Мога ли да си позволя да правя каквото искам?
Мога ли да си разреша да върша каквото желая? Често си задаваме този въпрос и откриваме редица аргументи, с цел да кажем „ не “. Вижте разсъжденията и препоръките на специалисти по тематиката.
Мога ли да стана от масата и безмълвно да си потегли, в случай че обичан човек пред всички се майтапи мъчително с моя тематика или проблем? Не мислете по какъв начин е той, а по какъв начин се чувствате вие тук.
Да отидете настрана от шумна компания, тъй като не се чувствате удобно там и това е най-важното нещо за вас в сегашния миг? Да действате неуместно и неучтиво, а по-късно на улицата да вдишвате мразовития пресен въздух и да тръгнете в нищото, макар че още веднъж може да издържите неприятната за вас обстановка? Би било ясно по какъв начин ще се развие вечерта и животът ви, в случай че в този момент следва незнайното.
Мога!
Мога ли да бъда непоследователна и нелогична, в случай че в понеделник планираме едно нещо, а в неделя стане толкоз неприятно, че няма смисъл да вършиме нищо дружно. Може ли ненадейно сте изпитали равнодушие, вместо деликатност и удивление, изневерявайки на илюзиите си за мощ?
Мога ли да си разреша да изпадна в горест, без да се опитам още същата минута да замаскирам неприятното чувство? Мога ли да погледна това възприятие в очите и да попитам за какво ми е належащо? Позволете си да чуете горчивия отговор, който ще ви принуди да извършите различен, сложен избор. Мога!
Мога ли да не се обадя на тези, които наподобява имат потребност, само че не желая да чуя? Мога и не се обаждам.
Мога ли да приказвам за възприятията си, в случай че в действителност желая да ги споделя, а насреща никой не е окачил табела: „ Ще чувам “. Мога най-малко да опитам.
Мога ли да изчакам, опитам още веднъж, да се доверя? Да ходя натам, където отиват краката ми, а не, където пътят е асфалтиран? Мога.
Мога ли да преживея студа и звънът на самотата, трансформирала се в тревожно бодърствуване? Мога ли да приема, че това постоянно е по този начин и да се съглася с него? Мога.
Мога ли да постъпя в тази обстановка по този начин, както желая, а не както „ всички естествени хора работят “? Мога ли да се приема, без извинения и позор? Просто, тъй като към този момент живея и теоремата за моята стойност е потвърдена сега на основаването ми. Мога ли да спра да се колебая в правилността на този явен факт, без да се пробвам да получа повече от живота, в сравнение с дава сега? Животът не би трябвало да ми потвърждава моята стойност. Дадено ми е всичко от дълго време. Мога ли да взема? Мога.
Мога ли да не преставам да се сюрпризирам от живота всеки ден и да виждам смяната в моите положения, без да се пробвам да остана в някое от тях? Да съм признателна, че имам пижама, легло, храна и съм във всичко това. МОГА!
