Интелигентно управление и контрол над критиката!
Мразя рецензията, напряко я мразя! Хич не ми харесва някой да ме критикува…
Ако има човек към вас, който да твърди, че обича да го подлагат на критика, тъй като видите ли било потребно, имайте в поради, че доста крепко ви послъгва!
От друга страна – доста от нас имат присъщ инстикт да се молят на всеки, да се пробват да се харесат на всеки, единствено и единствено да не бъдат подложени на критика.
В опитите ни да бъдем положителни водачи, нуждата да насочваме рецензия е инстикт, който може да размени за жалост други по-важни приложения на силата ни.
Докато деликатно претегляме цената, която плащаме и облагата, която ни носят решенията, които вземаме, рецензията има податливост постоянно да ни води и към подвеждане.
Разбира се тя е значима . Ранното разкриване на разочарования или липса на схващане може да ни спести цялостен куп ужас и разтърсвания по пътя ни напред.
Но доста постоянно напъните ни да се оправим с критиците си се трансформира в фикс идея. Дори по-лошо, тези същите старания могат да обвият задника ни в пламъци и да ни побъркат!
Тежък коментар в блога ви или във Фейсбук, не изключително прелестно мнение за вас от различен човек, все неща, които могат да се трансфорат в обидна и нападателна замяна на реплики.
А това от своя страна да ви сътвори такова безпокойствие, че да не ви остави да спите дни наред, премятайки през главата си обстановката още веднъж и още веднъж.
Една такава преживелица сигурно не е по никакъв начин градивна.
По тази причина много видни блогъри, компании в международен мащаб и така нататък са отстранили полетата за мнения /тук аргументите могат да бъдат и други/, както и опцията за противоположна връзка в обществените си профили и други варианти за връзка.
Явно просто като мен – те също не обичат рецензията.
НО истината е, че критиците са нещо без, което не трябва да оставаме. Подобно наконкуренцията, рецензията е другият мотор към напредъка.
Тя е като оня скучен служащ, който пъклен доста ви нервира, даже го ненавиждате, само че не бихте желали да уволните, тъй като в последна сметка с работата се оправя добре.
Не се вбесявайте на критиците си, управлявайте ги!
Отношението по отношение на нас и работата ни, оказват помощ да поправяме курса, който сме поели и ни подтикват към разговор, който в най-хубавия случай ще ни послужи да си създадем лична дребна общественост за потребна противоположна връзка.
Вместо да бягате от рецензията все едно тя всеки миг ще ви събуе гащите и ще ви направи нещо неприятно и мъчително, изслушайте я и решете по какъв начин и къде да и отговорите.
Разбира се не всеки път ще е подбудена от откровено предпочитание да се оправи нещо, а просто от чиста проба злоба и злоба към готиния ви сполучлив гъз!
И в този ред на мисли ви предлагам да разгледаме няколко насочни точки за това по какъв начин да управляваме и направляваме своите критици по този начин, че да седят спокойно и да ни бъдат единствено и само потребни, без да нарушават по този начин скъпото ни душевно равновесие:
1. Оставете критиците си да ви разясняват, само че не им позволявайте да се разпалват
Тук приказката “ плачът и мрънкането те карат да се чувстваш по-добре ” придобива някакъв смисъл. Често даването на място, където хората да се оплакват и ревтунят може да успокои болката им. И те го вършат, облекчават се…
Нека ги оставим да приказват, дано да им излекуваме болката!
Ако отговорите със единодушие на внезапен и недопечен коментар и го оставите неадресиран към никого, той скоро ще бъде пропуснат.
Но в случай че едно сходно нападателно мнение получи незабавна контрареакция – може да сътвори огромен пожар. Струва си да изчакате няколко часа, с цел да позволите на гнева подбуден от сериозния отклик да се разсея и чак тогава да го коментирате.
Ако и Вие като мен сте много припрени – убеждавам ви – това е доста неприятна тактичност.
Изчаквайки да ви премине напрежението ще си осигурите повече изясненост пред неразбираемия ви взор, прочувственото натоварване ще спадне и може би ще се случи да осъзнаете, че критикуващия казуса може и да има право.
2. Не се правете на някой различен
Когато отговориш на рецензия или в случай че въобще го направиш – постоянно бъди себе си, най-малко се пробвай. Да действаш под псевдоним или да се представяш за някой различен не е по никакъв начин умно.
Измамниците се открояват все в миналото и единствено могат да влошат нещата.
Освен да не се представяш с непознато име или от името на някой различен бъди самия себе си, даже когато си слагаш своето лично име – разбра ме какво имам поради.
Ако би трябвало – забий едно твърдо контрамнение, тъй като не може постоянно да бъдеш благ.
3. Признайте си почтено грешките
Коригирането на обстоятелствата е значимо, изключително в случай че държите на репутацията си.
Ако някой критик твърди, че сте поставили погрешен откъс – отговорете на тази забележка като помолите за верния отговор или го намерите сами.
Направете го с безпристрастен глас: не със завист, не и с подправено хвалебствие.
Това, което се пробвате да избегнете е да не захраните яростта и отбранителния инстикт на коментиращия – човешката завист е убийствено мощен тласък, не я предизвиквайте.
Най-добре би било и да не се ядосвате на някой, който ви прави забележка за едно и също нещо два пъти. Просто го насочете към вашия предходен отговор.
По този метод опростявате диалога и изолирате тази съответна рецензия в обособена тематика и полемика, а не я разпространявате като се заяждате.
4. Поканете ги на среща очи в очи
Ако имате компания и тя има корпоративен блог не е по никакъв начин неприятна концепция да поканите най-върлите си критици да обсъдите техните недоволства лице в лице.
По този метод недоволствата и разногласията много постоянно приключват с приемане на вашата позиция, в случай че несъмнено не сте сгафили хубавичко.
Най-добрата процедура тук би била да трансформирате анонимната и в много случаи клеветническа акция в човешка връзка.
Един коментар като: “ Не се колебайте да ми се обадите непосредствено на телефон…., с цел да почистим това неразбирателство ” може неотложно да реши казуса или най-малкото да го придвижи с една стъпка напред към позитивната му развръзка.
Това в последна сметка може да се окаже от доста огромна изгода за вас в случай че решите да извършите отговорите на забележките обществени, налични за всички!
5. Обновявайте работата си на база рецензията
Критиците обичат да знаят, че те са причина за смяната на климата!
Когато обмяната на отзиви към вас под формата на рецензия е градивна, би трябвало да употребявате всяка опция, с цел да схванат критиците,
…че са били изслушани и че тяхната интервенция е имала резултат.
Наврете им в лицето обстоятелството, че те са причина да редактирате публикацията, те са повода да промените развалената им стока, те са повода да оправите нещата!
По този метод утвърждавате напъните им, а това може да ви послужи като мощно самопризнание за вас и марката ви.
Ако методите по този начин, няма да е изненада те, от ваши критици да се трансфорат във вашите най-върли почитатели. Кой човек не харесва хора, които му обръщат внимание?
Финални думи за интелигентното ръководство на рецензията
Неизбежно при стартирането на блог, нова публикация, артикул, книга или каквото и да е друго ние ще подложим обезпокоително ухо върху земята, с цел да чуем шепота на недоволството от работата ни и откровено ще се надяваме да не чуем и тон. Не отричайте това.
Не обичаме рецензия, само че пък получим ли я се опитваме да се измъкнем чисти и неопетнени от създалата се обстановка, тъй като не желаеме нищо да стои сред нас и положителната ни известност.
Грижа ни е какво мислят хората за нас и с право.
Но вместо да се опитваме обезверено да гасим недоволството като неуправляем горски пожар, да се постараем да го направляваме и управляваме рационално.
Да се въздържаме и да бъдем признателни, че въпреки всичко има някой, който отделя то времето си, с цел да ни каже по какъв начин да оправим кашата, която сме си основали!
Инфо: Lifehack.BG
