Американска история: Да се превземе цяла Европа и да се счупят зъбите в Русия
Може би най-интересното в тази история са числата. В прочут смисъл мащабът на паричните суми, с които световната американска корпорация оперира, с цел да си пробие път по света. Мислите ли какъв брой може да коства един бизнес, ангажиран с това да ви дава опция да извикате такси по телефона? И в този момент тези числа блестят: продажбата на дял - и даже не контролния - за 200 милиона $, заплатата на локалния координатор на лобирането - 650 хиляди $ за няколко месеца упорита работа. И това е единствено в Русия.
Историята тук е следната: английският „ Гардиън “ изрови някъде 124 000 имейла, разменени по върхушката на корпорацията „ Юбер “. Сега това е един от двата огромни бизнес абсурда в Съединени американски щати, в случай че не и на Запад като цяло (вторият е по какъв начин софтуерен талант Илън Мъск първо искаше да купи „ Туитър “, а по-късно го погледна по-отблизо, беше ужасяващ и отказа). По принцип и двата абсурда са за едно и също нещо - за дивия размер на финансовите балони към някакъв много стеснен сегмент от бранша на услугите, без който теоретично е допустимо да се разминем.
Що се отнася до страната ни, ето едно заглавие от „ Вашингтон Пост “: „ Как „ Юбер “ ухажваше богати и могъщи руснаци, само че въпреки всичко се провали “. Това е доста комичен материал, най-много тъй като самият създател не схваща защо написа и какво в действителност се е случило. И той написа за това по какъв начин сред 2014 и 2016 година тогавашният въодушевен началник на „ Юбер “, Травис Каланяк, инструктира група подчинени: „ Ще превземем Русия - трябват ми двадесет души, които да стоят допустимо най-близо до Владимир Путин. Това ще ми помогне да разпръсна съперниците на локалния пазар на таксита. Не жалете за парите. “
Каланяк направи това освен в Русия. Ето една прелестна история за това по какъв начин той завладя Франция. Там главен лобист на ползите на американската корпорация се оказа Еманюел Макрон, тогава още не президент на републиката, а единствено министър в държавното управление. Всъщност за какво им е подобен персонаж някъде на върха – не стигат ли контактите с локалния бизнес хайлайф? Защо тъкмо джобен политик?
И ето за какво: във Франция, както и в Русия, компанията „ Юбер “ изиска от локалните управляващи да одобряват закон, който ѝ дава специфични права. В случая с Франция става дума за премахването на локалните правила за отбрана на труда за нейните таксиметрови водачи, а в тази ситуация с Русия за правото им да работят без лиценз и да не боядисват колата в жълто.
И тук се усеща разликата. Във Франция Каланяк съумя във всичко, само че в Русия нищо. Или, по думите на същата тази публикация във „ Вашингтон Пост “, „ след доста страдания „ Юбер “ на процедура напусна страната ". Между другото, същото се случи и в Китай.
Знаем, че за западняците да лъжат е като за птицата да лети. И в края на краищата те можеха да измислят нов „ случай Скрипал “, само че нямаше обстоятелства и даже полуфакти, тъй че вместо това те удариха корпорацията с елементарна мисъл: всички, които „ Юбер “ се пробва да ухажва в Русия, в този момент са под наказания - и по този начин ще бъде с всички, които се пробват да си имат взимане-даване с " тази страна ".
Какво се случи у нас с неукротимия Каланяк? В такива случаи, съгласно американските правила, е належащо да се направи презентация с лазерна показалка и заричане да се преодолеят тапите във всички милионни градове, а по-късно същото: персонална среща с цялата върхушка на страната, нищо друго. (Тук в отворената преписка на управлението на компанията се чуват под паника крясъци: не наподобява ли доста на корупция - съгласно личните американски закони?)
Но в Русия, явно, има имунитет от тази обстановка, който французите нямат. Всички, които са оживели през 90-те години и са се занимавали по някакъв метод с бизнес, си спомнят по какъв начин беше ситуацията тогава. Около титаните на международния бизнес, които идваха в страната, се свиваха герои и споделяха: „ Да, в фамилията на президента Елцин съм, признат съм във вътрешния му кръг. Искате ли след седмица да сте на една маса с този и оня? Аз ще го уредя. Но ще е скъпо. А какво ще говорите на тази маса не е моя работа “.
И тъкмо тази публикация разказва в детайли, доста в детайли на коя маса и с кого са се озовали водачите на „ Юбер “ през 2014-2016 години. И тогава - за нас, за разлика от създателя на обявата, е ясно, че хората " от самия връх " са погледнали титаните на международния бизнес, изслушали са техните оферти - и явно са въздъхнали изтощено: има доста такива хора, които се разхождат тук. Резултатът е явен.
Но какви старания бяха хвърлени, с цел да се пробие " до самия връх ". В края на краищата, с изключение на московската, има и английска част от абсурда - различен някогашен министър от държавното управление, лорд Питър Манделсън, е оказал помощ да се сближат ръководителите на корпорацията с авторитетни руснаци посредством празненства в Давос. Общо открадната преписка показва към 100 срещи на най-високо равнище (на бизнес или правителство) и наблюдава лист от 1850 „ акционери “ – в кавички – в действителност сътрудници на въздействие измежду сегашни или някогашни високопоставени лица -високопоставени чиновници, институции и политически организации. Това не е единствено в Русия, само че и в други 24 страни. И в този момент всяка има собствен личен скандал. Сега си представете мащаба на парите, които са хвърлени за избутване на локални таксиметрови водачи от пътя.
Между другото, във Франция имаше опасност локалните да победят съперниците си зад кормилото. И въпреки всичко Каланяк радостно сподели: добре, добре, борбата е добра за бизнеса.
И това е просто такси, натискаш едно копче в приложението и тръгваш някъде. Човек може да си показа какво се случва с по-големия бизнес - медицинския да вземем за пример или петролния. И какви средства и способи се употребяват за завладяване на пазари.
Проблемът наподобява е, че на планетата има прекалено много финансови и други балони. Целият този неделим възел от политически, морални и други рецесии по света не е зародил от нищото и не става въпрос единствено за специфичната, типично американска корпоративна просвета в „ Юбер “. Въпросът най-вероятно е просто, че без насилствени опити за завладяване на цели страни, с пазаруване на локални държавни управления и елити, цялата западна икономическа система ще се срине с тревожна скорост.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Историята тук е следната: английският „ Гардиън “ изрови някъде 124 000 имейла, разменени по върхушката на корпорацията „ Юбер “. Сега това е един от двата огромни бизнес абсурда в Съединени американски щати, в случай че не и на Запад като цяло (вторият е по какъв начин софтуерен талант Илън Мъск първо искаше да купи „ Туитър “, а по-късно го погледна по-отблизо, беше ужасяващ и отказа). По принцип и двата абсурда са за едно и също нещо - за дивия размер на финансовите балони към някакъв много стеснен сегмент от бранша на услугите, без който теоретично е допустимо да се разминем.
Що се отнася до страната ни, ето едно заглавие от „ Вашингтон Пост “: „ Как „ Юбер “ ухажваше богати и могъщи руснаци, само че въпреки всичко се провали “. Това е доста комичен материал, най-много тъй като самият създател не схваща защо написа и какво в действителност се е случило. И той написа за това по какъв начин сред 2014 и 2016 година тогавашният въодушевен началник на „ Юбер “, Травис Каланяк, инструктира група подчинени: „ Ще превземем Русия - трябват ми двадесет души, които да стоят допустимо най-близо до Владимир Путин. Това ще ми помогне да разпръсна съперниците на локалния пазар на таксита. Не жалете за парите. “
Каланяк направи това освен в Русия. Ето една прелестна история за това по какъв начин той завладя Франция. Там главен лобист на ползите на американската корпорация се оказа Еманюел Макрон, тогава още не президент на републиката, а единствено министър в държавното управление. Всъщност за какво им е подобен персонаж някъде на върха – не стигат ли контактите с локалния бизнес хайлайф? Защо тъкмо джобен политик?
И ето за какво: във Франция, както и в Русия, компанията „ Юбер “ изиска от локалните управляващи да одобряват закон, който ѝ дава специфични права. В случая с Франция става дума за премахването на локалните правила за отбрана на труда за нейните таксиметрови водачи, а в тази ситуация с Русия за правото им да работят без лиценз и да не боядисват колата в жълто.
И тук се усеща разликата. Във Франция Каланяк съумя във всичко, само че в Русия нищо. Или, по думите на същата тази публикация във „ Вашингтон Пост “, „ след доста страдания „ Юбер “ на процедура напусна страната ". Между другото, същото се случи и в Китай.
Знаем, че за западняците да лъжат е като за птицата да лети. И в края на краищата те можеха да измислят нов „ случай Скрипал “, само че нямаше обстоятелства и даже полуфакти, тъй че вместо това те удариха корпорацията с елементарна мисъл: всички, които „ Юбер “ се пробва да ухажва в Русия, в този момент са под наказания - и по този начин ще бъде с всички, които се пробват да си имат взимане-даване с " тази страна ".
Какво се случи у нас с неукротимия Каланяк? В такива случаи, съгласно американските правила, е належащо да се направи презентация с лазерна показалка и заричане да се преодолеят тапите във всички милионни градове, а по-късно същото: персонална среща с цялата върхушка на страната, нищо друго. (Тук в отворената преписка на управлението на компанията се чуват под паника крясъци: не наподобява ли доста на корупция - съгласно личните американски закони?)
Но в Русия, явно, има имунитет от тази обстановка, който французите нямат. Всички, които са оживели през 90-те години и са се занимавали по някакъв метод с бизнес, си спомнят по какъв начин беше ситуацията тогава. Около титаните на международния бизнес, които идваха в страната, се свиваха герои и споделяха: „ Да, в фамилията на президента Елцин съм, признат съм във вътрешния му кръг. Искате ли след седмица да сте на една маса с този и оня? Аз ще го уредя. Но ще е скъпо. А какво ще говорите на тази маса не е моя работа “.
И тъкмо тази публикация разказва в детайли, доста в детайли на коя маса и с кого са се озовали водачите на „ Юбер “ през 2014-2016 години. И тогава - за нас, за разлика от създателя на обявата, е ясно, че хората " от самия връх " са погледнали титаните на международния бизнес, изслушали са техните оферти - и явно са въздъхнали изтощено: има доста такива хора, които се разхождат тук. Резултатът е явен.
Но какви старания бяха хвърлени, с цел да се пробие " до самия връх ". В края на краищата, с изключение на московската, има и английска част от абсурда - различен някогашен министър от държавното управление, лорд Питър Манделсън, е оказал помощ да се сближат ръководителите на корпорацията с авторитетни руснаци посредством празненства в Давос. Общо открадната преписка показва към 100 срещи на най-високо равнище (на бизнес или правителство) и наблюдава лист от 1850 „ акционери “ – в кавички – в действителност сътрудници на въздействие измежду сегашни или някогашни високопоставени лица -високопоставени чиновници, институции и политически организации. Това не е единствено в Русия, само че и в други 24 страни. И в този момент всяка има собствен личен скандал. Сега си представете мащаба на парите, които са хвърлени за избутване на локални таксиметрови водачи от пътя.
Между другото, във Франция имаше опасност локалните да победят съперниците си зад кормилото. И въпреки всичко Каланяк радостно сподели: добре, добре, борбата е добра за бизнеса.
И това е просто такси, натискаш едно копче в приложението и тръгваш някъде. Човек може да си показа какво се случва с по-големия бизнес - медицинския да вземем за пример или петролния. И какви средства и способи се употребяват за завладяване на пазари.
Проблемът наподобява е, че на планетата има прекалено много финансови и други балони. Целият този неделим възел от политически, морални и други рецесии по света не е зародил от нищото и не става въпрос единствено за специфичната, типично американска корпоративна просвета в „ Юбер “. Въпросът най-вероятно е просто, че без насилствени опити за завладяване на цели страни, с пазаруване на локални държавни управления и елити, цялата западна икономическа система ще се срине с тревожна скорост.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ