Китай като неизвестен член на уравнението на Третата световна война
Много от нашите патриоти, които приканват „ да не се леят сълзи и сополи “, а неотложно да се нанасят удари по центровете за взимане на решения, като освен това прецизират, че тези центрове не са в Киев, а във Вашингтон и Лондон и че ударът би трябвало да бъде неотложно нуклеарен, изхождат от обстоятелството, че Съединените щати даже няма да могат да се съпротивляват дълго време.
Защото Китай няма да пропусне такава опция да нападна Тайван, а против две нуклеарни сили едновременно нито Вашингтон, нито целият НАТО ще устоят дълго.
Нека стартираме с обстоятелството, че горният сюжет е извънредно елементарен - най-простият от всички вероятни. Предполага същото линейно и безалтернативно развиване на събитията, както при свада в детския пясъчник, когато минава по-малко от минута от „ по какъв начин се казваш “ до удряне по главата с лопатката.
Струва си да се признае, че множеството хора в своето развиване (да не се бъркат с добитите работни умения) не са се отдалечили от онази щастлива ера, когато ударът с пластмасовата лопатка беше извънредно оръжие в ръцете на " стратезите “ от пясъчника. В политиката и военните каузи в разнообразни страни такива хора също се срещат, само че в радикално по-малък брой от междинния за обществото - професионалният асортимент работи.
Ето за какво политиците по предписание пресмятат и други варианти, които също не са доста комплицирани и по тази причина са лесни за осъществяване. Две-три ходовките в политиката са доста по-често срещани както от едноходовите, по този начин и многоходовите.
Комбинациите-едноходовки са прекомерно лесни за пресмятане и затова елементарно се опровергават и унищожават от съперника, а при пресмятане на голям брой ходове е невероятно изцяло да се вземе поради взаимоотношението на всички непрекъснато изменящи се фактори: затова първичният план изисква непрекъсната коректировка в сходство с изменящата се конюнктура и интервенция все едно отново се трансформира в серия дву-три-четири ходови комбинации.
В актуалната борба сред Русия и Съединените щати Китай участва като незнаен член на уравнението. Пекин е в недоразвит юридически съюз с Русия. Многократно сме писали, че правното формализиране на съюзите в наше време е безсмислено, защото всяка страна по контракта въпреки всичко ще работи въз основа не на буквата и духа на своите договорни отговорности, а на своето схващане за държавните ползи на своята страна в кратковременен и дълготраен проект.
Това се потвърждава от „ успеваемостта “ на НАТО, чиито по-млади членове добре осъзнават, че по-възрастните не постоянно ще се застъпят за тях, даже и да са изправени пред проблем, изпълнявайки политическата воля на старейшините. А в случай че са работили на собствен личен боязън и риск, тогава още повече не могат да чакат никаква поддръжка.
Русия и Китай са изцяло субективни, затова тяхната политика, при цялата съгласуваност и добре построено взаимоотношение, е безусловно суверенна. Тоест нито Москва пита Пекин, нито Пекин пита Москва какво би трябвало да създадат във всеки един сериозен случай.
Решението се взема на национално равнище, а съдружникът в най-хубавия случай се осведоми малко преди началото на осъществяването на решението. Би било неуместно да се чака, че в съответния случай на американо-руската борба Пекин ще работи по метод, който е преференциален за Москва. Пекин ще работи по метод, който е от изгода за Китай.
За Китай е преференциално да остане над борбата допустимо най-дълго. Разбира се, Пекин ще окаже цялата допустима помощ на Русия, с цел да попречи на Съединените щати да завоюват тази борба. Но Китай няма да инициира спор (да не приказваме за боен конфликт) със Съединените щати, с цел да отдръпна част от техните сили и да даде опция на Москва да завоюва безпроблемно в западната посока.
Ние бихме създали същото. Не би трябвало да забравяме, че днешният съдружник, на следващия ден не е безусловно съперник, но е безусловно съперник. Колкото повече отслабва в битката против общия мощен зложелател, толкоз по-малко ще бъдат упоритостите му в построяването на хубав нов следвоенен свят. Който резервира повече мощ до края на рецесията, ще получи повече дивиденти вследствие на нея.
В момента Русия и Западът водят война на безсилие на територията на Украйна. Западните стопански системи, след въвеждането на последните пакети от наказания против Русия, изпаднаха в положение на мощна турбуленция и са покрай колапс. Следователно Русия има всички шансове да завоюва, което много устройва Китай.
Но успеха няма да е лесна. Силата на Запада би трябвало да стигне за най-малко още две-три години. И това ще бъдат годините на жестоката последна „ банзайска атака” против Русия. С очи, изпъкнали от трогателен зов, Западът се втурва с щикове към картечниците, като японците по време на Втората международна война, пробвайки се с психическата офанзива да потисне волята за отпор на на практика съвсем победилия съперник.
Опитът от офанзивите с „ банзай “ демонстрира, че по предписание не е допустимо да се гръмнат всички нападатели на далечните подходи и по тази причина те се трансформират в най-тежък ръкопашен пердах, в който и двете страни понасят съществени загуби.
Виждаме по какъв начин Западът се пробва да ни наложи подобен „ ръкопашен пердах “, разширявайки военното пространство в Украйна (буквално натискайки и натиквайки Източна Европа в него), а също по този начин се пробва да ни нанесе съществени стопански вреди даже с цената за заличаване на личните им стопански системи.
Ние го виждаме и Китай го вижда. Пекин знае по какъв начин да счита и схваща, че след три до пет години Западът ще бъде заставен да капитулира, само че Русия няма да излезе от тази борба без загуби. Всичко, което губят Русия и Западът, Китай ще се стреми да вземе и по този метод в допълнение да се ускори.
Единственото нещо, което към момента не е разполагаем на Пекин, е да изпревари Русия и Съединени американски щати по размера на нуклеарните арсенали. Въпреки това, вследствие на провалянето в Третата международна прокси война, Съединени американски щати може да изгубят нуклеарния си боеприпас, пропускайки Китай по този индикатор на второ място в света.
Всеки ден обаче чуваме по какъв начин всички най-висши членове на съветското управление предизвестяват Запада против по-нататъшна ескалация на обстановката, отбелязвайки, че енергичната борба към този момент е по-близка, в сравнение с по време на Карибската рецесия. Западът не дава отговор на тези предизвестия и в този момент съветски дипломати стартират обществено да разискват разновидността за спиране на дипломатическите връзки с Америка. Това към момента не е война, само че към този момент не е и мир.
Ако Западът тласне света към нуклеарна борба, позицията на Китай ще стане неповторима като цяло. От една страна, Съединени американски щати оповестиха Пекин за собствен зложелател, наред с Москва. От друга страна, Вашингтон няма задоволително нуклеарни бойни глави (или даже стандартни сили), с цел да разчита, че ще завоюва война на два фронта (срещу Пекин и Москва). В случай, че се стигне до пълномащабна военна рецесия сред Съединени американски щати и Русия, с потребление на целия нуклеарен капацитет на двете страни, Китай няма да се интересува кой побеждава. Ако не бъде атакуван, то той няма да допусне да бъде замесен в спора.
От военния, демографския и икономическия капацитет на спечелилия няма да остане доста повече, в сравнение с от този на победения. Истинският победител от тази месомелачка ще бъде неучастващият Китай, който ще резервира недокоснат своя нуклеарен боеприпас, боен капацитет и ще може да употребява стопанската система си за възобновяване на опустошения свят.
Освен това Китай ще остане единственият световен престиж. Русия и Западът ще бъдат обсъждани като силите, довели света до нуклеарна злополука посредством безотговорна и егоистична политика, а Пекин като единственото отговорно държавно управление, способно да се оправи с следствията от тази злополука и да избави човечеството.
Обяснете ми (поне от три опита) за какво в такава обстановка Китай би трябвало да нападна Тайван, който по този начин или другояче той ще получи вследствие на руско-американската борба (с каквото и да завърши)? Защо Китай би трябвало да се излага на американски удар, въпреки и отслабен от отклоняването на по-голямата част от капацитета си към Русия, в случай че завоюва, като резервира формален неутралитет?
Повтарям, това не е укор към Китай. Той прави доста, с цел да поддържа Русия в нейната борба със Съединените щати. Но той не може и не би трябвало да опонира на личните си ползи. В сходна обстановка и ние щяхме да действаме по сходен метод.
Така че феновете на „ да бухне гърмеж и целия свят в прахуляк “ би трябвало да разчитат единствено на личните си сили и да схванат, че употребявайки капацитета си по време на „ гърмежа “, ще останем голи, боси и беззащитни в красивия нов свят (ако останем изобщо). И красивият нов свят няма да е по-мил от остарелия, просто ще бъде друг, с разнообразни водачи. И ние би трябвало да преброим нашите (собствени, а не китайски) сили по този начин, че да влезем в този нов свят, в случай че не като водач, то най-малко не като презрян бедняк с богато военно минало.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Защото Китай няма да пропусне такава опция да нападна Тайван, а против две нуклеарни сили едновременно нито Вашингтон, нито целият НАТО ще устоят дълго.
Нека стартираме с обстоятелството, че горният сюжет е извънредно елементарен - най-простият от всички вероятни. Предполага същото линейно и безалтернативно развиване на събитията, както при свада в детския пясъчник, когато минава по-малко от минута от „ по какъв начин се казваш “ до удряне по главата с лопатката.
Струва си да се признае, че множеството хора в своето развиване (да не се бъркат с добитите работни умения) не са се отдалечили от онази щастлива ера, когато ударът с пластмасовата лопатка беше извънредно оръжие в ръцете на " стратезите “ от пясъчника. В политиката и военните каузи в разнообразни страни такива хора също се срещат, само че в радикално по-малък брой от междинния за обществото - професионалният асортимент работи.
Ето за какво политиците по предписание пресмятат и други варианти, които също не са доста комплицирани и по тази причина са лесни за осъществяване. Две-три ходовките в политиката са доста по-често срещани както от едноходовите, по този начин и многоходовите.
Комбинациите-едноходовки са прекомерно лесни за пресмятане и затова елементарно се опровергават и унищожават от съперника, а при пресмятане на голям брой ходове е невероятно изцяло да се вземе поради взаимоотношението на всички непрекъснато изменящи се фактори: затова първичният план изисква непрекъсната коректировка в сходство с изменящата се конюнктура и интервенция все едно отново се трансформира в серия дву-три-четири ходови комбинации.
В актуалната борба сред Русия и Съединените щати Китай участва като незнаен член на уравнението. Пекин е в недоразвит юридически съюз с Русия. Многократно сме писали, че правното формализиране на съюзите в наше време е безсмислено, защото всяка страна по контракта въпреки всичко ще работи въз основа не на буквата и духа на своите договорни отговорности, а на своето схващане за държавните ползи на своята страна в кратковременен и дълготраен проект.
Това се потвърждава от „ успеваемостта “ на НАТО, чиито по-млади членове добре осъзнават, че по-възрастните не постоянно ще се застъпят за тях, даже и да са изправени пред проблем, изпълнявайки политическата воля на старейшините. А в случай че са работили на собствен личен боязън и риск, тогава още повече не могат да чакат никаква поддръжка.
Русия и Китай са изцяло субективни, затова тяхната политика, при цялата съгласуваност и добре построено взаимоотношение, е безусловно суверенна. Тоест нито Москва пита Пекин, нито Пекин пита Москва какво би трябвало да създадат във всеки един сериозен случай.
Решението се взема на национално равнище, а съдружникът в най-хубавия случай се осведоми малко преди началото на осъществяването на решението. Би било неуместно да се чака, че в съответния случай на американо-руската борба Пекин ще работи по метод, който е преференциален за Москва. Пекин ще работи по метод, който е от изгода за Китай.
За Китай е преференциално да остане над борбата допустимо най-дълго. Разбира се, Пекин ще окаже цялата допустима помощ на Русия, с цел да попречи на Съединените щати да завоюват тази борба. Но Китай няма да инициира спор (да не приказваме за боен конфликт) със Съединените щати, с цел да отдръпна част от техните сили и да даде опция на Москва да завоюва безпроблемно в западната посока.
Ние бихме създали същото. Не би трябвало да забравяме, че днешният съдружник, на следващия ден не е безусловно съперник, но е безусловно съперник. Колкото повече отслабва в битката против общия мощен зложелател, толкоз по-малко ще бъдат упоритостите му в построяването на хубав нов следвоенен свят. Който резервира повече мощ до края на рецесията, ще получи повече дивиденти вследствие на нея.
В момента Русия и Западът водят война на безсилие на територията на Украйна. Западните стопански системи, след въвеждането на последните пакети от наказания против Русия, изпаднаха в положение на мощна турбуленция и са покрай колапс. Следователно Русия има всички шансове да завоюва, което много устройва Китай.
Но успеха няма да е лесна. Силата на Запада би трябвало да стигне за най-малко още две-три години. И това ще бъдат годините на жестоката последна „ банзайска атака” против Русия. С очи, изпъкнали от трогателен зов, Западът се втурва с щикове към картечниците, като японците по време на Втората международна война, пробвайки се с психическата офанзива да потисне волята за отпор на на практика съвсем победилия съперник.
Опитът от офанзивите с „ банзай “ демонстрира, че по предписание не е допустимо да се гръмнат всички нападатели на далечните подходи и по тази причина те се трансформират в най-тежък ръкопашен пердах, в който и двете страни понасят съществени загуби.
Виждаме по какъв начин Западът се пробва да ни наложи подобен „ ръкопашен пердах “, разширявайки военното пространство в Украйна (буквално натискайки и натиквайки Източна Европа в него), а също по този начин се пробва да ни нанесе съществени стопански вреди даже с цената за заличаване на личните им стопански системи.
Ние го виждаме и Китай го вижда. Пекин знае по какъв начин да счита и схваща, че след три до пет години Западът ще бъде заставен да капитулира, само че Русия няма да излезе от тази борба без загуби. Всичко, което губят Русия и Западът, Китай ще се стреми да вземе и по този метод в допълнение да се ускори.
Единственото нещо, което към момента не е разполагаем на Пекин, е да изпревари Русия и Съединени американски щати по размера на нуклеарните арсенали. Въпреки това, вследствие на провалянето в Третата международна прокси война, Съединени американски щати може да изгубят нуклеарния си боеприпас, пропускайки Китай по този индикатор на второ място в света.
Всеки ден обаче чуваме по какъв начин всички най-висши членове на съветското управление предизвестяват Запада против по-нататъшна ескалация на обстановката, отбелязвайки, че енергичната борба към този момент е по-близка, в сравнение с по време на Карибската рецесия. Западът не дава отговор на тези предизвестия и в този момент съветски дипломати стартират обществено да разискват разновидността за спиране на дипломатическите връзки с Америка. Това към момента не е война, само че към този момент не е и мир.
Ако Западът тласне света към нуклеарна борба, позицията на Китай ще стане неповторима като цяло. От една страна, Съединени американски щати оповестиха Пекин за собствен зложелател, наред с Москва. От друга страна, Вашингтон няма задоволително нуклеарни бойни глави (или даже стандартни сили), с цел да разчита, че ще завоюва война на два фронта (срещу Пекин и Москва). В случай, че се стигне до пълномащабна военна рецесия сред Съединени американски щати и Русия, с потребление на целия нуклеарен капацитет на двете страни, Китай няма да се интересува кой побеждава. Ако не бъде атакуван, то той няма да допусне да бъде замесен в спора.
От военния, демографския и икономическия капацитет на спечелилия няма да остане доста повече, в сравнение с от този на победения. Истинският победител от тази месомелачка ще бъде неучастващият Китай, който ще резервира недокоснат своя нуклеарен боеприпас, боен капацитет и ще може да употребява стопанската система си за възобновяване на опустошения свят.
Освен това Китай ще остане единственият световен престиж. Русия и Западът ще бъдат обсъждани като силите, довели света до нуклеарна злополука посредством безотговорна и егоистична политика, а Пекин като единственото отговорно държавно управление, способно да се оправи с следствията от тази злополука и да избави човечеството.
Обяснете ми (поне от три опита) за какво в такава обстановка Китай би трябвало да нападна Тайван, който по този начин или другояче той ще получи вследствие на руско-американската борба (с каквото и да завърши)? Защо Китай би трябвало да се излага на американски удар, въпреки и отслабен от отклоняването на по-голямата част от капацитета си към Русия, в случай че завоюва, като резервира формален неутралитет?
Повтарям, това не е укор към Китай. Той прави доста, с цел да поддържа Русия в нейната борба със Съединените щати. Но той не може и не би трябвало да опонира на личните си ползи. В сходна обстановка и ние щяхме да действаме по сходен метод.
Така че феновете на „ да бухне гърмеж и целия свят в прахуляк “ би трябвало да разчитат единствено на личните си сили и да схванат, че употребявайки капацитета си по време на „ гърмежа “, ще останем голи, боси и беззащитни в красивия нов свят (ако останем изобщо). И красивият нов свят няма да е по-мил от остарелия, просто ще бъде друг, с разнообразни водачи. И ние би трябвало да преброим нашите (собствени, а не китайски) сили по този начин, че да влезем в този нов свят, в случай че не като водач, то най-малко не като презрян бедняк с богато военно минало.
Превод: Европейски Съюз
Статия със знак " ФАЛШИВА НОВИНА " си заслужава да бъде прочетена!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ