Разпадът на империята е предопределен от безумието на „царя“ и сляпото му желание да повтаря историята
Молдова напуща Оперативно-наблюдателно дело. Това е организация, която сплотява огромна част от някогашните руски републики – като се изключи балтийските страни, Украйна, Туркменистан и Грузия (тя напусна след войната с Русия през 2008 г.).
Председателят на молдовския парламент Игор Гросу декларира недвусмислено: „ Повече не можем да сме дружно на маса за договаряния “. Според него след началото на войната в Украйна няма по какъв начин да се приказва за „ общественост “.
Оперативно-наблюдателно дело е като че ли (пред)последният опит на кремълския империализъм да задържи външни спътници в орбитата си. Последният евентуално са войните за територия.
Както всяка империя, и тази се разпада, а в опитите си да се вкопчи в живота, става зловредна. Това, което съставлява Кремъл през днешния ден, е СССР-ският Кремъл през погрешно огледало. Опитва се да имитира и структурата, която концентрира властта в ръцете на един „ цар “ – от конституционните, през правосъдните промени, та чак до неограниченият брой мандати на президента.
Правосъдните направиха потреблението на полицията, съда и прокуратурата по-лесни за задържането на властта, а конституционните – циментираха властта на „ царя “.
Гигантските проблеми на всяка империя са в пика си или когато самата тя е първоначално си, или когато тя е в края си.
В книгата си American Slavery, American Freedom (публикувана 1975 г.), Едмунд Морган разказва невъзможността на едни сякаш по-напреднали в техническо отношение европейски преселници в Америка (през ранния 17 век), сблъскващи се със личната си неспособност да създават царевица (или изобщо да се оправят със земеделието в Новата земя) по този начин добре, както локалните (уж) диваци – индианците.
Той разказва и по какъв начин това вбесява европейските заселници и подклажда освен омразата, само че и поривите им за принуждение, само че в последна сметка това по никакъв метод не им оказва помощ да се оправят по-добре с реколтата:
„ Ако вие сте бил водач колониалист, сте знаели, че технологията ви е по-върховна и напреднала от тази на индианците. Вие сте мислели за себе си, като за цивилизован, до момента в който те са „ диваците “. Но вашата „ по-върховна “ технология се потвърждава като незадоволителна да създаде каквото и да било. Индианците, пазещи тайните си за себе си, ви се смеят на „ по-върховните “ способи и живеят и се прехранват от земята доста по-добре от вас, освен това полагайки доста по-малко труд от вас. А когато вашите лични бели хора стартират да бягат от колониите ви и да се причисляват към индианците, ви идва прекомерно много… Затова стартирате да избивате индианците, да ги измъчвате, да изгаряте селата им и да изгаряте царевичните им поля. Така потвърждавате „ върховенството “ си, макар неуспехите си. По същия метод се отнасяте и към своите лични хора, когато те се опитат да живеят и работят като индианците. Но все пак вие към момента не можете да отглеждате царевица… “
Това е обяснението на Морган за това по какъв начин и за какво се постанова докарването на плебеи от Африка – най-срамната част от американската история.
И това се случва във времето, когато Съединени американски щати не съществуват и американската империя занапред се построява. Ако въображаемо употребявате машина на времето и се придвижите в 2023 година, смятате ли, че можете да видите прилики (с описаното) с друга империя, която евентуално е поела към нанадолнището през днешния ден?
Особено в това: „ Затова стартирате да избивате индианците, да ги измъчвате, да изгаряте селата им и да изгаряте царевичните им поля. Така потвърждавате „ върховенството “ си, макар неуспехите си.
По същия метод се отнасяте и към своите лични хора, когато те се опитат да живеят и работят като индианците.
Но все пак вие към момента не можете да отглеждате царевица… “
Както споделих, гигантските проблеми на всяка империя са в пика си или когато самата тя е първоначално си, или когато е в края си.
Какво сполетява хората и водачите, които отхвърлят да се учат от историята? Да повторят грешките ѝ.
Какво би предиздвикало един водач на страна да се опита да възобнови сталинизма? Желанието му да бъде като Сталин. Какво значат тук някакви си животи? По сталински, днешният „ цар “ си мисли, че неговата власт е доста по-ценна от живота на 100, 1000, 10 000 000 жители. Но в обърканите си показа за личната си значимост; и място в историята; и най-много оплитайки се в конците на същата тази история, оплитайки се в това кое историческо събитие да изимитира, днешният „ цар “ Путин се впусна в нова „ афганистанска “ война, единствено дето украинците са доста по-голям призрачен сън от афганистанците. За следващ исторически урок (започващ с разпада на Съюз на съветските социалистически републики след войната в Афганистан) ще послужи разпадът на съветската империя след войната в Украйна. Ако посееш шубрак (войната в Афганистан) ще поникне шубрак, в случай че посееш секвоя (войната в Украйна), ще поникне секвоя. Та, в случай че след каскадите в Афганистан се постави завършек на Съюз на съветските социалистически републики, то какво ли ще се случи с „ царя “ и империята му след сегашната война?
Това е доста елементарна взаимозависимост сред условия и резултати; като изискванията са войните, а резултатите – загубите, моралното раздробяване и сриването на империите. Не виждам за какво и най-много КАК днешните събития могат да избегнат неизбежния път, който е съдбоносен.
Дори няма да си върша труда да начертавам паралелите с Хитлер, неговия хилядолетен Райх, Нацистка Германия и бункера, тъй като е прекомерно елементарно и към този момент не е забавно.
Председателят на молдовския парламент Игор Гросу декларира недвусмислено: „ Повече не можем да сме дружно на маса за договаряния “. Според него след началото на войната в Украйна няма по какъв начин да се приказва за „ общественост “.
Оперативно-наблюдателно дело е като че ли (пред)последният опит на кремълския империализъм да задържи външни спътници в орбитата си. Последният евентуално са войните за територия.
Както всяка империя, и тази се разпада, а в опитите си да се вкопчи в живота, става зловредна. Това, което съставлява Кремъл през днешния ден, е СССР-ският Кремъл през погрешно огледало. Опитва се да имитира и структурата, която концентрира властта в ръцете на един „ цар “ – от конституционните, през правосъдните промени, та чак до неограниченият брой мандати на президента.
Правосъдните направиха потреблението на полицията, съда и прокуратурата по-лесни за задържането на властта, а конституционните – циментираха властта на „ царя “.
Гигантските проблеми на всяка империя са в пика си или когато самата тя е първоначално си, или когато тя е в края си.
В книгата си American Slavery, American Freedom (публикувана 1975 г.), Едмунд Морган разказва невъзможността на едни сякаш по-напреднали в техническо отношение европейски преселници в Америка (през ранния 17 век), сблъскващи се със личната си неспособност да създават царевица (или изобщо да се оправят със земеделието в Новата земя) по този начин добре, както локалните (уж) диваци – индианците.
Той разказва и по какъв начин това вбесява европейските заселници и подклажда освен омразата, само че и поривите им за принуждение, само че в последна сметка това по никакъв метод не им оказва помощ да се оправят по-добре с реколтата:
„ Ако вие сте бил водач колониалист, сте знаели, че технологията ви е по-върховна и напреднала от тази на индианците. Вие сте мислели за себе си, като за цивилизован, до момента в който те са „ диваците “. Но вашата „ по-върховна “ технология се потвърждава като незадоволителна да създаде каквото и да било. Индианците, пазещи тайните си за себе си, ви се смеят на „ по-върховните “ способи и живеят и се прехранват от земята доста по-добре от вас, освен това полагайки доста по-малко труд от вас. А когато вашите лични бели хора стартират да бягат от колониите ви и да се причисляват към индианците, ви идва прекомерно много… Затова стартирате да избивате индианците, да ги измъчвате, да изгаряте селата им и да изгаряте царевичните им поля. Така потвърждавате „ върховенството “ си, макар неуспехите си. По същия метод се отнасяте и към своите лични хора, когато те се опитат да живеят и работят като индианците. Но все пак вие към момента не можете да отглеждате царевица… “
Това е обяснението на Морган за това по какъв начин и за какво се постанова докарването на плебеи от Африка – най-срамната част от американската история.
И това се случва във времето, когато Съединени американски щати не съществуват и американската империя занапред се построява. Ако въображаемо употребявате машина на времето и се придвижите в 2023 година, смятате ли, че можете да видите прилики (с описаното) с друга империя, която евентуално е поела към нанадолнището през днешния ден?
Особено в това: „ Затова стартирате да избивате индианците, да ги измъчвате, да изгаряте селата им и да изгаряте царевичните им поля. Така потвърждавате „ върховенството “ си, макар неуспехите си.
По същия метод се отнасяте и към своите лични хора, когато те се опитат да живеят и работят като индианците.
Но все пак вие към момента не можете да отглеждате царевица… “
Както споделих, гигантските проблеми на всяка империя са в пика си или когато самата тя е първоначално си, или когато е в края си.
Какво сполетява хората и водачите, които отхвърлят да се учат от историята? Да повторят грешките ѝ.
Какво би предиздвикало един водач на страна да се опита да възобнови сталинизма? Желанието му да бъде като Сталин. Какво значат тук някакви си животи? По сталински, днешният „ цар “ си мисли, че неговата власт е доста по-ценна от живота на 100, 1000, 10 000 000 жители. Но в обърканите си показа за личната си значимост; и място в историята; и най-много оплитайки се в конците на същата тази история, оплитайки се в това кое историческо събитие да изимитира, днешният „ цар “ Путин се впусна в нова „ афганистанска “ война, единствено дето украинците са доста по-голям призрачен сън от афганистанците. За следващ исторически урок (започващ с разпада на Съюз на съветските социалистически републики след войната в Афганистан) ще послужи разпадът на съветската империя след войната в Украйна. Ако посееш шубрак (войната в Афганистан) ще поникне шубрак, в случай че посееш секвоя (войната в Украйна), ще поникне секвоя. Та, в случай че след каскадите в Афганистан се постави завършек на Съюз на съветските социалистически републики, то какво ли ще се случи с „ царя “ и империята му след сегашната война?
Това е доста елементарна взаимозависимост сред условия и резултати; като изискванията са войните, а резултатите – загубите, моралното раздробяване и сриването на империите. Не виждам за какво и най-много КАК днешните събития могат да избегнат неизбежния път, който е съдбоносен.
Дори няма да си върша труда да начертавам паралелите с Хитлер, неговия хилядолетен Райх, Нацистка Германия и бункера, тъй като е прекомерно елементарно и към този момент не е забавно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ