Много повече практически и междупредметни задачи ще има още от

„ Много повече на практика и междупредметни задания ще има още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване на учениците, които приключват X клас. От идната образователна година за първи път сходен формат изпит ще се организира и за децата от IV клас. Учениците, които сега са в V клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на напълно нов формат за изпита след VII клас през 2025/2026. “

Това разгласи министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков на брифинг в МОН, на който бяха показани ограничения за промени в учебното обучение .

„ Знаем какъв брой значим е изпитът след седми клас. Затова желаеме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне децата да бъдат дейно готови за новия формат “ , акцентира министър Цоков. Той подчертава и върху ограниченията, които се взимат, с цел да се трансформират образователните стратегии и да се създаде визия за напълно нови , с цел да може образованието да приготвя хора с компетентности и умения за живота.

Екипът на МОН към този момент е подготвен с създаването на визия за Стандарт за качеството в учебното и предучилищното обучение . Подобен нормативен документ е трябвало да бъде създаден с признатите законови промени през 2016 година, само че до в този момент са липсвали дейности в тази посока.

„ За пет месеца и половина успяхме да създадем идея, която ще обсъдим в елементи със обществените сътрудници, работодателите и заетите в системата, с цел да предложим за публично разискване и съответните нормативни текстове “ , сподели министърът.

Според стандарта качествено обучение значи приобщаващо и поощряване на опциите за учене през целия живот за всички деца и възпитаници. Придобитите познания и развитите връзки, настройки и умения следва да способстват за сполучливото личностно и професионално развиване на учениците. Качеството в образованието е реализиране на рационален баланс сред обезпечаване на благополучието на децата и учениците , и развиването на техните компетентности.

Министър Цоков добави, че се планува този стандарт да има подкрепяща роля и да предизвиква просветителните институции сами да вършат самокритика на мощните и слабите си страни и да възнамеряват ограничения на тази основа. По думите му това е една от най-дълго отлаганите и нужни промени на нашата просветителна система.

С помощта на специалисти от МОН, учители, шефове, обществени сътрудници, бизнес и цивилен организации са избрани индикаторите за качество в четири посоки : преподаване, ръководство на институцията, взаимоотношение с общността и резултати на учениците и учебното заведение.

Проф. Цоков означи, че когато се приказва за качество, то би трябвало да се мери съгласно спецификата на обособената институция. Затова учебните заведения и детските градини ще могат да се концентрират върху тези области, които в най-голяма степен ще им оказват помощ да напредват, като се самооценят. Към системата като цяло обаче ще бъдат заложени минимални упования: за обсег, обезпечаване на безвредна среда, индивидуализиран метод при образованието, решения, основани на данни .

„ Целта ни е механизмът да стартира да работи през 2025-2026 година за всички институции. Планираме той да се тества първо посредством Национална стратегия през 2024-2025, с цел да се усъвършенства, в случай че би трябвало, а ще бъде въведен през 2025/26 образователна година “ , обясни проф. Цоков.

През утрешния ден се чакат данните от интернационалното проучване PISA . В тази връзка бяха показани и ограничения за възстановяване на представянето на българските възпитаници, които през годините не демонстрират приемливи резултати на него. Дългосрочните са ориентирани към смяна образованието и оценяването тъй че да понижи сухото наизустяване и възпроизвеждане на познания и дейното учене да се насочи към създаване на умения за живота и благоприятни условия за повече практическо потребление на основни компетентности.

„ От идната образователна година се планува въвеждане на подкрепящи ограничения за учители и възпитаници, които да образуват у тях умения за живота, които мери и интернационалното проучване PISA, и където нашите 15-годишни младежи са с не положителни резултати “ , сподели министър Цоков. Според него е доста значимо да се създаде визия за рамкови образователни стратегии, насочени към компетентности , и смяната в тях да се случи през идващите години.

Необходима е и смяна в оценяването и въвеждане на принадлежности за формиращо оценяване . Тази смяна е обвързвана и с друг вид тестови задания главно ориентирани към решение на на практика проблеми и потребление на умения за живота.

„ Затова и още през идната година ще бъдат въведени национални входни равнища за деветокласниците, като тестванията ще съдържат повече на практика задания за премерване на умения в предметите български език и литература, математика и по естествени науки “ , изясни министърът. Предвижда се и включване на български учебни заведения в програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз “PISA for Schools ”, през която ще се получава доста сериозна методическа поддръжка, включително с примерни проби и поддръжка за смяна метода на образуване на уменията .

Министър Цоков загатна и измененията, които екипът му направи през първите шест месеца на ръководство на министерството като се даде опция на учениците да се явят на спомагателна дата на НВО , в случай че са заболели, измененията в наредбите, свързани с оценяването, организацията на дейностите, приобщаващото обучение, както и в тази за кариерното развиване и квалификацията на педагогическите експерти.

Очаква се до дни да бъде оповестена и Наредба 16, което ще разреши пускане на състезанията за шефове на учебни заведения и детски градини, стана ясно по време на брифинга. В събитието участваха заместник-министрите на образованието и науката проф. Генка Петрова, Емилия Лазарова, Мариета Петрова и Наталия Митева.