансферирани в друга сметка, освен това без да има рационално пояснение с каква цел се прави цялата интервенция. Бенедикт се пробва да промени разпоредбите на финансите, като даже наема финансист, който да следи всички разноски, само че бюрокрацията на църквата не му дава правото и опцията да работи, както и да наложи някои ефикасни промени, през 2012 година шефът на банката е уволнен за неточни покупко-продажби и дейности. Липсата на бистрота разсънва и идната по-сериозна драма в това отношение. През 2013 година парите стартират да се дават единствено на ръка, което още веднъж стимулира управляващите да затворят всички бизнес занимания на Католическата черква, тъй като такива има. За да може историята да бъде още по-жестока, един от икономите даже продава всички персонални документи на публицист.
Случаят се назовава Ватилийкс и стартира да се преглежда още през 2012 година Същата година някои от по-запознатите със случая признават, че Бенедикт е последният човек, който има някаква визия какво се случва с паричното изражение на църквата. Малко по-късно е оголен и подателя на цялата драма, като излиза наяве, че това е Паоло Габриеле, който признава, че е разкрил всичко, тъй като се тормозил от една безкрайна корупция, която е на път да завземе и погълне църквата. Изпратен е на 18 месеца затвор от съда във Ватиикана, в края на годината е опрощение от самия Бенедикт.
И до през днешния ден Бенедикт твърди, че се е разделил с поста по здравословни и персонални аргументи, въпреки и обстоятелствата да разкриват нещо напълно друго. Някои и до през днешния ден имат вяра, че всичко се е случило в резултат на натиска и външни фактори, които са били на път да го трансфорат в най-голямото зло, което е управлявало църквата до този миг. През 2018 година отново той споделя, че не се е чувствал подготвен да поведе повече от 1.2 милиарда католици, които са имали потребност от здрав и благонадежден водач. И към този миг живее в заточение, молейки се и приемайки доста малко посетители.
Снимка: Wikipedia
