75% от българите не вярват, че новият антикорупционен орган ще свърши нещо
Мнозинство от 75% от българите не имат вяра, че новият антикорупционен орган действително ще успее да свърши нещо. Това демонстрира изследване на „ Галъп интернешънъл " по настоящите тематики в обществото.
Относно другата гореща тематика от последните дни - 86% не утвърждават мораториума върху медикаменти и очевидно решението на ГЕРБ да го анулира е било вярно съгласно обществото.
Най-силно застъпената тематика в проучването е обстановката към възможния втори кабинков въжен превоз в Банско. Българите нямат единствен отговор на въпроса „ напредък или природа ". Ясно се долавя въздействието на обществените проблеми в България. 48% споделят, че стопанската система е по-важна, а на процедура съвсем също толкоз - 44% посочват природата. Дяловете на отговори „ природата " е относително висок и съпоставим с европейската картина на настройките.
Опазването на природата и развиването на бизнеса и туризма не си опонират в мозъците на българите - както „ Галъп интернешънъл " към този момент означи в собствен сондаж от преди година.
Взаимните обвинявания на бизнес и природозащитници са довели до това, че обществото ни чува ясно и двете тези. Например, болшинство от 64% се съгласява с тиражираното тези дни изказване, че част от еколозите в действителност преднамерено пречат на българския туризъм в името на външни ползи. Също болшинство, от 58%, приема, че развиването на ски туризма у нас е в интерес не на цялото общество, а единствено на малко на брой богати хора.
Когато пък би трябвало да изберат кое от двете е по-вярно, 45% споделят, че зимните курорти са презастроени, а 36% - че липсват задоволително писти. Останалите се двоумят.
Вероятно, съпричастността към ски спорта е към момента малко по-далечна за българите, тъй като 83% декларират, че не карат ски. В същото време обаче 82% се съгласяват, че туризмът фактически е значим бранш за страната и това не е просто щампа. Мнозинство от 72% по принцип утвърждават градежа на нови писти и уреди.
67% са кардинално за създаване на втория кабинков въжен превоз. Очевидно, напрежението в обществото по тази тематика пораства и изходът може да бъде само някаква форма на общо решение сред двете обрисували се страни. Например, над 90% от българите - автоматизирано одобряват, че за всяко отсечено дърво би трябвало да се засаждат три нови.
В опита си в допълнение да тества сходни въпроси, свързани с алтернативата вложения и обществена цена, „ Галъп интернешънъл " попита респондентите дали повишаването на водата е неизбежно, или изкуствено - единствено с цел да се ревизира дали и до каква степен хората възприемат обяснението за вложения във ВиК-мрежата. Както може и да се чака, 80% намират идното нарастване за изкуствено. Протестите против новите цени на водата са поощрени от публичното мнение.
Изследването е направено след експресен телефонен сондаж измежду 800 души на 19 и 20 декември по методика, която обезпечава представителност на данните, прецизират от " Галъп ".
Относно другата гореща тематика от последните дни - 86% не утвърждават мораториума върху медикаменти и очевидно решението на ГЕРБ да го анулира е било вярно съгласно обществото.
Най-силно застъпената тематика в проучването е обстановката към възможния втори кабинков въжен превоз в Банско. Българите нямат единствен отговор на въпроса „ напредък или природа ". Ясно се долавя въздействието на обществените проблеми в България. 48% споделят, че стопанската система е по-важна, а на процедура съвсем също толкоз - 44% посочват природата. Дяловете на отговори „ природата " е относително висок и съпоставим с европейската картина на настройките.
Опазването на природата и развиването на бизнеса и туризма не си опонират в мозъците на българите - както „ Галъп интернешънъл " към този момент означи в собствен сондаж от преди година.
Взаимните обвинявания на бизнес и природозащитници са довели до това, че обществото ни чува ясно и двете тези. Например, болшинство от 64% се съгласява с тиражираното тези дни изказване, че част от еколозите в действителност преднамерено пречат на българския туризъм в името на външни ползи. Също болшинство, от 58%, приема, че развиването на ски туризма у нас е в интерес не на цялото общество, а единствено на малко на брой богати хора.
Когато пък би трябвало да изберат кое от двете е по-вярно, 45% споделят, че зимните курорти са презастроени, а 36% - че липсват задоволително писти. Останалите се двоумят.
Вероятно, съпричастността към ски спорта е към момента малко по-далечна за българите, тъй като 83% декларират, че не карат ски. В същото време обаче 82% се съгласяват, че туризмът фактически е значим бранш за страната и това не е просто щампа. Мнозинство от 72% по принцип утвърждават градежа на нови писти и уреди.
67% са кардинално за създаване на втория кабинков въжен превоз. Очевидно, напрежението в обществото по тази тематика пораства и изходът може да бъде само някаква форма на общо решение сред двете обрисували се страни. Например, над 90% от българите - автоматизирано одобряват, че за всяко отсечено дърво би трябвало да се засаждат три нови.
В опита си в допълнение да тества сходни въпроси, свързани с алтернативата вложения и обществена цена, „ Галъп интернешънъл " попита респондентите дали повишаването на водата е неизбежно, или изкуствено - единствено с цел да се ревизира дали и до каква степен хората възприемат обяснението за вложения във ВиК-мрежата. Както може и да се чака, 80% намират идното нарастване за изкуствено. Протестите против новите цени на водата са поощрени от публичното мнение.
Изследването е направено след експресен телефонен сондаж измежду 800 души на 19 и 20 декември по методика, която обезпечава представителност на данните, прецизират от " Галъп ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ