Камило Галанте – недосегаемият хероинов бос на САЩ
Много преди епохата на Пабло Ескобар, бизнесът с опиати в Съединени американски щати се създава от италианските имигранти. През XX век точно те основават всички канали за трафик. Хероинът, както написа Марио Пузо в своята книга „ Кръстникът “, е отрова, с която малко на брой желаят да се занимават в зората на незаконния свят в Съединени американски щати. Мнозина избира да заложат на хазарта и бардаците, само че в следствие натискът става толкоз огромен, че мафията има избор да се откаже изцяло от всичко извоювано и да разреши на съперниците да се разпрострат или просто да поеме отговорност. Оказва се, че последната се пада на Камило Кармин Галанте – наследник на сицилиански преселник.
Камило се ражда на 21 февруари 1910 година в Източен Харлем. Не свети с необикновен разсъдък, само че пък това в никакъв случай не е било спънка за издигането му в незаконния свят. Още на 10-годишна възраст стартира да се демонстрира своите престъпни влечения и с това печели място в поправително учебно заведение. Работи на доста места, с цел да оцелява: в цветарски магазин, тираджийска компания и даже на рибния пазар. Във всяка една специалност, младежът съумява да откри уязвимост, трансформирайки я в добър фронт за трафик на всевъзможни артикули, в това число и транспорт на алкохол.
В досието му ще бъдат записани и закононарушения като нахлуване, грабеж, изнудване, хазарт и даже ликвидиране. На 20-годишна възраст намушква съдбовно служител на реда, до момента в който се пробва да извърши грабеж. Не се повдига обвиняване, тъй като липсват доказателства. Галанте продължава своите занимания и на Бъдни вечер се пробва да открадне камион. Полицията се озовава на произшествието и стартира престрелка. Размяната на изстрели води до раняването на 6-годишно момиче, а експертизата ще покаже, че изстрелът е бил създаден точно от револвера на Галанте. Този път има задоволително доказателства, които подсигуряват килия в пандиза Синг Синг. Пребиваването му не остава неусетно.
Камило Галанте
Италианецът е извънредно избухлив и нечовечен, взе участие във всяка затворническа кавга и с това притегля вниманието на психолозите. Макар и да се чака да бъде рационален и зрял човек, психолозите записват в картона му, че има менталното схващане на 14-годишен юноша и коефициент на просветеност от едвам 90 точки. Камило Галанте не можел да осъзнава актуалните събития, не разбирал концепцията за празници и липсвали съществени знания за околния свят. Диагностициран е с психопатия, липса на страст, както и неспособност за основаване на трезва преценка.
Покрай всичко това, лекарите прибавят и ранни признаци на гонорея. Колкото и избухлив да бъде, Камило получава своята независимост под формата на гаранция. Въпреки буйния темперамент и любовта към принуждение, управляващите взимат поради положението му и преценят, че не е изключително хуманно да държат човек с толкоз доста психични проблеми. Надеждата била, че лудият човек ще потърси помощ и до някаква степен я намира. Криминалната фамилия Бонано забелязала капацитета му. Камило се озовава в редицата на поръчковите убийци и до края на живота си ще остане предан на семейството, която отваря обятията си за него. През 1943 година се издига до равнището на звезда.
По същото време Вито Дженовезе (водеща фигура в мафията) се връща в Италия, с цел да пропусне обвиняването в ликвидиране и да заздрави връзките си с Бенито Мусолини. Като жест на благосклонност, Дженовезе поръчва убийството на Карло Треска – редактор в анахристки вестник и един от главните критици на Мусолини в Ню Йорк. На 11 януари 1943 година Галанте получава поръчката. До този миг Карло Треска се оказва бодил в очите на проведената престъпност. За късото време, в което разгласява тежки слова против проведената престъпност е спечелил доста повече от популярност – спечелил е смъртната си присъда.
Джо Баноно
Когато убийството е осъществено, полицията за следващ път не може да направи нищо. Единствената връзка сред Галанте и Треска е фактът, че покрай мястото на изтезанието има изоставена кола, в която е видян да кара. С това ликвидиране се удостоверява злокобната популярност на Галанте като невъзмутим и извънредно нечовечен палач. През 1945 година се дами за Хелън Марули. Прекарват известно време дружно и по-късно се разделят, само че Камило в никакъв случай не дава бракоразвод. Той до последно има вяра, че е добър католик и продължава да има брак, както и държанка в продължение на 20 години.
През 1953 година ориста се усмивха и килърът стартира да се изкачва все по-високо в ранговете на мафията, като надлежно получава прякора „ Пурата “, въпреки и към момента да не е приет в чин, той към този момент е считан за водеща фигура в незаконната фамилия. В негови ръце е поверен трафикът на хероин. Поради обстоятелството, че приказва няколко италиански диалекта, съвършен испански и френски – впечатляващо достижение за човек с толкоз невисок коефициент на просветеност – Галанте стартира да доставя хероин от Монреал.
Хероинът пристигал непосредствено от Франция, а мафиотът имал за цел да продължи да го популяризира в Съединени американски щати. За създаване на постоянни връзки с новите си сътрудници, мафиотът прекарва три години в Канада, с цел да изпипа безусловно всичко. В същия интервал е обвинен за няколко убийства на снабдители, които явно не успявали да изпълнят своята квота в количеството хероин. Престоят му не остава неусетен от управляващите и доста скоро Галанте е депортиран назад в Съединени американски щати. Така или другояче е съумял да свърши своята работа и от личния си дом дава зелена светлина на тоновете отрова, които занапред ще залеят страната.
През 1957 година Джоузеф Бонано и Камило Галанте канят всички босове на специфична среща, включвайки в сметките даже Лъки Лучано. Срещата се организира в Палермо, Сицилия. Целта е всички да свидлив ръце и да стартират да употребяват своите мрежи за трафик. Сицилианската мафия би трябвало да доставя опиатът по към този момент построеният канал от Галанте, до момента в който Бонано би трябвало да го продава в Съединени американски щати. Работата е виновна и изисква тествани хора, по тази причина Галанте се връща в родния си град и открива сицилианците, с които в миналото е израснал.
Всички имат разнообразни специалности, тънат в бедност и без никакви условия одобряват офертата на остарелия другар. Сицилианците се наричали „ ципове “ и отговаряли за най-различни незаконни действия. Някои се превръщали в охранители, други станали убийци, а най-страховитите оформили специфична група за събиране на заплащания. Доверието към съгражданите било толкоз огромно, че Камило предпочитал да има вяра на тях, в сравнение с американските си сътрудници. Именно най-близките ще го предадат.
За интервала от 1958 година до 1960 година ще се издигнат три обвинявания за трафик на опиати. Първото планувано дело стартира някъде през 1960 година и завършва доста бързо, откакто един от членовете на журито пада и чупи гърба си. И до през днешния ден никой не може да разбере какво е правил в изоставена постройка. Второто дело се случва през 1962 година и Галанте е наказан на 20 години затвор. Макар и пред съда да твърди, че ще се оправдава, неговото главно предпочитание е възмездие.
Докато хероиновият трафикант стои зад решетките Джо Бонано би трябвало да се пенсионира. През 1974 година Камило е пуснат под гаранция и се оказва единственият легален началник на незаконната фамилия. Всички съперници на концепцията са бързо избити благодарение на типичен прелом и щом пушекът се подвига, лудото момче от Харлем се оказва единственият водач. Трафикът още веднъж е обновен, а босът към този момент се приготвя за жестока война с съперниците си.
Първите врагове са семейството Гамбино, която от много време се пробва да влезе на пазара с хероин. На ден съумява да печели милиони долари, само че това не стигало. За да показва силата си, той се разхожда в Малката Италия като същински благородник и оставя улицата да приказва за него. А това, което тя споделя е, че неотдавна осем от най-големите му съперници са убити по изключително нечовечен метод. Това обръщение като че ли охлажда пристрастеностите за навлизането в толкоз порочната хероинова империя.
Славата на Галанте се носи по всички краища на страната. Мнозина го показват като чистото и напълно зло на мафията. Дори полицията би трябвало да признае, че този човек е библейско наказване за провосъдието. Останалите фамили се опасяват, комисията на мафията, която работи като безспорен регулатор и наблюдаващ на мира, стартира да чува най-различни клюки, в това число и този, че Галанте носи короната на незаконния свят. Смелите изявления не престават в New York Times, където галанте приказва за себе си изключително ласкаво:
„ Никой няма да ме убие – не смеят. Ако желаете, може да ме наричате началник на шефовете, няма проблем. Между нас да си остане, аз отглеждам домати. “
Това изявление потвърждава за следващ път, че босът би трябвало да напусне този свят. Комисията поръчва убийството като даже и най-верният сътрудник в лицето на Джо Бонано е склонен.
На 12 юли 1979 година Галанте посещава италианския ресторант „ Джо и Мери “ в Бруклин. Сяда да вечеря с Джузепе Турано. Макар и всички да знаят, че в себе си постоянно носел оръжие, Галанте този път изглеждал невъоръжен. Към тях се причислява и Леонардо Капола, водейки още двама от циповете Балдасаре Амато и Цезар Бонвентре. В 2 часа и 45 минути след среднощ, трима души със ски маски влизат в заведението. За секунди Галанте усеща силата на ловна пушка в гърдите си, сачмите разпарят гърдите му и нараняват лявото му око.
Турано и Капола получават изстрели в главата и също умират на място. Амато и Бонвентре не са допрени и затова се считат за съучастници в покушението. На идващият ден New York Post пуска първа страница със фотография на убития мафиот, погубен с цигара в уста. Над фотографията с огромни букви е изписана думата „ Алчност “.
