Разкриха как е пробил картофът до трапезата. Тайната
Много преди да се трансформира в известната на всички универсална храна, картофът минава през какви ли не обрати. Поема дългия си път от Андите преди към 8000 години, където пораства в диво положение, а през 13 век инките стартират да го отглеждат за храна, като го назовават " папа ".
През 16 век картофът прекосява Атлантическия океан с испанските завоеватели, които се връщат от Америка. И разумно се появява първо в Испания под името " патата ", след това срамежливо потегля към Италия, където го кръщават " таратуфле " (малък трюфел), а по-късно се насочва към Франция и към Германия, преди да навлезе в Англия, а оттова - да тръгне да колонизира Северна Америка.
Трета съществена хранителна просвета в света
В наши дни картофите са третата най-важна хранителна просвета в света след ориза и пшеницата и постоянно се употребяват от милиарди хора. Те са източник на приходи за дребните производители и провокират по-малко парникови излъчвания спрямо други съществени култури, съобщи генералният шеф на Организацията по издръжка и земеделие (ФАО) Ку Донгю при откриването на Световния конгрес на картофите в Дъблин през май. По думите му тази храна може да способства още повече за сигурността на прехраната по света.
Днес картофите се отглеждат на повърхност от повече от 20 милиона хектара в 150 страни, а общото международно произвеждане е 359 милиона тона. Производството може да се усили до 500 милиона тона през 2025 година и 750 милиона тона през 2030 година, предвижда Ку.
Азия и Африка сега са районите с максимален напредък на производството на картофи, до момента в който в Европа и Северна Америка има спад, по данни на ФАО. В международен проект производството на картофи се е нараснало, макар че употребяваните за развъждането им площи са намалели.
Коронавирусната пандемия подтиква търсенето на картофи
Пандемията от КОВИД-19 подтиква търсенето на картофи в целия свят, защото хората желаеха да се запасят с евтини храни. Съществуват над 4000 типа ядливи картофи, които се срещат в Андите в Южна Америка. Други над 180 типа са диви картофи, които са прекомерно горчиви за ястие.
Над 1 милиард души по света ядат картофи. Те са по-лесни за предпазване, дават високи добиви, не са взискателни за развъждане и имат доста висока хранителна стойност.
Китай държи международното състезание, а Украйна е първа в Европа
Китай е най-големият производител на картофи в света с 99 милиона тона през 2020 година по данни на американското министерство на земеделието (USDA). Там те се отглеждат на цялата територия на страната и реколти се събират през цялата година - през есента на север, а напролет на юг.
На второ място е Индия с 43,8 милиона тона, Русия е трета с 31,1 милиона тона, следвана от Украйна (21,75 милиона тона), Съединени американски щати (19,990 милиона тона) и Германия (10,772 милиона тона).
В България през 2020 година са създадени 127 182 тона картофи.
Година по-рано, през 2019 година, Китай, Индия и Украйна са заемали първите три позиции като водачи в производството на картофи в света. Заедно трите страни тогава са в основата на съвсем половината от международното произвеждане - 45 на 100.
В Европа Германия е най-големият производител, а Франция - най-големият експортьор
През 2020 година в Европейски Съюз са създадени общо 55,3 милиона тона картофи, по данни на Евростат. Германия е най-големият производител с дял от 21,2 %, следвана от Полша (16,4 процента), Франция (15,7 процента), Нидерландия (12,7 процента) и Белгия (7,2 процента). На тези пет страни членки се падат близо 75 % от общото произвеждане на картофи в Европейски Съюз.
С дял под 1 % България се подрежда на 20-о място от общо 25 изброени страни. В дъното е Кипър.
Освен че изнася и търгува със сурови картофи за храна и семена, Европейски Съюз преработва реколтата в четири съществени типа артикули: замразени картофи (предимно за пържене), приготвени или консервирани картофи (предимно чипс), сушени картофи и картофено нишесте.
Общата стойност на производството на модифицирани картофи e 9,1 милиарда евро през 2019 година, или 1,6 на 100 от цялата европейска хранителна индустрия. Замразените пържени картофи и чипсът имат най-голяма индустриална стойност.
Франция е била най-големият експортьор на картофи в Европейски Съюз през 2020 година с близо 2,2 милиона тона, изнесени за други европейски страни, на обща стойност 522 милиона евро или 31 на 100 от общия експорт на картофи в Европейски Съюз. Следват Нидерландия (25,4 на сто) и Германия (16,7 на сто). Общо страните членки са изтъргували между тях 7 милиона тона картофи на стойност 1,7 милиарда евро или 0,06 на 100 от цената на целия експорт в Европейски Съюз.
Демократизирането на картофа
Пруският крал Фридрих Втори Велики е прочут с това, че " демократизира " картофа като храна, с цел да избави народа си от апетит. Конфликтите в разнообразни елементи на Прусия през 18 век унищожават огромна част от посевите и оставят цели градове без издръжка, напомня Framar. Тогава Фридрих Велики взема решение да насърчи земеделските култури, които порастват подземен и бойците не могат да ги изпотъпчат. Селяните обаче остават мнителни към земните грудки. Тогава монархът подрежда на кралските земеделци да засадят картофи в една от нивите в покрайнините на Берлин, на която слага защита. Когато поданиците откриват, че войската на Фридрих Велики пази зорко лехи с картофи, те стартират да засаждат културата и в своите градини.
Именно в Германия по време на Седемгодишната война (1756-1763) французинът Антоан Пармантие открива картофа. По това време той е боен фармацевт на работа към френската войска и най-редовно попада в плен на прусаците, които тогава употребявали картофите единствено за храна на животните и на пандизчиите. Варивото нямало необикновен усет, само че пък било с висока хранителна стойност. Така че след завръщането си във Франция Пармантие взема решение да популяризира този зарзават. Заедно с други учени стартира да търси способи да прави самун от картофи. И през 1786 година получава правото да култивира имот край Париж. През август същата години гордо подарява букет от цъфнали картофени цветове на крал Луи Шестнайсети, който закача едно цветче на ревера си, а друго мушва в перуката на Мария-Антоанета, споделя Фредерик Байо в " Рецепти и истории " (recettesahistoires.com). Тук също, сходно на историята с картофите в Германия, въоръжени мъже охраняват равнищата денем. Но не и нощем. Парижани вземат решение, че там се отглежда доста скъп артикул за трапезата на краля и скрито вървят през нощта да си откраднат от грудките, а потреблението на картофи се популяризира.
С името на Пармантие във Франция се свързва овчарският къс (Аши Пармантие - hachis parmentier), - кайма с пюре от картофи - който ученият дава на краля да го опита.
Антоан Пармантие е заровен в гробището " Пер Лашез " в Париж, където до ден сегашен хората носят картофи на гроба му, както вършат и на гроба на Фридрих Велики.
През 16 век картофът прекосява Атлантическия океан с испанските завоеватели, които се връщат от Америка. И разумно се появява първо в Испания под името " патата ", след това срамежливо потегля към Италия, където го кръщават " таратуфле " (малък трюфел), а по-късно се насочва към Франция и към Германия, преди да навлезе в Англия, а оттова - да тръгне да колонизира Северна Америка.
Трета съществена хранителна просвета в света
В наши дни картофите са третата най-важна хранителна просвета в света след ориза и пшеницата и постоянно се употребяват от милиарди хора. Те са източник на приходи за дребните производители и провокират по-малко парникови излъчвания спрямо други съществени култури, съобщи генералният шеф на Организацията по издръжка и земеделие (ФАО) Ку Донгю при откриването на Световния конгрес на картофите в Дъблин през май. По думите му тази храна може да способства още повече за сигурността на прехраната по света.
Днес картофите се отглеждат на повърхност от повече от 20 милиона хектара в 150 страни, а общото международно произвеждане е 359 милиона тона. Производството може да се усили до 500 милиона тона през 2025 година и 750 милиона тона през 2030 година, предвижда Ку.
Азия и Африка сега са районите с максимален напредък на производството на картофи, до момента в който в Европа и Северна Америка има спад, по данни на ФАО. В международен проект производството на картофи се е нараснало, макар че употребяваните за развъждането им площи са намалели.
Коронавирусната пандемия подтиква търсенето на картофи
Пандемията от КОВИД-19 подтиква търсенето на картофи в целия свят, защото хората желаеха да се запасят с евтини храни. Съществуват над 4000 типа ядливи картофи, които се срещат в Андите в Южна Америка. Други над 180 типа са диви картофи, които са прекомерно горчиви за ястие.
Над 1 милиард души по света ядат картофи. Те са по-лесни за предпазване, дават високи добиви, не са взискателни за развъждане и имат доста висока хранителна стойност.
Китай държи международното състезание, а Украйна е първа в Европа
Китай е най-големият производител на картофи в света с 99 милиона тона през 2020 година по данни на американското министерство на земеделието (USDA). Там те се отглеждат на цялата територия на страната и реколти се събират през цялата година - през есента на север, а напролет на юг.
На второ място е Индия с 43,8 милиона тона, Русия е трета с 31,1 милиона тона, следвана от Украйна (21,75 милиона тона), Съединени американски щати (19,990 милиона тона) и Германия (10,772 милиона тона).
В България през 2020 година са създадени 127 182 тона картофи.
Година по-рано, през 2019 година, Китай, Индия и Украйна са заемали първите три позиции като водачи в производството на картофи в света. Заедно трите страни тогава са в основата на съвсем половината от международното произвеждане - 45 на 100.
В Европа Германия е най-големият производител, а Франция - най-големият експортьор
През 2020 година в Европейски Съюз са създадени общо 55,3 милиона тона картофи, по данни на Евростат. Германия е най-големият производител с дял от 21,2 %, следвана от Полша (16,4 процента), Франция (15,7 процента), Нидерландия (12,7 процента) и Белгия (7,2 процента). На тези пет страни членки се падат близо 75 % от общото произвеждане на картофи в Европейски Съюз.
С дял под 1 % България се подрежда на 20-о място от общо 25 изброени страни. В дъното е Кипър.
Освен че изнася и търгува със сурови картофи за храна и семена, Европейски Съюз преработва реколтата в четири съществени типа артикули: замразени картофи (предимно за пържене), приготвени или консервирани картофи (предимно чипс), сушени картофи и картофено нишесте.
Общата стойност на производството на модифицирани картофи e 9,1 милиарда евро през 2019 година, или 1,6 на 100 от цялата европейска хранителна индустрия. Замразените пържени картофи и чипсът имат най-голяма индустриална стойност.
Франция е била най-големият експортьор на картофи в Европейски Съюз през 2020 година с близо 2,2 милиона тона, изнесени за други европейски страни, на обща стойност 522 милиона евро или 31 на 100 от общия експорт на картофи в Европейски Съюз. Следват Нидерландия (25,4 на сто) и Германия (16,7 на сто). Общо страните членки са изтъргували между тях 7 милиона тона картофи на стойност 1,7 милиарда евро или 0,06 на 100 от цената на целия експорт в Европейски Съюз.
Демократизирането на картофа
Пруският крал Фридрих Втори Велики е прочут с това, че " демократизира " картофа като храна, с цел да избави народа си от апетит. Конфликтите в разнообразни елементи на Прусия през 18 век унищожават огромна част от посевите и оставят цели градове без издръжка, напомня Framar. Тогава Фридрих Велики взема решение да насърчи земеделските култури, които порастват подземен и бойците не могат да ги изпотъпчат. Селяните обаче остават мнителни към земните грудки. Тогава монархът подрежда на кралските земеделци да засадят картофи в една от нивите в покрайнините на Берлин, на която слага защита. Когато поданиците откриват, че войската на Фридрих Велики пази зорко лехи с картофи, те стартират да засаждат културата и в своите градини.
Именно в Германия по време на Седемгодишната война (1756-1763) французинът Антоан Пармантие открива картофа. По това време той е боен фармацевт на работа към френската войска и най-редовно попада в плен на прусаците, които тогава употребявали картофите единствено за храна на животните и на пандизчиите. Варивото нямало необикновен усет, само че пък било с висока хранителна стойност. Така че след завръщането си във Франция Пармантие взема решение да популяризира този зарзават. Заедно с други учени стартира да търси способи да прави самун от картофи. И през 1786 година получава правото да култивира имот край Париж. През август същата години гордо подарява букет от цъфнали картофени цветове на крал Луи Шестнайсети, който закача едно цветче на ревера си, а друго мушва в перуката на Мария-Антоанета, споделя Фредерик Байо в " Рецепти и истории " (recettesahistoires.com). Тук също, сходно на историята с картофите в Германия, въоръжени мъже охраняват равнищата денем. Но не и нощем. Парижани вземат решение, че там се отглежда доста скъп артикул за трапезата на краля и скрито вървят през нощта да си откраднат от грудките, а потреблението на картофи се популяризира.
С името на Пармантие във Франция се свързва овчарският къс (Аши Пармантие - hachis parmentier), - кайма с пюре от картофи - който ученият дава на краля да го опита.
Антоан Пармантие е заровен в гробището " Пер Лашез " в Париж, където до ден сегашен хората носят картофи на гроба му, както вършат и на гроба на Фридрих Велики.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ