Средният пръст на Галилей
Музеите по света могат да се похвалят с разнородни експонати, отдадени на живота и активността на едни или други изявени хора, разказващи за техните достижения. А в музея за история на науката във Флоренция е изложен… междинният пръст на Галилео Галилей.
Представяме ви забавни обстоятелства, позволяващи да се наблюдава пътят на този пръст от гроба на великия академик до музея.
От учебния чин знаем какъв брой огромен за времето си академик е бил Галилео Галилей. Но както неведнъж се случвало през Средновековието, Католическата черква и инквизицията освен не признали правдивостта на учения, само че и го подложили на гонене.
Тази история не приключила и след гибелта на Галилей, който умрял в дома си през януари 1642 година. Църквата не разрешила той да бъде заровен в фамилната гробница и позволила геният на науката да бъде положен в дребен гроб без монумент. Така и било направено.
След съвсем 100 години най-сетне Католическата черква почнала да признава грешките, позволени от нея по отношение на Галилей. Процесът се проточил със епохи, само че чак през 1981 година Галилей бил оправдан изцяло. Но първа крачка станало позволението ученият да бъде препогребан.
Това се случило през 1737 година, тялото било ексхумирано и заровено в базиликата „ Санта Кроче “ в Рим. Процедурата била осъществена в наличието на учени, които решили да се приобщят към достиженията на Галилей по много чудноват метод – те откраднали част от тялото на учения, по този начин да се каже, за безконечен спомен. Сред тях били зъб, гръбначния дирек и няколко пръста от ръцете.
Тези „ сувенири “ две епохи обикаляли от колекционер на колекционер и в следствие изчезнали. Отново част от тях „ изплувала през 2009 година на един аукцион, като били показани за незнайни артефакти в кутия. Купил ги италианецът Алберто Бруски – неприкрит познавач на изкуството. Сред тези „ артефакти “ бил и междинният пръст на Галилей.
Бруски предал тези елементи от тялото на учения на музея във Флоренция, само че крайната му цел била да ги „ съедини “ с тялото на Галилей в гроба.
Сега пръстът е изложен в музея за история на науката. Той е подложен в бистър съд и всеки искащ може да види този пръст, ситуиран отвесно. Създава се усещане, че ученият през времето сочи с изсъхналия си пръст към нас, неговите потомци.
Средният пръст от дясната ръка на Галилей през 2009 година станал един от експонатите на изложбата: „ Галилей: изображения на Вселената от Античността до телескопа “, извършена във Флоренция.
Експонатът бил подложен на мраморна основа под бистър похлупак. В средата на февруари 2009 година станало известно, че гробът на Галилей може да бъде отворен – учените възнамерявали да създадат ДНК разбор на останките, които да потвърдят теорията, че Галилей е страдал от вродено заболяване на очите.
Изследователите считат, че точно с това се изяснява фактът, че Галилей през 1610 година при наблюдения на Сатурн в телескоп не е съумял да види пръстените на планетата и ги взел за петна.
Според Флорентинския музей в този момент всички изгубени в миналото елементи от тялото на астронома са в „ сигурни ръце “. „ Въз основа на обширна историческа документи можем да заявим, че няма никакво подозрение в достоверността на тези предмети “, гласи известие на музея.
