Моето убеждение е, че става дума за това, че политиците

" Моето разбиране е, че става дума за това, че политиците не могат да се схванат по какъв начин в последна сметка ще се дели баницата. Мисля, че всеки чака да надделее над другия с претенцията си за повече присъединяване във властта, разбирай за повече от същото, което имахме досега. Но не могат някак си да намерят единодушие. Очакват, че идващите избори ще дадат по-голям превес на някого и поради това очакване единствено имитират придвижване към някакво единодушие, а действително нямат безусловно никакви такива планове. За мен възможностите на третия мандат са съвсем оскъдни. Дай, Боже, да не съм права, само че като виждам, и другите наблюдаващи не са особени оптимисти. Имам възприятието, че това е някаква окопна война, всеки се е заровил в неговата дупчица, споделя " Аз от тук не шавам, нищо няма да върша, тъй като всяко деяние ще ме изложи на някакъв риск пред гласоподавателите ми “ и сякаш не желаят да рискуват. Обаче в действителност седенето в окопите е най-големият риск, тъй като колкото повече седим в окопите и нищо не вършим, толкоз повече се натрупат проблемите, толкоз повече се натрупа недоверието на гласоподавателите, отвращението бих споделила на гласоподавателите ". Това съобщи пред социологът Мира Радева. 

" Според мен тук се позволява една съществена неточност, че избори се печелят от твърди електорати. И изобщо се чудя, тия хора кой ги поучава? Избори се печелят не от твърди електорати. Т.е. концепцията, че колкото по-малко са гласоподавателите, токова по-голям е шансът да получим превес, това е безусловно подправена, глупава тактика. Всъщност изборите постоянно се печелят от партията, която в най-голяма степен съумява да завоюва доверието на така наречен плаващ, мобилен електорат, т.е. тези гласоподаватели, които работят моментно, ситуативно и които в актуалната обстановка, бих споделила в последните най-малко година и половина са напряко в съпротива на целия политически хайлайф. Т.е. в случай че има избори напролет, каквито са упованията в най-голяма степен, максимален късмет да излезе отпред е оня водач и онази партия, които съумеят да вдъхнат на гласоподавателите сигурност, че могат да основат устойчиво ръководство, тъй като това, което се търси към този момент, е постоянното ръководство, чувството за сигурност, та даже и с цената на преглъщане за жалост на корупционни модели, с които толкоз сме привикнали, че както сподели един анализатор – Николай Михайлов, народът към този момент ги възприема като " Човещинка е, какво да вършим? Това е ситуацията “. И по този начин това знаме, което мотивираше и митингите преди две години, всичко, което се случваше, към този момент почва да наподобява избледняло, отишло в предишното и сме изправени пред безспорна неуправляемост на политическата обстановка. За мен най-драматичното е неналичието на харизматично водачество, тъй като каквото и да си приказваме, гласуването, даването на глас постоянно е въпрос на доверие, а доверието е прочувствена категория. Тя не се разказва с никаква рационалност. Точно по този начин, както се влюбваме, харесваме си някого за другар просто тъй като го харесваме, просто тъй като изпитваме доверие към него – тъкмо по този начин и гласуваме. Търсенето на каквато и да било рационалност е просто недоумение на човешката душeвност. И в този смисъл мъчно ми е да кажа, само че в действителност онази партия, която излъчва най-сериозно възприятие на непоклатимост, е сякаш с най-големи шансове на идните избори ", сподели още Радева.