Когато мъжете се изолират, жените направо се вбесяват ♥ Даниъл ГОЛМАН
(Monsieur et Madame Edouard Manet, 1868-1869, by Edgar Degas)
Мъжете: слабият пол
Половите разлики в прочувствения живот се оказват скритата причина за провалените бракове. Да вземем да вземем за пример следното изобретение: даже след тридесет и пет години брак към момента има разлика сред мъжете и дамите в отношението им към прочувственото другарство. Като цяло дамите нямат нищо срещу да се впускат в мъчителни фамилни разногласия - за разлика от мъжете. До това умозаключение доближава Робърт Левинсън от Калифорнийския университет в Бъркли, откакто организира проучване измежду 151 двойки с дълъг сватбен живот. Левинсън открива, че за съпрузите постоянно е неприятно, та даже и плашещо, да се вълнуват по време на фамилен спор, до момента в който за съпругите им това въобще не е по този начин. (Robert Levenson et al., „ The Influence of Age and Gender on Affect. Physiology, and Their Interrelations: A Study of Long-term.Marriages ”, Journal of Personality and Social Psychology 67, 1994.).
Съпрузите са склонни да изпаднат в плен на затлачването при доста по-слаби негативни страсти в съпоставяне със съпругите си; доста повече мъже, в сравнение с дами, реагират на рецензиите на колегата си със затлачване. След като изпаднат в такова положение, мъжете секретират повече адреналин в кръвообращението си, освен това при по-ниски равнища на негативно неспокойствие, спрямо дамите. Физиологичното възобновяване при тях също лишава повече време. Това евентуално значи, че стоическото, мъжкарско държание може би съставлява предпазен механизъм против прочувственото претоварване.
Причината мъжете по-често да прибягват до изолираност съгласно Готман е желанието им да се предпазят от затлачване; проучванията сочат, че стигне ли се един път до такава изолираност, пулсът се забавя с към 10 удара в минута и по този начин носи субективно възприятие за облекчение. Но - ето нещо парадоксално - щом мъжът се откъсне от разногласието, пулсът на брачната половинка му се форсира до равнища, които алармират мощен дистрес. Това лимбично танго, при което всеки от участниците търси разтуха в противоположни на другия маневри, води до напълно друго отношение към прочувствените конфликти: мъжете се пробват да избягат от тях толкоз, колкото дамите са принудени да ги търсят непременно.
Докато при мъжете има по-голяма възможност от изолираност, дамите на собствен ред са по-склонни да подлагат на критика съпрузите си. Тази асиметрия е плод на възгледа на дамите, че таман на тях се пада ролята на прочувствен диспечер. Докато те се пробват да издигнат и разрешат различията и недоволствата в фамилията, техните съпрузи се тормозят от нуждата да влязат в спор, който съвсем сигурно ще се разпали до неукротим скандал. Щом брачната половинка види първите признаци на изолираност, тя качва децибелите и изостря изрече си, преминавайки към персонална рецензия. Реакцията нормално е още по-плътна изолираност, и дамата стартира да усеща все по-силен яд. Това на собствен ред води до нотки на пренебрежение, които да подчертаят в допълнение повода за недоволството. Така брачният партньор се оказва обект и на рецензия, и на пренебрежение, и стартира да се насочва към позицията на почтена жертва, възмутена от незаслужено отношение - а това води до все по-лесно затлачване. За да се отбрани от сходна прекаленост, той стартира да се отбранява с думи или да се изолира още по-плътно. Да не забравяме обаче, че когато мъжете се изолират, дамите напряко се вбесяват. Така цикълът на фамилните кавги се трансформира в циничен кръг и елементарно може да излезе отвън надзор.
От: „ Емоционалната просветеност “, Даниъл Голман, превод от британски Елена Филипова, изд. „ Изток-Запад “, 2011 година
Картина: Monsieur et Madame Edouard Manet, 1868-1869, by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery
