Модернизацията на Япония може да се разглежда като един от

Модернизацията на Япония може да се преглежда като един от доста тежките интервали на страната, подложен на кръстопът сред западната рационализация и националната традиция. През 1854 година се следи напън от западните сили, които принуждават страната да отвори всички свои пристанища за търговия или да посрещне възможни военни конфликти. В този интервал се следят и тежки политически спорове. Мнозина избират да се отдадат на sonno joi – почитатейте императора, изгонете варварите.

Не всеки е склонен с тази концепция и доста скоро в японското общество се прокарва разграничителната линия. Някои виждат позитивната страна на западното въздействие и вкарването на нови артикули, други избират да заложат на традицията и да продължат съществуването си по наложените към този момент закони. В лицето на Токугава Лемочи – 14-ят шугун – мнозина виждат решителна фигура, която може умерено да балансира обстановката и да откри вярното решение. Поканен от император Комей за специфична среща, шогунът взема решение да приготви персонална войска от бодигардове, с които да охлади пристрастеностите на тези, които в този миг го виждат като съперник.

Нещо повече, вместо да заложи на лоялните си бойци, Токугава избира закрилата от 234 ронина, които взима от учебното заведение Едо. Последната среща сред император и шогун се е случила през XVII век, затова Лемочи би трябвало да показва мощ, самостоятелност и задоволително качества, с цел да стартира да работи по новия едикт за изгонването на чужденците. Командир на ронините е Матсудайра Катамори, а водач на цялата организация е Кьокава Хачиро – прочут с особена преданост към императора – взема решение да приготви сходно военно сформирование, с чиято помощ да защищити го от всевъзможни закани.

Снимка: By 書写者不明 – [1]　国立国会図書館デジタルコレクション, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=105072

На 26 март 1863 година ронините напущат Едо и влизат в Киото (днешно Токио) на 10 април 1863 година Макар и някои да са призовани назад в Едо, огромна част остават, с цел да пазят последната политическа фигура, която заслужава сходна чест. С деликатно разглеждане на все по-нарастващото напрежение в Киото, бойците са изпратени да пазят улиците и да наблюдават за реда. Формирането на Шинсегуми се случва малко по-късно и дава право на всеки да се включи и да пази императора, както и реда в града. За изненада на мнозина, в най-хубавият си интервал, по този начин наречените лавица наброявали към 300 души, само че самураите вътре не били повече от 87. Всички останали, които се включвали, мечтаели да бъдат нараснали в купа или да съумеят да повлияят на политическата картина посредством това военно сформирование.

Едно от най-важните правила, което се одобряват е, че ще се бият до последния човек и телата няма да бъдат погребвани, единственият с сходна чест е водачът на Шинсегуми. А за избран интервал от време ще можем да видим, че този пост се заема от Кондо Исами. Самураят е четвърто потомство войник на рода си и занаятчия в Тенен-Ришин-руй – бойно изкуство, което ще съобщи на своите подчинени. Израснал в малко селце в Мусаши, бъдещият самурай се захласвал доста по историите за 47-те ронина и Романсът на трите кралства.

Като дребен съумява да изгони група крадци от вкъщи си – впечатляващ триумф за толкоз младо момче. Именно това притегля вниманието на Кондо Сусуке – трето потомство преподавател на посоченото бойно изкуство. Той осиновява дребния Кондо и стартира да го образова. Смята се, че самураят разполага с катана от XVII век. Впрочем и до през днешния ден не се знае кой занаятчия е съумял да връчи толкоз смъртоносният инструмент, само че и в двата случая се приказва за две враждуващи фракции от майстори. Когато идва време да се потвърждава, Кондо има избор да се включи в групата към Киото или да стартира да преподава бойно изкуство в учебно заведение е в Бокушо през 1862 година

Снимка: By Tsukioka Yoshitoshi – Tokyo-Edo Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1310803

До 1864 година се счита, че под меча на този самурай ще паднат към 60 души в разнообразни дуели и спорове. В една от всички митове се споделя, че е съумял да разсече човек на две и кръвта му бликнала толкоз мощно, че опръскала тавана на дома му. Освен разнообразни миритворни задачи, Кондо почнал да избира някои от най-здравите претенденти, с цел да ги посвети на бойното изкуство, което към този момент е съумял да опознае до съвършенство. Покрай това вкарва и правила, с които оповестява на всеки, който се е отклонил от поддържането на реда, че ще срещне смъртна присъда под формата на сепуко. Когато счетоводителят на групировката не съумял да заплати на всички членове на време, Кондо персонално връчил катаната, с която да се извърши смъртното наказване.

Колкото и страховита да е новата полиция на града, постоянно трябвало да припомня за своето наличие на тези бойци, които имали предпочитание да отстранен императора. През юли 1864 година чуват, че се приготвя опит за кървясъл прелом и скрит план за отвличането на императора. Исами и неговите подчинени почнали да ревизират всеки по-подозрителен гражданин на града, до момента в който най-после не откриват човек, който нямал никаква работа и просто се разхождал. Прибират го за „ информация “ и стартират мъчения, които до този миг не били прилагани върху никого. Първо го налагали с бич, по-късно го провесили от абажур и почнали да забиват остриета в стъпалата на жертвата. След няколко часа станало ясно, че в една от околните чайни са се събрали задоволително самураи, които са пристигнали за осъществяването на преврата.

Вместо да се впуснат в директна борба, представителите на Шинсегуми се разделят и стартират генерално пречистване на града. В 10 часа вечерта на 8 юли 1864 година Кондо Исами потегля с още 9 от най-хубавите си бойци в чайната Икедая. Посреща ги притежателят – дъртак с добродушен тип. Първият етаж на чайната бил спокоен и липсвали клиенти, при опит да се качат по стълбите на втория, старчето почнало да крещи, само че бързо бил заглъхнал от бойците. Шест представителя на новата секта останали на открито, до момента в който Кондо влиза с още 3-ма души. Виковете били достатъчно за 35-те бунтовника, въоръжени с катани и подготвени да леят кръв. Представителите на властта в началото се пробват да арестуват един от по-смелите бунтовници, само че неприятелска катана полита към представителя на императора.

Втора покана не е нужна за Исами и мечовете напущат ножниците си, с цел да оформят една невероятна борба сред мъже, които в този миг нямат даже бойни ризници – всеки съдбовен удар ще е задоволителен. Кръвта скоро почнала да пръска дребната чайна, тела летели от всички направления, някои се гърчили в последни опити да поемат въздух, до момента в който органите им са пръснати по земята. Легендата споделя, че в тази борба кръвта била толкоз доста, че почнала да пада по перилата на долния етаж и вероятно да излиза на улицата. Сражението можело да приключи съдбовно във всеки един миг за органите на реда, само че по този начин и не се случило. Тренираните бойци бързо премахвали групата ронини, които в началото били сигурни в своята победа.

Снимка: By Unknown author – This image is available from the website of the National Diet Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12037916

Бунтовниците осъзнали и още един сериозен проблем, никой не бил подготвен да се изправи против въоръжени сили, откакто вечерта почнала прелестно с задоволително саке и радостно въодушевление. Мнозина решили, че е време да бягат. Повечето скачали през прозорците, други тичали към изхода. Заповедта на Исами била да се избият всички предатели, които отхвърлят да се предадат, организацията работила доста педантично в тази тенденция. Останалите членове, които пазели всичко входове, имали лесната задача да съсичат всеки един дезертьор. Всичко се случва извънредно бързо в границите на минути, 11 бунтовника са разсечени, останалите 23-ма се предават пред гледката на кървавите тела на своите приятели. Лидерът на бунтовниците е направил сепуко.

Вървейки по улицата с всички хванати назад към своята квартира, жителите на Киото гледали с безмълвие и респект опръсканите в кръв бойци и групата пленници. По време на това стълкновение, никой Шинсегуми не е потърпевш тежко. След като сигналът е изпратен и се разчува за зверското кръвопролитие в чайната, останалите бунтовници не чакали втора покана  и атакуват двореца. Силите им са към 2000 индивида, които обаче не познавали толкоз добре разпоредбите на войната. Битката приключила още по-кърваво, само че бунтовниците възпламеняват града при опит да избягат, унищожавайки домовете на мнозина. В следствие Кондо Исуми ще стане жертва по време на борбата за Тоба-Фушими.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1310812

Неговите бойци ще се включат в шогуната и макар численото предимство 3:1, бойците от Сатсума, Чошу, Тоса и Тсу ще вземат превес благодарение на огнестрелно оръжие и задоволително мощна подготовка от френските военни елементи. Сражението завършва за Кондо с огнестрелна рана, а на 26 април 1868 година ще бъде хванат и наказан на гибел. Въпреки пристигналата заповед за помилването му, той е обезглавен, като главата му остава за наставление на всички останали, които вземат решение да последват образеца му и да продължат да поддържат императора.

Историците считат, че неговата смъртна присъда е издадена, откакто всеки неприятелски клан е потърпевш доста от неговата катана, което е и предстоящо. Заради разчленяването на тялото, Кондо има четири гроба в цяла Япония. Неговото изкуство продължава да се предава и 14-годишната му щерка Кондо Тама се омъжва за племенника на Исуки – Миягава Югуру. Те не престават бойната традиция на Тенен Ришин-руй. Кондо продължава да пази фамилната чест и умира по време на Руско-японската война през 1905 година на 22-годишна възраст.

Заглавна фотография: By Unknown author – This image is available from the website of the National Diet Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12037916