Първите велики географски открития – начало на глобализацията
Мнозина през днешния ден имат много смътна визия по какъв начин се е развивал процесът на разкриване на нови земи, откакто бива положено началото на Великите географски открития през ХV век. Но на границата сред XIV и XV век европейските моряци към този момент знаели за Канарските острови, носовете Бохадор и Нун в Западна Сахара. Тогава французите взели летящ старта с експедиците на Жан дьо Бетенкур през 1402 година – той почнал заселването на от дълго време известните Канарски острови. Ала все отново португалците изпреварили всички в откритията по западния бряг на Африка.
За публично начало на Великите географски открития се счита годината 1434, когато Жил Еанеш – оръженосецът на инфанта Енрике (принц Хенрих Мореплавателят, 1394-1460), пръв заобиколил нос Бохадор в Западна Сахара и траял на юг около африканския бряг.
Въобще, бурната активност на инфанта Енрике дала осезаеми резултати. Организираните от него до средата на XV век експедиции значително разширили колониалните територии на португалската корона. Превземането на Сеута през 1415 година стартирало европейската агресия към Атлантика и Африка: Мадейра, Азорските острови, Рио де Оро, крайбрежието на Гвинея, устието на река Сенегал, Златният бряг (в дн. Гана) и островите Зелени нос (дн. Кабо Верде).
До 1462 година експедициите достигнали бреговете на Сиера Леоне и в 1471 година пресекли екватора. През 1487 година Бартоломеу Диаш заобиколил нос Добра вяра и пътят към Индийския океан бил отворен. Само протестът на моряците, изплашени от бекрайните океански простори, му попречил той да се увенчае със славата на негов изобретател.
През 1490 година португалецът Педро да Ковиляо пръв дал на крал Жоао ІІ концепцията Индия да бъде достигната не по суша, както до тогава, а по море, заобикаляйки от юг остров Мадагаскар. Следвайки този съвет, Вашку да Гама тръгва от Лисабон за Калкута и се завръща през 1498 година, като отваря пътя на европейците към Южна Азия. През 1505-1506 година португалците превземат Калкута и откриват Мадагаскар. Експедициите на Соареш и Алмейда разпростират същинско завземане на басейна на Индийския океан: Гоа, Шри Ланка, Цейлон и Индонезия попадат под въздействието на португалските търговци. През 1522 година те към този момент се конкурират с китайските. Откриват и остров Нова Гвинея през 1526 година
През ХVІІ век край крайбрежията на Индийския океан се появяват британски и холандски кораби. Португалското въздействие видимо отслабва – основно, тъй като Португалия не има нужните човешки запаси. Иначе казано, няма задоволително население, с цел да изпрати нужното количество бойци и военни кораби.
Холандците слизат на остров Ява през 1596 година, а англичаните идват на остров Суматра през 1602г. Британците бързо забелязали успехите на холандските търговци и се обединили с тях за битка срещу португалците в Източна Индия. През 1609 година в Индия се появява първата комерсиална британска фактория. Към 1620 година португалците безмълвно признават провалянето си и последователно стартират да напущат своите колонии в Южна Азия. Краят на португалското въздействие в региона идва през 1641 година, когато холандските колониални сили заемат остров Тайван и полуостров Малака.
Американският континент претърпява идването на първите европейци в края на Х век: скандинавците, водени от Лейф Ериксон, откриват Винланд, Хелуланд, Маркланд – днешният полуостров Лабрадор. Но тези експедиции остават без историческо значение и не водят до установяване на контакти сред Новия и Стария свят.
Испанците възприели концепцията на Христофор Колумб да се открие път към Индия не на изток, както търсели до тогава, а на запад – към този момент от дълго време се знаело, че Земята е кръгла, по тази причина сходно желание било напълно разумно. Експедицията на Колумб тръгнала на 3 август 1492 година и на 13 октомври той стъпил на Сан-Салвадор, един от Бахамските острови; през днешния ден остров Гуанахани. На 15 март 1493 година наред се завърнал в Испания.
Второто корабоплаване на Колумб, траяло от 25 септември 1493 година до 11 юни 1496 година, донесло откриването на Ямайка, Пуерто Рико, Вирджинските и Наветрените (Карибските) острови. През 1497 година британците стигнали до Нюфаундленд.
Христофор Колумб траял експедициите си към крайбрежията на Централна Америка, а последните му две пътешествия довели до откриването на Тринидад и слизане на брега на Южна Америка. До гибелта си през 1506 година той вярвал, че е разкрил морския път към Индия.
През 1501-1504 година Америго Веспучи под португалски байрак достигнал нос Кананеа край бреговете на модерна Бразилия; точно той предположил, че Христофор Колумб е разкрил нов континент. Това се удостоверило от резултатите на първото околосветско корабоплаване на Фернандо Магелан от 20 септември 1519 година до 6 септември 1522 година
През 1508 г. испанците се заемат със завоюването на Карибските острови, а също по този начин стартират дейна колонизация на крайбрежията на Централна и Южна Америка. Към 1530 г. те към този момент владеели Флорида, Калифорния, Коста Рика, полуостров Юкатан и сегашен Хондурас.
През първата половина на ХVІ век френските и английските компании също започват да посещават американския континент. В 1605 година в Карибите била основана английската Западно-индийска компания. През 1630-те години тук стартират да проникват и французите.
Северната част на континента бива успешно усвоявана от пътешественици на Англия и Франция. Но през втората половина на ХVІ век френската корона е заета с решаването на религиозни спорове в страната – и развитието на Северна Америка остава на заден проект. Англия взема преднина в този район. Едва в началото на идващия век французите се заселват в Канада и през 1608 година основават крепостта Квебек.
Това са основните първични Велики географски открития. Може заслужено да се каже, че те поставят основите на днешната глобализация. За положително или за неприятно – тук към този момент всеки може самичък да размишлява съгласно своите аналитични качества.
–
