Празник: Почитаме свети Йоан Рилски
Може би най-почитаният български светец е Рилският аскет свети Йоан. Той живял през IX-Х век, а последните десетилетия от живота си прекарал в Рила планина, уединен в тясна пещера в скалите. Постепенно край него се събрали почитатели и подражатели на подвижническия му живот, който той прекарвал в пост и молитва за себе си, и за всички хора.
И макар устрема си към уединение, светецът станал създател на огромно монашеско приятелство, което заживяло в нова обител по-надолу от мястото, където свети Йоан се подвизавал. Той умно и с обич ги наставлявал в пътя на духовното съвършенство, оставил и писмен завет към монасите. Когато се упокоил на 18 август 946 година, бил заровен край пещерата.
Според монашеските правила, след няколко години гробът бил разкопан, с цел да приберат костите му в манастирската костница. Тогава открили, че тялото на светеца не се е разложило в земята - останало нетленно. Монасите го положили в преднамерено направена дървена ракла и от този момент тези свети мощи са предмет на респект от монасите и всички вярващи. Но мощите на Рилския подвижник не останали непрекъснато в обителта, която носи неговото име.
Десетилетия след успението му (смъртта на светците) мощите били пренесени в българския град Средец (днес София) и положени в един храм, с цел да са налични за хилядите фенове на светеца от града и покрайнините му, както и от други места на България, и от прилежащи страни. Това преместване на мощите на свети Йоан в Средец станало мотив да се откри втори негов празник, наред с деня на успението му. Този празник последователно станал главният годишен празник, именуван от народа Отчовден, т.е. деня на отеца (Йоан). Него честваме през днешния ден с надълбоко поклонение пред светеца, осведоми Българска телеграфна агенция.
Той е и светията, на който са отдадени най-вече църкви и параклиси у нас.
И макар устрема си към уединение, светецът станал създател на огромно монашеско приятелство, което заживяло в нова обител по-надолу от мястото, където свети Йоан се подвизавал. Той умно и с обич ги наставлявал в пътя на духовното съвършенство, оставил и писмен завет към монасите. Когато се упокоил на 18 август 946 година, бил заровен край пещерата.
Според монашеските правила, след няколко години гробът бил разкопан, с цел да приберат костите му в манастирската костница. Тогава открили, че тялото на светеца не се е разложило в земята - останало нетленно. Монасите го положили в преднамерено направена дървена ракла и от този момент тези свети мощи са предмет на респект от монасите и всички вярващи. Но мощите на Рилския подвижник не останали непрекъснато в обителта, която носи неговото име.
Десетилетия след успението му (смъртта на светците) мощите били пренесени в българския град Средец (днес София) и положени в един храм, с цел да са налични за хилядите фенове на светеца от града и покрайнините му, както и от други места на България, и от прилежащи страни. Това преместване на мощите на свети Йоан в Средец станало мотив да се откри втори негов празник, наред с деня на успението му. Този празник последователно станал главният годишен празник, именуван от народа Отчовден, т.е. деня на отеца (Йоан). Него честваме през днешния ден с надълбоко поклонение пред светеца, осведоми Българска телеграфна агенция.
Той е и светията, на който са отдадени най-вече църкви и параклиси у нас.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ