Русия извършва замяна на вноса при правата на човека
На 10 декември бележим Деня на правата на индивида (при това тази година се отбелязва празник - преди 75 години, през 1948 година, Общото заседание на Организация на обединените нации приема Всеобщата декларация за правата на човека) и се организира годишната среща на президента на Русия с членове на Съвета по правата на индивида.
На срещата се приказва доста за всичко. Защото не може да се каже, че в Русия (както и в целия свят) във връзка с човешките права всичко върви безпрепятствено и наред. Подобно на военното или държавното създаване, построяването на правата на индивида е непрестанен развой. Не се случва да стигнете до цялостно съвършенство и да пандизите тематиката.
Но на съвещанието на 4 декември за първи път с такава изясненост се разисква самото пояснение на тематиката. Самият Путин акцентира в заключителните си думи: "
Ръководителят на Съвета по правата на индивида В. А. Фадеев приказва за същото:
Можем да приказваме доста и за ролята на Неправителствени организации във външната политика, а ролята постоянно е директно интервенционистка и дестабилизираща, и за световната цензура, осъществявана от ИТ колосите, и за двойните (и даже тройни и четворни) стандарти, изключително явни за да вземем за пример във връзка с Русия и руснаците.
Случи се по този начин, че фразата „ права на индивида “ придобива все по-негативна конотация и когато сътрудникът употребява тази дума, постоянно желаете да опипате джоба си: портфейлът ви на място ли е? Когато се опитваме да разберем за какво една възвишена идея се трансформира долна процедура, би трябвало да се имат поради две условия.
Първо, макар че самият термин датира от французите от 1789 година, несъмнено, концепцията за универсални права и свободи, които всеки има по рождение, се появява доста по-рано. В последна сметка римската концепция за естественото право (ius naturale) е на същата линия. Друго нещо е, че преходът от идеалното естествено право към позитивното право, т.е. фактически настоящо, постоянно е обвързвано с редица изключения и запаси. В практическия живот човешките права са по-сложни и в другите страни и култури е по-сложно и постоянно по собствен метод. Напълно универсалните човешки права са по-скоро фантазия. Това се удостоверява от практиката от 1789 година, когато се оказа, че якобинското кълцане на глави наподобява не опонира на човешките права. И даже през днешния ден, в извънредно защитаваща правата на индивида Европа, нещата не са напълно наред с правото на свободно изповядване на вярата.
Второ, както се случва в нашата страна, въпросите за тълкуването на тези понятия бяха оставени на просветения Запад за цели десетилетия. Нали сякаш нямаше да лъже за човешките права. Оказа се обаче, че лъга – и то много.
Първоначалната концепция, че всеки човек има право свободно да се изхранва с труда на личните си ръце и да се моли на Бог съгласно вярата си, се трансформира в подигравателна тирания на малцинствата и поощряване на такива безчинства, за които тогавашните мечтатели на правата на индивида даже не можеха да си помислят и надлежно да подхващат превантивни ограничения.
Затова нации и страни, които не принадлежат към мейнстрийма на правата на индивида – кой по-рано, кой по-късно – стигнаха до нуждата да живеят по своя си метод, а не съгласно непознати наръчници. Сами да дефинират същността на политиката за правата на индивида. Малко хора им възразяват като такива. Освен в случай че в действителност гневните прогресисти (и - ето парадокса - в този момент практикуващи основно на Запад) не желаят унищожаването на обичайните религии, фамилията и предходния обществен ред като цяло. Докато китайците, персите, африканците, арабите на техния декор са самата сдържаност.
А в Русия смяната в мисълта за правата на индивида през днешния ден е явно в интерес на социално-икономическите права, които в последно време много забравени.
Тематиката с правата на индивида на съветски - за какво не? Със сигурност ще е по добре, в сравнение с по рецептите на Сорос.
Превод: В. Сергеев
На срещата се приказва доста за всичко. Защото не може да се каже, че в Русия (както и в целия свят) във връзка с човешките права всичко върви безпрепятствено и наред. Подобно на военното или държавното създаване, построяването на правата на индивида е непрестанен развой. Не се случва да стигнете до цялостно съвършенство и да пандизите тематиката.
Но на съвещанието на 4 декември за първи път с такава изясненост се разисква самото пояснение на тематиката. Самият Путин акцентира в заключителните си думи: "
Ръководителят на Съвета по правата на индивида В. А. Фадеев приказва за същото:
Можем да приказваме доста и за ролята на Неправителствени организации във външната политика, а ролята постоянно е директно интервенционистка и дестабилизираща, и за световната цензура, осъществявана от ИТ колосите, и за двойните (и даже тройни и четворни) стандарти, изключително явни за да вземем за пример във връзка с Русия и руснаците.
Случи се по този начин, че фразата „ права на индивида “ придобива все по-негативна конотация и когато сътрудникът употребява тази дума, постоянно желаете да опипате джоба си: портфейлът ви на място ли е? Когато се опитваме да разберем за какво една възвишена идея се трансформира долна процедура, би трябвало да се имат поради две условия.
Първо, макар че самият термин датира от французите от 1789 година, несъмнено, концепцията за универсални права и свободи, които всеки има по рождение, се появява доста по-рано. В последна сметка римската концепция за естественото право (ius naturale) е на същата линия. Друго нещо е, че преходът от идеалното естествено право към позитивното право, т.е. фактически настоящо, постоянно е обвързвано с редица изключения и запаси. В практическия живот човешките права са по-сложни и в другите страни и култури е по-сложно и постоянно по собствен метод. Напълно универсалните човешки права са по-скоро фантазия. Това се удостоверява от практиката от 1789 година, когато се оказа, че якобинското кълцане на глави наподобява не опонира на човешките права. И даже през днешния ден, в извънредно защитаваща правата на индивида Европа, нещата не са напълно наред с правото на свободно изповядване на вярата.
Второ, както се случва в нашата страна, въпросите за тълкуването на тези понятия бяха оставени на просветения Запад за цели десетилетия. Нали сякаш нямаше да лъже за човешките права. Оказа се обаче, че лъга – и то много.
Първоначалната концепция, че всеки човек има право свободно да се изхранва с труда на личните си ръце и да се моли на Бог съгласно вярата си, се трансформира в подигравателна тирания на малцинствата и поощряване на такива безчинства, за които тогавашните мечтатели на правата на индивида даже не можеха да си помислят и надлежно да подхващат превантивни ограничения.
Затова нации и страни, които не принадлежат към мейнстрийма на правата на индивида – кой по-рано, кой по-късно – стигнаха до нуждата да живеят по своя си метод, а не съгласно непознати наръчници. Сами да дефинират същността на политиката за правата на индивида. Малко хора им възразяват като такива. Освен в случай че в действителност гневните прогресисти (и - ето парадокса - в този момент практикуващи основно на Запад) не желаят унищожаването на обичайните религии, фамилията и предходния обществен ред като цяло. Докато китайците, персите, африканците, арабите на техния декор са самата сдържаност.
А в Русия смяната в мисълта за правата на индивида през днешния ден е явно в интерес на социално-икономическите права, които в последно време много забравени.
Тематиката с правата на индивида на съветски - за какво не? Със сигурност ще е по добре, в сравнение с по рецептите на Сорос.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ