„Много сериозно се смениха приоритетите. Докато в последните десетина години

„ Много съществено се смениха целите. Докато в последните десетина години Европейски Съюз залагаше най-вече на целта справяне с климатичните промени, за европейския Зелен пакт, в този момент внезапно аспектите на енергийната сигурност и конкурентоспособността на европейската промишленост станаха водещи “. Това сподели пред БНР Руслан Стефанов, програмен шеф в Центъра за проучване на демокрацията. Различните страни имат разнообразни вероятности. Германия и доста страни от Източна Европа, които са доста подвластни от съветски енергийни запаси, имат по-въздържана позиция, означи Стефанов. Според него Европа „ много съществено върви към отделяне “ от съветската енергийна взаимозависимост. Стефанов разясни, че това се случва както през вътрешно преразпределение на европейския пазар, по този начин и през по-сериозен ангажимент за доставки от Съединени американски щати. България е относително дребен консуматор на газ. Сега в доста по-голяма степен това ползване може да бъде заместено, за разлика от 2009 година, когато нямаше по какъв начин да получи в допълнение газ, разяснява специалистът. По отношение на нефта страната не е в сложното състояние на рафинерии в Централна Европа, свързани с съветски тръбопроводи, където доста мъчно може да се доставя различно петрол, съобщи още Руслан Стефанов. „ В българската рафинерия на брега на морето тези други възможности могат доста по-лесно да бъдат открити. Трябва да се мисли за други възможности в доставките на нуклеарно гориво, от години се създават такива сюжети. От тази позиция доста постоянно в България се надценява тази взаимозависимост. “ Големият въпрос за България остават директните газопроводи и дали при ескалация на напрежението в Украйна ще се стигне до тяхното прекъсване, което ще има съществени последици за страните, свързани с тях, сподели Стефанов. Инструментът за общо закупуване на сила от страна на Европейски Съюз цели потреблението да е по-голямо, цените – по-ниски, а изискванията в договорите – по-благоприятни, добави той. „ Очевидно е, че в случай че бъдат прекратени взаимоотношенията с Русия, няма метод да не се разчита както на нуклеарна сила, по този начин и на въглищните централи. Но цените там ще се повишават. Страните в Европа, в случай че желаят да видят спадащи цени в бъдеще време, ще би трябвало да засилят вложенията в различни енергийни източници, възобновима сила. Европа беше към този момент тръгнала в посока за търсене на метод по-реалистично да се вършат тези вложения. Европа няма по какъв начин да направи този преход без Китай и Индия. Това ще бъде нова, огромна тематика, която се промени след войната в Украйна “, очерта част от проблематиката Руслан Стефанов.