Как една прословута кражба довежда до откриването на 6 фалшиви картини „Мона Лиза“
„ Мона Лиза “ на Леонардо да Винчи без подозрение е една от най-известните картини от Ренесанса. Гордостта на Лувъра в днешно време е мъчно да бъде прегледана от близо, поради защитните ограничения на музея. Макар че можете да огледате от близо друга картина на да Винчи – „ Света Анна с мадоната и младенеца “, ще се почувствате късметлия в случай че съумеете да зърнете „ Мона Лиза “ добре поради тълпата от хора, която нормално се събира към това произведение на изкуството. Благодарение на електронни отбрани и непрекъснатата защита, кражбата на „ Мона Лиза “ е съвсем немислима.
На 22.08.1911 година обаче, ужасени чиновници на музея оповестяват, че „ Мона Лиза “ не е на мястото си. Лувърът незабавно е затворен и претърсен мигновено (рамката на картината е открита на стълбището), а пристанищата и източната граница на Франция са затворени, с цел да може да се претърсят всички пътуващи. За страдание от всичко това няма никаква изгода. Единственото, което се случва на този стадий, е възникването на клюки – „ Мона Лиза “ била в Русия, в Бронкс или даже в дома на банкера Джон Морган.
Две години по-късно „ Мона Лиза “ е открита, откакто един търговец на картини се свързва с Лувъра с изказванието, че картината му е била препоръчана от самия апаш. По-късно се оказва, че крадецът е бил Винченцо Перуджия – италиански актьор, който работел в музея по стратегия за отбрана на доста от шедьоврите, изложени в музея.
Съществуват две вероятни истории към това какво е споделил Перуджия на служителите на реда. Първата е, че рано сутринта на 21.08.1911 – ден, в който музеят бил затворен за гости, той влиза преоблечен като служащ. Взема „ Мона Лиза “ от стената, вади я от рамката, обгръща я в работното си манто и я изнася под мишница. Другата версия е, че Перуджия се е крил в музея през нощта и на идващия ден е направил кражбата.
Мотивите на крадеца били много странни. Той оповестява на служителите на реда, че е желал да върне „ Мона Лиза “ в Италия – страната ѝ на генезис, вярвайки, че картината е била открадната от Наполеон. Но в каквото и да е вярвал Перуджия, той явно не е знаел цялата истина, защото самият Леонардо да Винчи носи незавършената към момента картина във Франция, когато отива там по покана на френския крал Франсоа I. След гибелта на Леонардо да Винчи, картината е законно закупена за кралската сбирка.
Затова не е учудващо, че в публикация от 1932 година на журналиста Карл Декър, поместена в „ Saturday Evening Post ”, цялата обстановка е разказана по много по-различен метод. Според Декър аржентинец на име Едуардо де Валфиерно споделил с него, че точно той е управлявал кражбата на „ Мона Лиза “, осъществена от Перуджия. Планът на Валфиерно бил много комплициран и включвал наемане на ловък измамник, който може да възпроизведе всяка открадната картина – даже „ Мона Лиза “. Валфиерно освен продавал имитации, той ги употребявал, с цел да усили доверието на евентуалните купувачи, че ще получат същинското произведение след кражбата.
Измамникът отивал с бъдещия покупател в художествена изложба, където подканвал жертвата да означи с някакъв знак гърба на картината, която желал да има. Този трик евентуално се осъществявал посредством скрито слагане на копието зад действителната картина. Той бил толкоз ефикасен, че по този метод измамникът съумял да продаде копия на „ Мона Лиза “ цели шест пъти.
И по този начин, когато оригиналът бил върнат в Лувъра, всички купувачи на Валфиерно считали, че изложената в музея картина е копие – само че никой нямал нищо срещу това.
