Мултимилионер, авантюрист и автор на най-великото археологическо откритие: преди 150

...
Мултимилионер, авантюрист и автор на най-великото археологическо откритие: преди 150
Коментари Харесай

Хайнрих Шлиман и златото на Троя


Мултимилионер, авантюрист и създател на най-великото археологическо изобретение: преди 150 години Хайнрих Шлиман стартира разкопки, които го водят до античния град Троя. Тук описваме неговата история.

Хайнрих Шлиман остава в паметта на човечеството като мечтател - и като незачитан талант. Фантазьор тъй като с Омировата " Илиада " в ръка пътува през Турция и търси антична Троя. Гений, тъй като в края на 19-и век създава проучвателен способи, използвани и до през днешния ден. Дълго време германците не правят оценка неговото дело. Навремето огромният му берлински съперник и корифей в археологията Ернст Курциус въобще не го взема на съществено. За разлика от англичаните, които напряко въздигат Хайнрих Шлиман на фундамент като изобретател на Троя.

С " Илиадата " в ръка към Троя

Векове наред учените търсят Троя, само че никой не съумява да открие града, разказан в Омировата " Илиада ". Едва през 1871 година 49-годишният тогава Хайнрих Шлиман се натъква на останките на античния град Троя в местността Хисарлък в Мала Азия. Но Шлиман не е единственият, който има вяра, че точно тук е бил градът, разказан от Омир.

По дирите на Троянския кон

Още преди него британецът Франк Калвърт прави археологични разкопки в Хисарлък. Двамата се срещат инцидентно. Калвърт даже е притежател на земята към Хисарлък, но няма задоволително пари, с цел да продължи разкопките си. Дългата история на града, която стартира 3 000 години преди Христа и стига до късното Средновековие, усложнява точното датиране на находките. Франк Калвърт убеждава Шлиман да продължи разкопките, прекратени от него. И през 1872 година немският археолог е сигурен, че дебелите стени, които последователно се разкриват пред очите му, са били част от укрепленията на Троя.

Бизнесмен, златотърсач и археолог

Хайнрих Шлиман се опиянява от Античността. За осмия си рожден ден получава " Илиада " от Омир, преглежда първо рисунките и незабавно взема решение да се посвети на откриването на античния град Троя. Първоначално обаче животът му потегля в напълно друга посока. Хайнрих е роден на 6 януари 1822 година в Нойбуко, в семейство на протестантски духовник с осем братя и сестри. Като младеж няма пари да продължи образованието си и стартира да се образова за търговец. Заминава за Амстердам, където работи като пощальон в комерсиална компания. Чуждите езици му се удават изумително елементарно. Само за една година научава нидерландски, испански, италиански и португалски, по-късно стартира и с съветски. Младият Шлиман ловко употребява езиковите си знания.

" Златното богатство на Приам "

В един миг се преселва в Русия и върти търговия с оръжейни артикули. Бързо забогатява и отпътува за Париж, с цел да следва. Учи старогръцки и латински. През 1868 година пътува до Итака, където подхваща археологически разкопки, с цел да откри двореца на Одисей. От Итака продължава изследователското си пътешестване до Мраморно море с Омировата " Илиада " в ръка. Тя става негов справочник в търсенето на античната Троя. Първоначално Шлиман се натъква на антични съдове, които не пасват на описанията на Омир. По-късно обаче открива руините на занемарен град. Една от най-значимите му находки е по този начин нареченото " Златно богатство на Приам ", за което има вяра, че в действителност е принадлежало на митичния цар. Шлиман контрабандно изнася златните съдове от страната и ги подарява на Германия. В разгара на Втората международна война златното богатство попада в Русия и дълги години се счита за изчезнало. Днес се съхранява в Пушкинския музей в Москва.

Заблудите на Хайнрих Шлиман

За страдание Хайнрих Шлиман се заблуждава. Откритото от него златно богатство не е на Приам. То принадлежи към една непозната висока просвета, по-стара с 1 250 години от културата на антична Троя. От 1874 до 1876 година Шлиман прави разкопки и в Микена. И тук още веднъж упоритостите му го подвеждат. Открива невероятна златна маска и взема решение, че тя би трябвало да принадлежи на микенския военачалник Агамемнон – съмнение, което се оказва погрешно. Светът обаче му прости заблудите. И до през днешния ден Хайнрих Шлиман минава за един от най-значимите археолози в историята и е почитан по целия свят.

*публикацията е обновена на 12 октомври 2021
Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР