Външният министър на Приднестровието: „Милитаризацията на Молдова представлява заплаха“
„ Молдова получава оръжия, бронирани машини, военно особено съоръжение и даже стартира маневри. Освен това Кишинев упорства да се редуцира мироопазващата интервенция в Приднестровието, да се изгонят съветските военни. Това си е чиста проба милитаризация “, разяснява външният министър на Приднестровието Виталий Игнатиев. Той също по този начин не изключва първия удар по републиката да бъде нанесен не от молдовската - от запад, а от украинската войска - от изток.
Отношенията сред двата бряга на Днестър бързо ескалират. Основният дразнител беше президентът на Молдова Мая Санду, която разгласи вероятното влизане на страната ѝ в един " огромен боен съюз ". Всички се сетиха кой. В същите дни молдовската войска стартира да получава бронирани транспортни средства и стрелково оръжие от страните от НАТО и, явно, с цел да отпразнува, стартира учения в цяла Молдова.
Струва си да напомним, че през януари съдружникът на Санду, ръководителят на молдовския парламент Игор Гросу, съобщи, че са нужни „ координирани дейности с Украйна и НАТО “ за разрешаване на „ приднестровския въпрос “, до момента в който разговорът с Тираспол не е нужен. Възможно е той да е бил въодушевен за тези закани от обстоятелството, че в прилежаща Украйна е известна концепцията, че „ ВСУ оказват помощ на Молдова да победи руснаците в Приднестровието “. Това, по-специално, беше упоменато в неотдавнашна голяма публикация в киевската " Европейска истина " под заглавия като " Време е да унищожаваме Приднестровието ".
Новият закон за " сепаратизма " - промени в Наказателния кодекс, който Народното събрание на Молдова ще одобри тази седмица, дава обещание да стане причина за спорове. Както предизвестиха молдовските специфични служби, цялото управление на Приднестровието автоматизирано ще попадне под новите членове на Наказателния кодекс. В понеделник Министерството на външните работи на самопровъзгласената република изпрати питане до Кишинев по този въпрос. Това го заяви ръководителят на външното министерство Виталий Игнатиев.
Миналата седмица, говорейки в границите на Гражданската камара на Руската федерация, Виталий Игнатиев в действителност прикани Москва да се намеси в обстановката: „ Всички тези процеси изискват сериозна реакция от Русия. Те касаят както съветските жители в ПМР, по този начин и всички сънародници на място “.
Виталий Игнатиев, министър на външните работи на Приднестровската молдовска република (ПМР), приказва за това какви принадлежности употребява Кишинев за напън върху Тираспол и по какъв начин те са свързани с спора в Украйна.
Виталий Викторович, ПМР е прочут като неповторим образец в международната история, когато, условно казано, една отделила се „ колония “ реализира по-висок стандарт на живот от някогашната „ метрополия “. Но неотдавна в Кишинев беше направено изказване, чиято същина е следната: фактът, че Приднестровието не е подчинено на Молдова, няма да му попречи да се причисли към Европейския съюз. Освен това вероятностите за присъединение към Европейски Съюз и промените на президента Санду ще трансфорат страната в цветуща земя и тогава самите „ поданици на левия бряг “ ще изискат да се върнат…
Виталий Игнатиев : Молдова в никакъв случай не е била ориентир или някакъв тип „ метрополия “ за Приднестровието. По царско време нашата територия е принадлежала на Херсонска губерния. Съседна Бесарабия също е била част от Руската империя, а след Първата международна война попада под румънски надзор. По това време тук, на левия бряг на Днестър, е основана Молдавската самостоятелна руска социалистическа република (МАССР). И едвам през 1940 година земите на Бесарабия, които стават част от Съветския съюз, са присъединени към нашата автономност и е провъзгласена Молдовската ССР. Тоест „ метрополията “ е самото Приднестровие под формата на МАССР.
Така че Приднестровието в никакъв случай не е било част от самостоятелна молдовска страна. Този факт непрекъснато се подценява от западните медиатори. В руско време ние в действителност съжителствахме в една обща рамка, само че Молдова не беше суверенна страна. Западните дипломати не гледат на генезиса, те се пробват да възстановят " териториалната целокупност на Молдова ", която в никакъв случай не е съществувала, и по тази причина в действителност се борят с вятърни мелници.
Молдова получи статут на претендент за Европейски съюз едностранно, без да се съветва с никого. Впрочем и със личния си народ. Никой не взе под внимание, че приднестровският спор към момента не е завършил. Нека молдовският народ самичък реши къде има намерение да бъде. Основното нещо е „ европейската интеграция “ да не се употребява за напън върху Тираспол.
От Европейски Съюз зависи да дефинира какви са възможностите на Молдова да се причисли. Смятам, че страните от Европейски Съюз надали ще са подготвени да одобряват в редиците си страна с забранен спор. Никой не се нуждае от разширение на конфликтното пространство.
И последно: за повече от 30 години Молдова не се трансформира в привлекателна витрина за „ жителите на левия бряг “, а десетилетията на обсада и ограничаващи ограничения против Приднестровието още повече разделиха двете общества и страни.
Мая Санду за първи път призна опцията да се причисли към НАТО. В същото време Германия стартира да доставя на молдовската войска бронетранспортьори „ Пираня “. Не изключвате, че Молдова, откакто усили армията си, ще употребява мощ за разрешаване на „ приднестровския въпрос “? В края на краищата, без това най-вероятно няма да се присъедините към Северноатлантическия алианс.
В.И.: Наистина започнаха доставки на бронирана техника и стрелково оръжие. Миналата седмица започнаха учения на всички полигони в Молдова. Но в действителност Кишинев развива съдействие с НАТО от 2006 година Изпълнява се проект за партньорство с този боен блок. Армията, да вземем за пример, се възнамерява да премине към стандартите на НАТО до 2030 година
Съдете сами: нашият спор не е решен, работи интернационална мироопазваща задача, тече кротичък развой под егидата на интернационалните медиатори. И на този декор един от участниците в спора получава оръжия, бронирани транспортни средства, специфична бойна техника и даже стартира маневри. Това си е чиста милитаризация. Такъв акцент върху силовия съставен елемент на фона на световната неустойчивост, несъмнено, наподобява като опасност. Освен това, Кишинев упорства за преустановяване на мироопазващата интервенция, чиято 30-годишнина беше маркирана в Приднестровието предходната година, и изпъждане на съветските военни. Това също е доста рисково.
Само работещ мироопазващ механизъм може дейно да подсигурява сигурността тук и в това време да сътвори условия за преговорния развой. Следователно миротворците би трябвало да останат до разрешаването на спора.
Наскоро ръководителят на молдовския парламент Игор Гросу съобщи, че са нужни „ координирани дейности с Украйна и НАТО “ за решение на „ приднестровския въпрос “. Преди това републиката се притесняваше от офанзива на молдовските сили за сигурност, както през 1992 година Сега има ли заплаха от навлизане от другата страна, от Украйна?
В.И.: Сега светът е доста неустойчив. Има геополитическа борба както на световно, по този начин и на районно равнище. Тази борба е съпроводена от осведомително пълнене или войнствени изказвания против Приднестровието.
Винаги сме казвали, че Приднестровието е за мир. Ние не заплашваме никого. Ако приказваме за Украйна, от началото на спора сме приели над 60 000 бежанци. Много от тях останаха при нас, други продължиха нататък. Тук живеят към 100 000 жители на Украйна, имаме три публични езика, в това число украински. Приднестровието единствено по себе си не може да бъде опасност за Украйна в никаква степен.
Международните участници във формат 5+2 също твърдят, че са за извънредно спокойно споразумяване. Напомням, че това са съпосредници – ОССЕ, Русия, Украйна, както и наблюдаващи от Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Ако международната общественост е солидарна, че е належащо да се позволи спорът по кротичък път, то би трябвало да постави старания, с цел да няма провокации към Приднестровието. Но в това време би трябвало да имаме поради всевъзможни сюжети, да сме подготвени за всевъзможни събития, в това число тези, които споменахте.
Но и от Кишинев се чуват помирителни изявления. В четвъртък вицепремиерът по реинтеграцията Олег Серебрян одобри съветския дипломат Олег Васнецов. И двамата се съгласиха, че идната ви среща с представителя от Кишинев е нужна, с цел да се даде подтик на „ преговорния развой “. През ноември същият Серебрян прикани към отвод от проектите за „ наказване “ на жителите на Приднестровието благодарение на енергийна обсада – по „ морални и правни “ аргументи. Значи ли това, че в Кишинев има ястреби като Гросу и гълъби като Серебрян? Или се съмняват, двоумят?
В.И.: Ако има съмнения в управлението на Кишинев, то за Тираспол те нямат огромно значение. Официалната позиция се осъществя в границите на преговорния развой. Ако Кишинев подпише споразуменията и по-късно ги извърши, това би означавало съществуване на благосклонност. Но виждаме, че той се отдръпна от договарянията. Официални срещи във формат " 5 + 2 " не са провеждани повече от три години, а молдовската страна не извършва подписаните по-рано съглашения. Това значи, че няма предпочитание за водене на разговор от другата страна на Днестър. Позволете ми да ви припомня, че президентът на Приднестровието неведнъж е призовавал документално президента на Молдова да възобнови практиката на срещи на високо ниво. Но тези предложения се пренебрегват.
Все още имам срещи с молдовския политически представител, само че те не приключват с съответни резултати. Например, предишното лято експертни групи от Молдова и Приднестровието се съгласиха да разширят листата с медикаменти, позволени за импорт в нашата република, само че управлението в Кишинев не дава зелена светлина. Това значи, че няма желание да смъква напрежението в нашите връзки, не се стремят да подобрят живота на „ жителите на левия бряг “, както те се показват.
Какво, Кишинев по политически аргументи ли не предава медикаментите?
В. И.: Да, рестриктивните мерки за импорт на медикаменти се употребяват наред с други лостове за напън върху Приднестровието. Наскоро Кишинев ускори натиска. Той се възползва от обстоятелството, че Украйна затвори границата с нашата република от предишния февруари и съвсем незабавно получихме проблеми с медикаменти, храни и артикули от първа нужда. Свободата на придвижване на приднестровците е лимитирана. Тези нови проблеми се наслагват върху финансовата и банкова обсада на Приднестровието, която продължава от 2019 година
Проблемът с политически стимулираните наказателни каузи против жители на Приднестровието остава. Показателен е фрапиращият случай на похищение и следваща присъда по скалъпено дело на някогашен чиновник на Министерство на вътрешните работи на ПМР Андрей Самоний, който беше наказан на 15 години затвор за действия, които не е направил.
В допълнение към това в края на предходната година молдовският парламент одобри на първо четене промени в наказателното законодателство на Молдова. Този закон вкарва редица нови членове в Наказателния кодекс на Република Молдова, които плануват санкции за „ фракционизъм “, „ скрит план против Молдова “, основаване на „ антиконституционен индивид “ и впрочем. Разглеждаме тези промени като наказателен инструмент за политически напън посредством методите на наказателното гонене. Ще бъде допустимо да се откри член освен за държавен чиновник или договарящ, да вземем за пример хора от моя екип, само че и за всеки гражданин на Приднестровието, в това число жител на Русия.
В Молдова при Санду се организира акция за възбрана на съветските малките екрани, знаци и махане на съветския език от образованието. Тези решения важат ли и за вас?
В.И.: За нас Молдова е непозната, прилежаща страна. Но, несъмнено, ние с паника следим дълготрайното изтласкване на съветската просвета, съветския език и медиите.
Когато съветските учебни заведения бяха затворени в прилежащия район на Молдова, ние разпределихме превоз, тъй че децата от затворените учебни заведения да могат да пътуват до Приднестровието всеки ден и да продължат образованието си на съветски език. Освен това измежду родителите, които изпращат децата си в нашите учебни заведения, има и етнически молдовци. Тоест тези фамилии се стремят да запазят своята културна еднаквост.
Позволете ми да ви припомня, че Приднестровската страна е основана на 2 септември 1990 година точно за отбрана на физическата сигурност на жителите, както и тяхната лична еднаквост. А протичащите в Република Молдова процеси още един път акцентират правилността на избора на приднестровците.
Подобна политика на молдовското държавно управление, от наша позиция, нарушава правата и свободите на хората, а също по този начин внася в допълнение напрежение в връзките сред Тираспол и Кишинев.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Отношенията сред двата бряга на Днестър бързо ескалират. Основният дразнител беше президентът на Молдова Мая Санду, която разгласи вероятното влизане на страната ѝ в един " огромен боен съюз ". Всички се сетиха кой. В същите дни молдовската войска стартира да получава бронирани транспортни средства и стрелково оръжие от страните от НАТО и, явно, с цел да отпразнува, стартира учения в цяла Молдова.
Струва си да напомним, че през януари съдружникът на Санду, ръководителят на молдовския парламент Игор Гросу, съобщи, че са нужни „ координирани дейности с Украйна и НАТО “ за разрешаване на „ приднестровския въпрос “, до момента в който разговорът с Тираспол не е нужен. Възможно е той да е бил въодушевен за тези закани от обстоятелството, че в прилежаща Украйна е известна концепцията, че „ ВСУ оказват помощ на Молдова да победи руснаците в Приднестровието “. Това, по-специално, беше упоменато в неотдавнашна голяма публикация в киевската " Европейска истина " под заглавия като " Време е да унищожаваме Приднестровието ".
Новият закон за " сепаратизма " - промени в Наказателния кодекс, който Народното събрание на Молдова ще одобри тази седмица, дава обещание да стане причина за спорове. Както предизвестиха молдовските специфични служби, цялото управление на Приднестровието автоматизирано ще попадне под новите членове на Наказателния кодекс. В понеделник Министерството на външните работи на самопровъзгласената република изпрати питане до Кишинев по този въпрос. Това го заяви ръководителят на външното министерство Виталий Игнатиев.
Миналата седмица, говорейки в границите на Гражданската камара на Руската федерация, Виталий Игнатиев в действителност прикани Москва да се намеси в обстановката: „ Всички тези процеси изискват сериозна реакция от Русия. Те касаят както съветските жители в ПМР, по този начин и всички сънародници на място “.
Виталий Игнатиев, министър на външните работи на Приднестровската молдовска република (ПМР), приказва за това какви принадлежности употребява Кишинев за напън върху Тираспол и по какъв начин те са свързани с спора в Украйна.
Виталий Викторович, ПМР е прочут като неповторим образец в международната история, когато, условно казано, една отделила се „ колония “ реализира по-висок стандарт на живот от някогашната „ метрополия “. Но неотдавна в Кишинев беше направено изказване, чиято същина е следната: фактът, че Приднестровието не е подчинено на Молдова, няма да му попречи да се причисли към Европейския съюз. Освен това вероятностите за присъединение към Европейски Съюз и промените на президента Санду ще трансфорат страната в цветуща земя и тогава самите „ поданици на левия бряг “ ще изискат да се върнат…
Виталий Игнатиев : Молдова в никакъв случай не е била ориентир или някакъв тип „ метрополия “ за Приднестровието. По царско време нашата територия е принадлежала на Херсонска губерния. Съседна Бесарабия също е била част от Руската империя, а след Първата международна война попада под румънски надзор. По това време тук, на левия бряг на Днестър, е основана Молдавската самостоятелна руска социалистическа република (МАССР). И едвам през 1940 година земите на Бесарабия, които стават част от Съветския съюз, са присъединени към нашата автономност и е провъзгласена Молдовската ССР. Тоест „ метрополията “ е самото Приднестровие под формата на МАССР.
Така че Приднестровието в никакъв случай не е било част от самостоятелна молдовска страна. Този факт непрекъснато се подценява от западните медиатори. В руско време ние в действителност съжителствахме в една обща рамка, само че Молдова не беше суверенна страна. Западните дипломати не гледат на генезиса, те се пробват да възстановят " териториалната целокупност на Молдова ", която в никакъв случай не е съществувала, и по тази причина в действителност се борят с вятърни мелници.
Молдова получи статут на претендент за Европейски съюз едностранно, без да се съветва с никого. Впрочем и със личния си народ. Никой не взе под внимание, че приднестровският спор към момента не е завършил. Нека молдовският народ самичък реши къде има намерение да бъде. Основното нещо е „ европейската интеграция “ да не се употребява за напън върху Тираспол.
От Европейски Съюз зависи да дефинира какви са възможностите на Молдова да се причисли. Смятам, че страните от Европейски Съюз надали ще са подготвени да одобряват в редиците си страна с забранен спор. Никой не се нуждае от разширение на конфликтното пространство.
И последно: за повече от 30 години Молдова не се трансформира в привлекателна витрина за „ жителите на левия бряг “, а десетилетията на обсада и ограничаващи ограничения против Приднестровието още повече разделиха двете общества и страни.
Мая Санду за първи път призна опцията да се причисли към НАТО. В същото време Германия стартира да доставя на молдовската войска бронетранспортьори „ Пираня “. Не изключвате, че Молдова, откакто усили армията си, ще употребява мощ за разрешаване на „ приднестровския въпрос “? В края на краищата, без това най-вероятно няма да се присъедините към Северноатлантическия алианс.
В.И.: Наистина започнаха доставки на бронирана техника и стрелково оръжие. Миналата седмица започнаха учения на всички полигони в Молдова. Но в действителност Кишинев развива съдействие с НАТО от 2006 година Изпълнява се проект за партньорство с този боен блок. Армията, да вземем за пример, се възнамерява да премине към стандартите на НАТО до 2030 година
Съдете сами: нашият спор не е решен, работи интернационална мироопазваща задача, тече кротичък развой под егидата на интернационалните медиатори. И на този декор един от участниците в спора получава оръжия, бронирани транспортни средства, специфична бойна техника и даже стартира маневри. Това си е чиста милитаризация. Такъв акцент върху силовия съставен елемент на фона на световната неустойчивост, несъмнено, наподобява като опасност. Освен това, Кишинев упорства за преустановяване на мироопазващата интервенция, чиято 30-годишнина беше маркирана в Приднестровието предходната година, и изпъждане на съветските военни. Това също е доста рисково.
Само работещ мироопазващ механизъм може дейно да подсигурява сигурността тук и в това време да сътвори условия за преговорния развой. Следователно миротворците би трябвало да останат до разрешаването на спора.
Наскоро ръководителят на молдовския парламент Игор Гросу съобщи, че са нужни „ координирани дейности с Украйна и НАТО “ за решение на „ приднестровския въпрос “. Преди това републиката се притесняваше от офанзива на молдовските сили за сигурност, както през 1992 година Сега има ли заплаха от навлизане от другата страна, от Украйна?
В.И.: Сега светът е доста неустойчив. Има геополитическа борба както на световно, по този начин и на районно равнище. Тази борба е съпроводена от осведомително пълнене или войнствени изказвания против Приднестровието.
Винаги сме казвали, че Приднестровието е за мир. Ние не заплашваме никого. Ако приказваме за Украйна, от началото на спора сме приели над 60 000 бежанци. Много от тях останаха при нас, други продължиха нататък. Тук живеят към 100 000 жители на Украйна, имаме три публични езика, в това число украински. Приднестровието единствено по себе си не може да бъде опасност за Украйна в никаква степен.
Международните участници във формат 5+2 също твърдят, че са за извънредно спокойно споразумяване. Напомням, че това са съпосредници – ОССЕ, Русия, Украйна, както и наблюдаващи от Съединени американски щати и Европейски Съюз.
Ако международната общественост е солидарна, че е належащо да се позволи спорът по кротичък път, то би трябвало да постави старания, с цел да няма провокации към Приднестровието. Но в това време би трябвало да имаме поради всевъзможни сюжети, да сме подготвени за всевъзможни събития, в това число тези, които споменахте.
Но и от Кишинев се чуват помирителни изявления. В четвъртък вицепремиерът по реинтеграцията Олег Серебрян одобри съветския дипломат Олег Васнецов. И двамата се съгласиха, че идната ви среща с представителя от Кишинев е нужна, с цел да се даде подтик на „ преговорния развой “. През ноември същият Серебрян прикани към отвод от проектите за „ наказване “ на жителите на Приднестровието благодарение на енергийна обсада – по „ морални и правни “ аргументи. Значи ли това, че в Кишинев има ястреби като Гросу и гълъби като Серебрян? Или се съмняват, двоумят?
В.И.: Ако има съмнения в управлението на Кишинев, то за Тираспол те нямат огромно значение. Официалната позиция се осъществя в границите на преговорния развой. Ако Кишинев подпише споразуменията и по-късно ги извърши, това би означавало съществуване на благосклонност. Но виждаме, че той се отдръпна от договарянията. Официални срещи във формат " 5 + 2 " не са провеждани повече от три години, а молдовската страна не извършва подписаните по-рано съглашения. Това значи, че няма предпочитание за водене на разговор от другата страна на Днестър. Позволете ми да ви припомня, че президентът на Приднестровието неведнъж е призовавал документално президента на Молдова да възобнови практиката на срещи на високо ниво. Но тези предложения се пренебрегват.
Все още имам срещи с молдовския политически представител, само че те не приключват с съответни резултати. Например, предишното лято експертни групи от Молдова и Приднестровието се съгласиха да разширят листата с медикаменти, позволени за импорт в нашата република, само че управлението в Кишинев не дава зелена светлина. Това значи, че няма желание да смъква напрежението в нашите връзки, не се стремят да подобрят живота на „ жителите на левия бряг “, както те се показват.
Какво, Кишинев по политически аргументи ли не предава медикаментите?
В. И.: Да, рестриктивните мерки за импорт на медикаменти се употребяват наред с други лостове за напън върху Приднестровието. Наскоро Кишинев ускори натиска. Той се възползва от обстоятелството, че Украйна затвори границата с нашата република от предишния февруари и съвсем незабавно получихме проблеми с медикаменти, храни и артикули от първа нужда. Свободата на придвижване на приднестровците е лимитирана. Тези нови проблеми се наслагват върху финансовата и банкова обсада на Приднестровието, която продължава от 2019 година
Проблемът с политически стимулираните наказателни каузи против жители на Приднестровието остава. Показателен е фрапиращият случай на похищение и следваща присъда по скалъпено дело на някогашен чиновник на Министерство на вътрешните работи на ПМР Андрей Самоний, който беше наказан на 15 години затвор за действия, които не е направил.
В допълнение към това в края на предходната година молдовският парламент одобри на първо четене промени в наказателното законодателство на Молдова. Този закон вкарва редица нови членове в Наказателния кодекс на Република Молдова, които плануват санкции за „ фракционизъм “, „ скрит план против Молдова “, основаване на „ антиконституционен индивид “ и впрочем. Разглеждаме тези промени като наказателен инструмент за политически напън посредством методите на наказателното гонене. Ще бъде допустимо да се откри член освен за държавен чиновник или договарящ, да вземем за пример хора от моя екип, само че и за всеки гражданин на Приднестровието, в това число жител на Русия.
В Молдова при Санду се организира акция за възбрана на съветските малките екрани, знаци и махане на съветския език от образованието. Тези решения важат ли и за вас?
В.И.: За нас Молдова е непозната, прилежаща страна. Но, несъмнено, ние с паника следим дълготрайното изтласкване на съветската просвета, съветския език и медиите.
Когато съветските учебни заведения бяха затворени в прилежащия район на Молдова, ние разпределихме превоз, тъй че децата от затворените учебни заведения да могат да пътуват до Приднестровието всеки ден и да продължат образованието си на съветски език. Освен това измежду родителите, които изпращат децата си в нашите учебни заведения, има и етнически молдовци. Тоест тези фамилии се стремят да запазят своята културна еднаквост.
Позволете ми да ви припомня, че Приднестровската страна е основана на 2 септември 1990 година точно за отбрана на физическата сигурност на жителите, както и тяхната лична еднаквост. А протичащите в Република Молдова процеси още един път акцентират правилността на избора на приднестровците.
Подобна политика на молдовското държавно управление, от наша позиция, нарушава правата и свободите на хората, а също по този начин внася в допълнение напрежение в връзките сред Тираспол и Кишинев.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ