Може ли да докаже правосъдната министърка Надежда Йорданова, че членовете

Може ли да потвърди правосъдната министърка Надежда Йорданова, че членовете на кадровия орган са подвластни от основния прокурор и кои са те съответно и поименно? Този въпрос зададе членът на Висшия правосъден съвет (ВСС) Йордан Стоев към нея още при започване на дебата всъщност на настояването ѝ за отстраняването на Иван Гешев от поста му.

Всъщност, въпросът на Стоев показва за следващ път по какъв начин една чисто пропагандна теза, с каквито в последно време представителите на „ партиите на смяната “ започнаха интензивно да си служат, може да бъде разобличена от самия ѝ създател. Това се оказа безспорен факт в тази ситуация на Надежда Йорданова, която опита да избяга и да заобиколи въпросите на кадровите, като не посмя да уточни нито един от тях поименно като подвластен от основния прокурор, както твърдеше до преди 6 дни.

Самото изказване, което беше визирано, Йорданова направи в свое изявление пред „ Нова телевизия “ на 6 април и беше буквално следното: „ Нямам илюзии и не мога да кажа, че чакам този състав на Висш съдебен съвет да вземе решение да освободи основния прокурор. Необходими са 17 гласа, а огромна част от гласовете във Висш съдебен съвет са на лица, които единствено след няколко месеца се връщат още веднъж в прокуратурата или дължат своята кариера на Иван Гешев “.

Очаквано Йордан Стоев помоли министърката да цитира съответни имена. По две аргументи – засегнатите поименно да могат да се отведат от гласуването по отстраняването на Гешев, с цел да не се вършат спомагателни внушения. И второ – да могат да могат да потърсят правата си в съда. „ С сходни изказвания считам, че се вършат опити да се образува моето лично мнение. Моля, министър Йорданова да уточни поименно най-малко един от членовете на Висш съдебен съвет, за които има информация, че са подвластни. Ако тя не може да направи това, ще се окаже, че е направила манипулативни внушения и лъжи “, сподели Стоев.

Йорданова обаче се тормози и потвърди, че в действителност казаното от нея е било чиста операция и агитация, а действителни доказателства и имена на „ подвластни “ членове на Висш съдебен съвет няма. „ Известно е в обществото, че по този начин, както е структуриран Висш съдебен съвет, а и предходните сформира, имаме систематичен проблем. Това е маркирано и в поредност решения на Европейски съд по правата на човека (не стана ясно какво отношение има Европейски съд по правата на човека със структурата на българския Висш съдебен съвет и за какви решения става дума, бел.ред.). Структурният проблем, който имаме с Висш съдебен съвет е, че членовете му могат да бъдат и настоящи прокурори. Това несъмнено е въпрос на законодателната власт, който следва да свършим “, опита се да изясни какво е имала поради в изявлението си.

Подобно пояснение за предишни нейни думи, в които непосредствено се настояват зависимости обаче е не просто несъстоятелно, само че и един спомагателен мотив „ алената лампа “ на всеки слушащ изказванията й оттук насетне да ревизират чутото през още най-малко 3 източника. За по-сигурно.

Несъстоятелното пояснение на Йорданова пробуди и реакцията на самия Гешев, който я прикани да се извини. „ Толкова ли е мъчно да кажете, че сте сбъркала? Защото вие казвате, че членове на Висш съдебен съвет зависят и дължат кариерното си развиване на основния прокурор. Трудно ли е да кажете, че сте позволила лапсус? Аз, в случай че бях на ваше място, щях да кажа – няма, в състава на Висш съдебен съвет подобен човек. Всеки бърка. Аз бъркам непрекъснато. Но вие не можете да признаете грешката си “, сподели основният прокурор.

Йорданова в последна сметка не си призна, че е сбъркала. И с това провокира в допълнение отрицателно отношение у още редица членове на Висш съдебен съвет. А и освен. Този отвод от нейна страна обаче е индикативен за самоцелността на настояванията ѝ и за методите, основани на чисти внушения, които употребява в офанзивата си против основния прокурор. Защото тази обстановка стартира да ни кара да се питаме до каква степен може да стигне правосъдният министър, и изпълнителната власт като цяло, в използването на способи на операцията и изкривените обстоятелства против всеки един неуместен представител на правосъдната система, в случай че реши да се занимае с него. Очевидно в близост. Ако вместо елементарен политически ПР се наложи да употребява и юридически причини и доказателства за думите си.