Мондиалът в Катар завърши. Аржентина завоюва титлата и вече е

Мондиалът в Катар приключи. Аржентина завоюва купата и към този момент е троент международен първенец след триумфите си от 1978-а и 1986 година Триумфът на гаучосите не бе по никакъв начин елементарен - отборът се трансформира в едвам вторият в историята, който започва присъединяване си със загуба, само че подвига Купата. Другият е Испания от 2010 година

Черешката на тортата за албиселесте бе финалът против Франция, който южноамериканците завоюваха след дузпи. Финал, който ще остане в историята като един от най-великите, откогато се организира най-големият планетарен футболен конгрес. Финал, който ще остане в спомените, и който може да ни кара да се усещаме щастливци, че се случи в нашето време. Заради драмата, обратите, страстите. Заради гения на Лионел Меси, който затвърди мнението, че е един от най-великите за всички времена. Заради сълзите на Анхел Ди Мария и останалите, облечени в синьо и бяло. Но и поради Килиан Мбапе, който даде всичко от себе си, с цел да донесе на Франция втори следващ трофей. Не съумя, само че ясно сподели - Меси е сегашното, а той - бъдещето.

Нека се върнем до самото начало обаче. Надпреварата в Катар бе посрещната с доста песимизъм, кавги, отрицание и въпросителни. Достатъчно се изговори по тематиките, свързани с правата на дамите и хомосексуалните, и изобщо избирането на страната за хазаин. Да, поради всички тези фактори, това ще остане едно от най-спорните Световни шампионати в историята. Но! Наред с това обективната истина е, че Катар 2022 отговори на упованията.

Домакините се постараха доста. Организацията бе на високо равнище, малко на брой бяха тези, които имаха съществени недоволства и искания. Но най-важното – макар ексцентричния интервал на осъществяване в навечерието на Коледа, футболът на този Мондиал бе от висша класа. Станахме очевидци на осъществявания и моменти, които бяха изписани със златни букви в безкрайната книга на времето. И чиито страници ще прелистваме още веднъж и още веднъж.

А и истории не липсваха. От изненади и провали, през непредвидени герои и паднали колоси, та до чисто човешката страна на футбола, която непроменяемо върви един до друг със спортно-техническата му част.
Не може всички да бъдем герои – някой би трябвало да стои на тротоара и да ръкопляска.
Уил Роджърс
Снимка: AP
И най-талантливият сценарист нямаше да може да измисли по-подходящ свършек от този, в който Лео Меси или Кристиано Роналдо ликуват със международната купа. Уви, нямаше по какъв начин и двамата да го сторят, само че някак заслужено бе някой всред тях да е на върха.

Аржентинецът и португалецът диктуваха модата във футбола през последните 15 години, само че въпреки и да бяха печелили съответните континентални съревнования на Южна Америка и Европа, никой от тях не бе достигал футболния Еверест. Е, Меси го направи, като се трансформира в първия състезател в историята, който бележи най-малко по един гол във всяка фаза на шампионата.

Да, Аржентина не игра най-хубавия футбол на това Световно. Мнозина биха споделили, и ненапълно с право, че в случай че го няма Лео, гаучосите са един относително елементарен тим. Той обаче бе там и открадна шоуто. Подпомаган, несъмнено, и от новата генерация, която дава очаквания на ентусиастите на албиселесте, че в бъдеще триумфите няма да секнат. Енцо Фернандес и Хулиан Алварес са двама от младоците, които демонстрираха невероятни качества, и които последователно би трябвало да поемат лидерската роля от Меси. Засега обаче, той самичък разгласи, че няма желание да се отхвърля, а това значи, че спектакълът продължава. А ние ще стоим в профил, ще се любуваме, и ще ръкопляскаме.
Никога не мисля за бъдещето. То единствено ще пристигна задоволително скоро.
Алберт Айнщайн
Снимка: Facebook/fifaworldcup
Бъдещето в действителност към този момент е тук. И ние го видяхме в деяние през последния месец. Всъщност, гледаме го от няколко години насам. Още като младеж Килиан Мбапе сподели, че е специфичен. И с всеки минал ден тази теза звучи все по-правдоподобно. Французинът не съумя да помогне на родината си да завоюва втора поредна международна купа, само че приключи като голмайстор на Мондиала с 8 попадения. Освен това се трансформира в едвам вторият човек, осъществил хеттрик във край на Световно състезание. Първият е Джеф Хърст, с помощта на който Англия ликува с единственото си отличие от това съревнование през 1966 година И бъдете сигурни, че в идващите 10-12 години това е момчето, за което ще приказват всички.

(Позволявам си да отворя една скоба и тук да прибавя името и на Ерлинг Холанд, който е също толкоз впечатляващ, само че уви, надали ще реализира прекомерно значими неща на най-голямата сцена със своята Норвегия).
Силата на нацията идва от целостта на дома.
Конфуций
Снимка: Facebook/fifaworldcup
За триумфа на Аржентина могат да се изпишат и евентуално ще се изпишат десетки книги. За смелата и атрактивна за гледане Франция – също. Но Катар 2022 ни даде още доста храна за душата и сетивата. Като гордото и извънредно почтено показване на Мароко. В последна сметка селекцията на Уалид Реграги приключи на четвърто място, обратно на всички упования и прогнози. Точно както и Пеневата чета преди 28 години в Съединени американски щати. Първият африкански тим, който записва толкоз високо класиране. Тим, който пренаписа историята на африканския футбол, и който въодушеви милиони по цялото земно кълбо. И поради резултатите, които реализира, само че и поради уроците, които футболистите предадоха на публиката.

Защото след всеки сполучлив мач те честваха със своите фамилии. С майките си. Припомниха ни, че майката е нещо свято, че би трябвало да бъде почитана и уважавана. Във времена, в които ставаме все по-отчуждени един от различен, те ни припомниха, че няма нищо по-важно от тези, чиято кръв тече във вените ни. Може да имаш всичко, може да си богат, сполучлив и прочут. Но не трябва да забравяш корените си. Това отношение и този метод на мислене способстваха доста за триумфа на Атласките лъвове.
Аз обичам дребните нации. Аз обичам дребните цифри. Светът ще бъде избавен от дребните.
Андре Жид
Снимка: Facebook/fifaworldcup
3,8 милиона души. Толкова е популацията на Хърватия. Страна, която за второ следващо Световно състезание е в топ 3 на планетата. Вдъхновени от неостаряващия Лука Модрич, с поддръжката на изключителните Андрей Крамарич, Матео Ковачич, Иван Перишич и Доминик Ливакович, ватрените за следващ път обориха всички скептици. Излязоха от сложна група в компанията на Мароко, Белгия и Канада, след което отстраниха с дузпи Япония и Бразилия. За следващ път демонстрираха най-много темперамент, геройство и неотстъпчивост, бориха се до последната капка пот, само че си заслужиха бронзовите медали. С горделивост могат да кажат, че единственият съперник, който ги надделя, бе таман международният първенец Аржентина.
Успехът е вървене от неуспех на неуспех, без загуба на възторг.
Уинстън Чърчил
Снимка: AP
Да, имаше и такива, които се провалиха. И ще е забавно да забележим по какъв начин този крах ще се отрази на ентусиазма им в идващите месеци и години. Белгия, Германия и Испания са най-големите разочарования на Мондиала в Катар. Първите два тима даже не съумяха да излязат от групата си, а испанците си правеха сметки против кой конкурент да се паднат на осминафиналите. Сметки, които излязоха много неверни, защото бяха задраскани от Мароко.

За второ следващо Световно пък Бундестимът отпадна още след груповата фаза, а съгласно мнозина със завършека на Катар 2022 настъпи и краят на златното потомство на Белгия. Еден Азар към този момент разгласи отдръпването си от националния тим, а евентуално скоро това ще сторят и Тоби Алдервайрелд, Аксел Витсел и Дрийс Мертенс. Остават въпросителни към бъдещето на Кевин де Бройне и Ромелу Лукаку, само че въпреки всичко е евентуално те да са на линия най-малко за Евро 2024.

Не на последно място, би трябвало да отбележим и представянето на самите домакини. Катар се трансформира в най-слабия хазаин на Световно състезание, като не съумя да завоюва нито една точка и отпадна безславно. Бяха направени съществени вложения в развиването на футбола в страната и би било тъпо, в случай че поради това криво-ляво показване желанието за разцвет на националния отбор се изпари.
Разказваме истории, с цел да живеем
Джоан Дидиън, публицист
Снимка: AP
Спортно-техническата част на футбола е значима, само че не по-малко значим е „ животът “ към тях – човешките истории, които се основават и описват, които въодушевяват, от които настръхваш, потичат ти сълзи или се смееш с цяло гърло. И в този момент не бе по-различно.

Състезателят на Уелс Нико Уилямс научи новината за гибелта на обичания си дядо в часовете преди първия мач на драконите против Съединени американски щати. Но преглътна болката, излезе на терена, и игра със сърце и душа в негова памет.

Кристиан Ериксен единствено преди година и три месеца получи инфаркт по време на Европейското състезание, само че показва необикновено предпочитание животът му да продължи в естествен темп. И се завърна на терена единствено няколко месеца по-късно. И в този момент бе измежду водачите на Дания, въпреки и скандинавците да се показаха неудовлетворително.

Или Камал Милър, който се разплака по време на химна на Канада преди първия дуел против Белгия. Толкова доста означаваше това присъединяване на Мондиала за него и сътрудниците му. Кленовите листа изгубиха и трите си срещи, само че най-малко вкараха първия в историята на страната гол на Световно състезание.

Или пък Саудитска Арабия, постигнала паметна победа над международния първенец Аржентина още в първия мач от груповата фаза. Да, новината, че футболистите ще получат по един първокласен автомобил като бонус за триумфа се оказа подправена, само че страстите, които донесоха на сънародниците си бяха изцяло същински и незабравими...

Погледнато общо, страстите, които Катар 2022 донесе, са тъкмо такива. Скандален, спорен, пъстър, за някои благополучен, за други – не. Футболът бе от най-висше качество, а удоволствието от играта – безгранично.

Очакваме Съединени американски щати, Канада и Мексико през 2026 година!