На 10 април броят смъртни случаи от пандемията на COVID-19

На 10 април броят смъртни случаи от пандемията на COVID-19 в света надмина 100 хиляди, а през днешния ден общият брой доказани инфектирани наближава 1,8 милиона. В Европа единствено Испания има над 160 хиляди доказани инфектирани и съвсем 16 хиляди умрели от вируса. В мрачната ранглиста на смъртността Франция е на път да я застигне, а Италия да доближи 20 хиляди. На този декор обстановката в България към този момент наподобява сносно.

Преди към 2 седмици растежът на доказаните COVID-19 случаи в България беше квадратичен, а не предстоящият експоненциален. Това се дължеше на рано приложените карантинни ограничения и общественото разграничаване. Тогава писах, че такава квадратична динамичност не е устойчива.

Не квадратичен, а линеен напредък

И фактически пикът на новите доказани случаи в един ден (40) бе доближат на 31 март, когато общият брой доближи 399. В последните 8 дни растежът на доказаните случаи към този момент не е квадратичен, а линеен. Той може да се опише с простата формула:

y=22x+418

където x е датата през април.

Примерно,

за 3 април: y=22*3+418=484 (реално 485),

за 4 април: y=22*4+418=506 (реално 503),

за 5 април: y=22*5+418=528 (реално 531),

за 9 април: y=22*9+418=616 (реално 618),

за 10 април: y=22*10+418=638 (реално 635).

Общо всички инфектирани

Броят на новите доказани случаи в един ден сякаш танцува в зигзаг към една съвсем хоризонтална линия.

Нови инфектирани в един ден

Кривата на епидемията в последните 8 дни наподобява се е трансформирала в права. Динамиката на инфекцията се крепи по острието на епидемията без да демонстрира напредък на ежедневните нови случаи, само че и без да демонстрира очевидно затихване. Ефективният коефициент на репродукция на инфекцията е свален до 1, само че не и доста по-ниско, т.е. R≈1.

Не би трябвало да забравяме, че статистиката на доказаните случаи през днешния ден отразява ограниченията на намеса със закъснение от към 10 дни. Следователно стабилизирането на равнището на новите случаи през първите 10 дни на април в действителност отразява инфекциозната динамичност от последното десетдневие на март, когато бяха прилагани най-строгите ограничения.

Масово, само че селективно тестване

Какво би трябвало да се направи, с цел да се смъкна R доста под 1 и да се стигне до прекъсване на епидемията в България? Както писах още на 23 март, това може да стане единствено посредством всеобщо, само че селективно тестване и следене. В дълготраен проект тактиката на строга карантина за цялото население става нереалистична и стопански и обществено пагубна. Вместо да бъдат държани под ключ седем милиона души (огромното болшинство изцяло здрави), напъните би трябвало да бъдат пренасочени в откриването и изолирането на вирусоносителите.

Още на 16 март (преди цяла безкрайност в ускорената последователност на пандемията) шефът на Световната здравна организация заби алармата:  “Тестване, тестване, тестване! ” Това трябваше да бъде гръбнака на световната тактика против бича на ковид. Китай и Южна Корея, двете страни с най-голям триумф в преодоляването на епидемията, заложиха точно на тази тактика.

От друга страна Съединени американски щати и Англия, които закъсняха с всеобщото тестване, заплатиха висока цена в човешки животи и претоварване на здравната система поради пропуща си. Но към края на март и в двете страни целите бяха заменени. На 2 април английският здравен министър Мат Ханкок разгласи задачата на държавното управление да се вършат по 100 000 теста на ден в Англия до края на месеца. Започна да излиза наяве, че всеобщата карантина сама по себе си не е задоволителна, а единствено ни купува време (The lockdown only buys us time):

Вместо да се слага под карантина цялото население, най-прагматичен ще бъде един по-нюансиран метод, основан на данните от всеобщо тестване на 75–100 000 души дневно. Не става дума за тестване на инцидентни хора, а на тези със признаци, като по-късно се наблюдават всичките им контакти, които също биват тествани. Само на вирусоносителите ще бъде наложена наложителна двуседмична карантина по домовете им. Това ще разреши на здравните управляващи да разпознават вирусните огнища и да пресечен по-нататъшните вериги на заразяване. По този метод огромната част от обществото, а и стопанската система, ще могат да се върнат към някаква “нормалност ”. Капацитетът за тестване може да се усили посредством потребление на частни и академични лаборатории, както и посредством съдействие с Южна Корея и други страни. Само южнокорейската компания SD Biosensor създава 350 000 теста дневно и непрекъснато усилва потенциала си. По-надеждни проби за антитела ще би трябвало да се вършат на хора с нараснал риск, с цел да се разбере каква част от тях са построили имунитет и могат да се върнат на работните си места.

Но не и в България

Не е мъчно да се види по какъв начин версия на тази, към този момент общоприета за други страни, тактика би могла да сработи и в България. За страдание, по едни или други аргументи (независимо, че беше неведнъж разглеждана) стратегията за всеобщо, само че селективно тестване и проследяване не се наложи у нас. Нито пък сега наподобява, че в някакво обозримо бъдеще тя има действителен късмет да се случи.

Днес в България има 74 195 карантинирани, само че само 18 502 направени теста, като най-малко една трета от тях са в частни лаборатории. Това значи, че голямата част дори от тези, които са към този момент карантинирани, въобще не са тествани! Как тогава може да се чака, че ще има проактивно, селективно и стратегическо тестване на останалата част от популацията.

До през днешния ден в България има 25 смъртни случая. Според една консервативна оценка зад всеки смъртен случай могат да стоят 800 инфектирани (според Джон Едмъндс от Центъра за моделиране на инфекциозни заболявания в Лондон). Това значи, че сега в България може да има 20 хиляди заразоносители. Но може да са и в пъти повече. Ние просто не знаем. Без всеобщо тестване е извънредно мъчно да се вършат каквито и да е било оценки за действителния брой на вирусоноситетелите в дадена страна, регион или град.

На един милион население България до момента е направила единствено 2663 теста. На същата численост население ни бият даже Иран (2888), Казахстан (3300) и Черна гора (3708). Да не приказваме за Азербайджан (6050), Чехия (10 725), Латвия (14 132), Германия (15 730), Словения (15 896) и Норвегия (22 720).

В момента в България линейният напредък на доказаните COVID-19 случаи наподобява сносно. За страдание, тази наклонност е основана само на строгите ограничения, прилагани в края на март. С идването на топлото време, Великденските празници, обществената отмалялост от карантината и икономическите нужди, тези ограничения неизбежно ще бъдат от ден на ден пренебрегнати, а скоро по-късно публично смекчени и най-после анулирани. При неналичието на гъвкава дълготрайна тактика, основана на всеобщо, само че селективно тестване, не е ясно каква друга мощ може да задържи R да не се върне над 1, броят на нови случи дневно да не се усили (първо в София, а по-късно и другаде в страната) и правата да не се закриви още веднъж нагоре.

България кара със завързани очи по острието на епидемията. И това точно е методът да не се окажем тъкмо там, където желаеме.

Автор: Вал Тодоров / Medium