Първи май - от Чикаго прeз ”Дружна песен” та до днес frognews.bg
На 1 май 1886 година, в Чикаго, 300 хиляди американски служащи излизат на митинг с искане за осемчасов работен ден. Това е и повода Първи май да се трансформира в знак на работническата взаимност, който и до през днешния ден се празнува на доста места по света. В България – за първи път се отбелязва през 1890 година, по концепция на печатарските служащи, а по-масовите прояви датират от 1893 година.
При соцализма същността на Първи май се трансформира. Вече има осемчасов работен ден, ниски, само че сигурни заплати, унифициран стандарт на живот?! Първи май се трансформира в почивен ден, в който след обичайна манифестация на трудещите се пред държавния и политическия хайлайф на страната, идва празничната софра и националните веселби по села и градове.
В годините на прехода и в условия на пазарно стопанство 1 май най-малко на думи се свързва с правото на труд на работещите, справедливото му възнаграждение, положителните и по-безопасните условия на труд, обществената отбрана.
Поне на думи нещата се докарват от политици,синдикалисти и работодатели. Често се установяват нарушавания на условията за здравословни условия на труд, тъпчене на нормите за работно време и заплащането на изключителния труд. И с европейската регулация в системата на трудовото законодателство и през днешния ден не липсват пропуски и умишлени злоупотреби, в ущърб на служащия. Понякога и през днешния ден на Първи май има митинги на разнообразни групи работещи, както и недоволства, проведени през обществените мрежи в интернет.
И през днешния ден, както и в края на ХIХ век, хората желаят заслужено възнаграждение и положителни условия на труд. Негодуват против своеволията на работодатели и против занемаряване на трудовото законодателство. В желанието си за бърза облага, някои от новите притежатели пренебрегваха условията за нормиран работен ден и за здравословни условия на труд. Увеличи се безработицата и обедняването на хората, оттова и общественото напрежение.
За страдание през днешния ден синдикализмът, сякаш е скъсал със своя исторически подтекст и е висящ във въздуха.
Вижте и някои забавни модерни заключения за работническата класа, която сигурно не е онази от времето на Маркс и Чикагския Първи май.
. Работническата класа през днешния ден няма за какво да бъде по-революционна от пенсионерите, студентите, безработните, хората с увреждания и други. Поне до момента в който работещите са финансово доста по-добре от останалите групи. Несъмнено това е повода да виждаме измежду тези групи повече дейни хора. Те вземат участие в демонстрации и митинги и в организацията на локалните общности. Те поддържат служащите, които се борят с шефовете си, до момента в който личните им сътрудници от други отдели в същия офис или същата компания не престават да вършат каквото им наредят.
. Революцията би трябвало да бъде обществена гражданска война. Тя е гражданска война на цялата общественост, а освен на работническата класа. Трябва да бъде гражданска война, включваща по разнообразни способи съвсем всички от общността, макар разликите сред тях. Тя допуска самоорганизация в радикални, самостоятелни и нейерархични локални групи. Те координират битките и дейностите, те основават федерация, която да отвърне на системата като цяло.
. В България 23% от новите служащи са роми. Броят им се увеличва двойно повече през последните години от 12,9% до 30,6%. Това сочат данните от изследване на фондация " Тръст на обществена опция ".
Калин Банев
При соцализма същността на Първи май се трансформира. Вече има осемчасов работен ден, ниски, само че сигурни заплати, унифициран стандарт на живот?! Първи май се трансформира в почивен ден, в който след обичайна манифестация на трудещите се пред държавния и политическия хайлайф на страната, идва празничната софра и националните веселби по села и градове.
В годините на прехода и в условия на пазарно стопанство 1 май най-малко на думи се свързва с правото на труд на работещите, справедливото му възнаграждение, положителните и по-безопасните условия на труд, обществената отбрана.
Поне на думи нещата се докарват от политици,синдикалисти и работодатели. Често се установяват нарушавания на условията за здравословни условия на труд, тъпчене на нормите за работно време и заплащането на изключителния труд. И с европейската регулация в системата на трудовото законодателство и през днешния ден не липсват пропуски и умишлени злоупотреби, в ущърб на служащия. Понякога и през днешния ден на Първи май има митинги на разнообразни групи работещи, както и недоволства, проведени през обществените мрежи в интернет.
И през днешния ден, както и в края на ХIХ век, хората желаят заслужено възнаграждение и положителни условия на труд. Негодуват против своеволията на работодатели и против занемаряване на трудовото законодателство. В желанието си за бърза облага, някои от новите притежатели пренебрегваха условията за нормиран работен ден и за здравословни условия на труд. Увеличи се безработицата и обедняването на хората, оттова и общественото напрежение.
За страдание през днешния ден синдикализмът, сякаш е скъсал със своя исторически подтекст и е висящ във въздуха.
Вижте и някои забавни модерни заключения за работническата класа, която сигурно не е онази от времето на Маркс и Чикагския Първи май.
. Работническата класа през днешния ден няма за какво да бъде по-революционна от пенсионерите, студентите, безработните, хората с увреждания и други. Поне до момента в който работещите са финансово доста по-добре от останалите групи. Несъмнено това е повода да виждаме измежду тези групи повече дейни хора. Те вземат участие в демонстрации и митинги и в организацията на локалните общности. Те поддържат служащите, които се борят с шефовете си, до момента в който личните им сътрудници от други отдели в същия офис или същата компания не престават да вършат каквото им наредят.
. Революцията би трябвало да бъде обществена гражданска война. Тя е гражданска война на цялата общественост, а освен на работническата класа. Трябва да бъде гражданска война, включваща по разнообразни способи съвсем всички от общността, макар разликите сред тях. Тя допуска самоорганизация в радикални, самостоятелни и нейерархични локални групи. Те координират битките и дейностите, те основават федерация, която да отвърне на системата като цяло.
. В България 23% от новите служащи са роми. Броят им се увеличва двойно повече през последните години от 12,9% до 30,6%. Това сочат данните от изследване на фондация " Тръст на обществена опция ".
Калин Банев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ