Мюзекки Ахмед за ДЕБАТИ: Четвъртокласничка прочете 300 книги за година. Пътува 60 км до библиотеката
Мюзекки Ахмед
Мюзекки Ахмед е публицист, държавник, секретар на национално читалище „ Лютви Юмер “ в Кърджали от 30 година Издател е на уеб страницата „ Кърджали хабер “ и на седмичния вестник със същото име – единственият на турски език в България. Миналата година Висшият мюсюлмански съвет връчи почетна премия на Ахмед за повсеместен принос към мюсюлманската общественост у нас.
Г-н Ахмед, разграничава ли се животът на етническите турци от този на етническите българи у нас?
Етническите турци, които са в градовете, живеят по същия метод, както етническите българи. Работят, образоват се, имат достъп до здравна помощ, до просвета. В национално читалище „ Юмер Лютви “, което беше възобновено през 1993 година, развиваме дейна активност. Ансамбълът ни за турски фолклор е взел участие в над 60 фестивала и е притежател на доста награди. Имаме детски сформира, клубове за дамата и на пишещите на турски език. По селата в Кърджалийско обаче, където популацията е преобладаващо от турски генезис, животът е по-труден. След демократичните промени бяха затворени доста цехове. Липсата на работа принуди цели фамилии да се изселят. Намаляването на жителите в тези над 350 села в Кърджалийско докара до затваряне на учебни заведения. Децата би трябвало да пътуват всеки ден до други обитаеми места. Няма и библиотеки. Четвъртокласничката Бахар Гюнай от с. Чифлик бие по 60 км до Кърджали и назад, с цел да отиде до районната библиотека. Тя стана нейн четец №1, откакто предходната година прочете 300 книги.
Живеещите в кърджалийските села имат и проблеми с инфраструктурата, водата, канализацията и опазването на здравето. Няма лекари. Често десетина села се обслужват от един доктор.
Има ли спорове на етническа основа в Кърджалийско?
В Кърджали и прилежащите общини българи и турци в никакъв случай не са имали етнически спорове между тях. Дори и по време на възродителния развой нашите съседи постоянно ни съчувстваха. Съжителстваме в мир и съгласие. Попът и мюфтията са дружно на религиозните празници на християни и мюсюлмани. Проблеми сред нас се пробват да основават само политиците, с цел да завоюват гласове, само че не съумяват да ни опълчват.
Владеят ли българските турци добре езика ни, могат ли да се осъществят на пазара на труда?
В Кърджалийско етническите турци съвсем нямат проблеми с езика. Децата ни се явяват на олимпиади по български и математика и печелят награди. Единственият проблем на локалното турско население е, че няма опция за проучване на майчиния език, което е право по конституция. В учебните заведения по селата няма проблем – там турският е въведен като свободно избираем предмет. В градовете обаче шефовете на учебните заведения не основават такива условия.
Много от българските турци емигрираха и работят сега в Западна Европа. Имате ли визия какъв брой са те?
Не мога да дам точна численост, само че са хиляди. Много млади фамилии от турски генезис, които живееха в кърджалийските села, ги напуснаха, тъй като няма работа. Някои се реалокираха в огромните градове в страната, други се откриха в Англия, Германия, Холандия, Белгия, Дания, Швеция, Франция. Предпочитат Западна Европа, а не Турция поради по-високите заплати. Голямото изселване в Турция беше през 1989 година, само че то не беше по стопански, а политически аргументи.
Има ли наклонност наши изселници в Турция да се завръщат да живеят в България?
Няма такава наклонност. Много изселници в Турция, които си резервираха къщите у нас, ги ремонтираха. Пенсионерите цяло лято прекарват в България, сеят зеленчуци, вършат консерви и наесен се връщат в Турция.
При последното броене каква част от жителите на страната се самоопределиха като етнически турци?
Според формалните данни са 508 000. Но считам, че са повече. Посочването на етническата принадлежност при преброяването беше по избор. Някои преброители даже не са питали хората като какви се дефинират. В Кърджалийска област 15 000- 20 000 души от турското малцинство не са отбелязали към коя етническа общественост са.
Мюзекки Ахмед е публицист, държавник, секретар на национално читалище „ Лютви Юмер “ в Кърджали от 30 година Издател е на уеб страницата „ Кърджали хабер “ и на седмичния вестник със същото име – единственият на турски език в България. Миналата година Висшият мюсюлмански съвет връчи почетна премия на Ахмед за повсеместен принос към мюсюлманската общественост у нас.
Г-н Ахмед, разграничава ли се животът на етническите турци от този на етническите българи у нас?
Етническите турци, които са в градовете, живеят по същия метод, както етническите българи. Работят, образоват се, имат достъп до здравна помощ, до просвета. В национално читалище „ Юмер Лютви “, което беше възобновено през 1993 година, развиваме дейна активност. Ансамбълът ни за турски фолклор е взел участие в над 60 фестивала и е притежател на доста награди. Имаме детски сформира, клубове за дамата и на пишещите на турски език. По селата в Кърджалийско обаче, където популацията е преобладаващо от турски генезис, животът е по-труден. След демократичните промени бяха затворени доста цехове. Липсата на работа принуди цели фамилии да се изселят. Намаляването на жителите в тези над 350 села в Кърджалийско докара до затваряне на учебни заведения. Децата би трябвало да пътуват всеки ден до други обитаеми места. Няма и библиотеки. Четвъртокласничката Бахар Гюнай от с. Чифлик бие по 60 км до Кърджали и назад, с цел да отиде до районната библиотека. Тя стана нейн четец №1, откакто предходната година прочете 300 книги.
Живеещите в кърджалийските села имат и проблеми с инфраструктурата, водата, канализацията и опазването на здравето. Няма лекари. Често десетина села се обслужват от един доктор.
Има ли спорове на етническа основа в Кърджалийско?
В Кърджали и прилежащите общини българи и турци в никакъв случай не са имали етнически спорове между тях. Дори и по време на възродителния развой нашите съседи постоянно ни съчувстваха. Съжителстваме в мир и съгласие. Попът и мюфтията са дружно на религиозните празници на християни и мюсюлмани. Проблеми сред нас се пробват да основават само политиците, с цел да завоюват гласове, само че не съумяват да ни опълчват.
Владеят ли българските турци добре езика ни, могат ли да се осъществят на пазара на труда?
В Кърджалийско етническите турци съвсем нямат проблеми с езика. Децата ни се явяват на олимпиади по български и математика и печелят награди. Единственият проблем на локалното турско население е, че няма опция за проучване на майчиния език, което е право по конституция. В учебните заведения по селата няма проблем – там турският е въведен като свободно избираем предмет. В градовете обаче шефовете на учебните заведения не основават такива условия.
Много от българските турци емигрираха и работят сега в Западна Европа. Имате ли визия какъв брой са те?
Не мога да дам точна численост, само че са хиляди. Много млади фамилии от турски генезис, които живееха в кърджалийските села, ги напуснаха, тъй като няма работа. Някои се реалокираха в огромните градове в страната, други се откриха в Англия, Германия, Холандия, Белгия, Дания, Швеция, Франция. Предпочитат Западна Европа, а не Турция поради по-високите заплати. Голямото изселване в Турция беше през 1989 година, само че то не беше по стопански, а политически аргументи.
Има ли наклонност наши изселници в Турция да се завръщат да живеят в България?
Няма такава наклонност. Много изселници в Турция, които си резервираха къщите у нас, ги ремонтираха. Пенсионерите цяло лято прекарват в България, сеят зеленчуци, вършат консерви и наесен се връщат в Турция.
При последното броене каква част от жителите на страната се самоопределиха като етнически турци?
Според формалните данни са 508 000. Но считам, че са повече. Посочването на етническата принадлежност при преброяването беше по избор. Някои преброители даже не са питали хората като какви се дефинират. В Кърджалийска област 15 000- 20 000 души от турското малцинство не са отбелязали към коя етническа общественост са.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ