На българския търговец все международното положение му е виновно
Много е значимо да уточним къде е границата сред разумното повишаване и откровената далавера
Склонни ли са българските търговци да понижат цените, в случай че ситуацията по света и у нас се възстановява? И за какво тези от тях, които получават обезщетения от страната, освен не престават да държат цените си високи до възбог, само че и нямат никакво желание да ги върнат най-малко на равнищата сред коронавирус пандемията и войната в Украйна? Това са въпроси, които към момента си “висят ” без смислени отговори, тъй като нито страната, нито потребителите ги търсим както би трябвало, написа.
Покачването на цените има разумно съображение и то е рецесията, която обхвана цяла Европа. Войната в Украйна и несигурните енергийни доставки трансформираха разпоредбите на играта и оскъпиха производството. Това се отрази на всички браншове от стопанската система. Но е доста значимо да уточним къде е границата сред разумното повишаване и откровената далавера.
За година цените на храните у нас бяха вдигнати с близо 52%, като единствено през декември Националният статистически институт регистрира едно от най-бруталните поскъпвания на годишна база.
За интервала ноември 2021 г -ноември 2022 година ценовият скок е с 26.6 на 100. Не е мъчно да предположим, че сигурните печеливши от обстановката са енергийните компании и огромните вериги супермаркети. Те направиха големи обороти по време на пандемията, тъй като всички останали или работеха от дъжд на вятър, или работеха по този начин, че даже непрекъснатите им клиенти да ги заобикалят.
Последвалата геополитическа рецесия единствено удостовери това “правило ”, увеличавайки с спомагателна скорост облагите им.
Търговците у нас
по предписание нямат положителния табиет да понижават цените.
Веднъж вдигнати, даже да настъпи международно благополучие, те ще остават измежду най-високите в Европа по отношение на дълбочината и наличието на джоба ни.
От началото 2023 година, да вземем за пример, държавните помощи за бизнеса – за понижаване на месечните разноски за ток – са увеличени с 15-18% спрямо 2022 година. Не стига това, ами Народното събрание реши от януари небитовите консуматори да получават обезщетения, които на 100% ще покриват разноските над цена на тока от 200 лева за мегаватчас. За информация, съгласно предходната скица, помощта компенсираше
разликата сред 250 лева за мегаватчас и по-високата борсова цена на тока.
Това обаче по никакъв метод не се отрази върху цените по щандовете. Експерти изясняват този абсурд с неприятната комерсиална процедура стоката да минава през няколко прекупвачи и по този начин да бъде оскъпявана в пъти. Едновременно с това, страната от край време не желае да направи нищо по въпроса, въпреки производителите непрестанно да се оплакват, че стоките им се изкупуват на безценица, само че по супермаркетите се продават като скъпи.
Стигна се до там работодателските организации да приканват производители и търговци да употребяват по-големите обезщетения за понижаване на цените или най-малко за задържането им. В понеделник (23 януари) ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев прикани обществено
бизнесът да понижи цените си и да охлади устрема към по-големи облаги,
тъй като в противоположен случай може и да се разминем с еврозоната следващата година.
„ Инфлацията е по-голяма от тази, с която покриваме критерия. Цените на тока на свободния пазар за първото полугодие на 2021 година бяха 112 лв. за мегаватчаса. След обезщетения, те към този момент са 245 лв.. Това двойно нарастване на цените е българската причина за инфлацията. Цената на микса е 150 лв., а битът получава ток на 82 лв.. Съгласно решението на Народното събрание от януари ще е 200 лв. след обезщетения ”, изясни той. И добави, че с цел да бъде обективна,
цената би трябвало да е 150 лева, защото това не е помощ, а възобновяване на надвзетото.
Васил Велев уточни още, че бизнесът насочва апел да се понижат цените изпреварващо, тъй като се получава нещо “странно ”: популизмът дава обещание страната да заплати, само че с пари, които няма!
Не е ли пристигнало времето, като се има поради, че още веднъж отиваме на избори, ръководещите да се замислят и вместо да пилеят пари в кухи и безсмислени ограничения, да вземат най-малко две-три потребни решения за икономисване на “едни милиони ” в интерес на обществено слабите? Примерно – налагане на непоколебим държавен надзор върху изкривеното ценообразуване и спекулативното оскъпяване на съществени артикули? В противоположен случай храните в комерсиалните вериги из Германия ще продължат да са доста по-евтини, в сравнение с са в българските им “посестрими ”. Нищо, че междинната заплата Там през 2023 година ще е 4093 евро, а Тук – ще е… 4-5 пъти по-малка. В най-хубавия случай…
Склонни ли са българските търговци да понижат цените, в случай че ситуацията по света и у нас се възстановява? И за какво тези от тях, които получават обезщетения от страната, освен не престават да държат цените си високи до възбог, само че и нямат никакво желание да ги върнат най-малко на равнищата сред коронавирус пандемията и войната в Украйна? Това са въпроси, които към момента си “висят ” без смислени отговори, тъй като нито страната, нито потребителите ги търсим както би трябвало, написа.
Покачването на цените има разумно съображение и то е рецесията, която обхвана цяла Европа. Войната в Украйна и несигурните енергийни доставки трансформираха разпоредбите на играта и оскъпиха производството. Това се отрази на всички браншове от стопанската система. Но е доста значимо да уточним къде е границата сред разумното повишаване и откровената далавера.
За година цените на храните у нас бяха вдигнати с близо 52%, като единствено през декември Националният статистически институт регистрира едно от най-бруталните поскъпвания на годишна база.
За интервала ноември 2021 г -ноември 2022 година ценовият скок е с 26.6 на 100. Не е мъчно да предположим, че сигурните печеливши от обстановката са енергийните компании и огромните вериги супермаркети. Те направиха големи обороти по време на пандемията, тъй като всички останали или работеха от дъжд на вятър, или работеха по този начин, че даже непрекъснатите им клиенти да ги заобикалят.
Последвалата геополитическа рецесия единствено удостовери това “правило ”, увеличавайки с спомагателна скорост облагите им.
Търговците у нас
по предписание нямат положителния табиет да понижават цените.
Веднъж вдигнати, даже да настъпи международно благополучие, те ще остават измежду най-високите в Европа по отношение на дълбочината и наличието на джоба ни.
От началото 2023 година, да вземем за пример, държавните помощи за бизнеса – за понижаване на месечните разноски за ток – са увеличени с 15-18% спрямо 2022 година. Не стига това, ами Народното събрание реши от януари небитовите консуматори да получават обезщетения, които на 100% ще покриват разноските над цена на тока от 200 лева за мегаватчас. За информация, съгласно предходната скица, помощта компенсираше
разликата сред 250 лева за мегаватчас и по-високата борсова цена на тока.
Това обаче по никакъв метод не се отрази върху цените по щандовете. Експерти изясняват този абсурд с неприятната комерсиална процедура стоката да минава през няколко прекупвачи и по този начин да бъде оскъпявана в пъти. Едновременно с това, страната от край време не желае да направи нищо по въпроса, въпреки производителите непрестанно да се оплакват, че стоките им се изкупуват на безценица, само че по супермаркетите се продават като скъпи.
Стигна се до там работодателските организации да приканват производители и търговци да употребяват по-големите обезщетения за понижаване на цените или най-малко за задържането им. В понеделник (23 януари) ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев прикани обществено
бизнесът да понижи цените си и да охлади устрема към по-големи облаги,
тъй като в противоположен случай може и да се разминем с еврозоната следващата година.
„ Инфлацията е по-голяма от тази, с която покриваме критерия. Цените на тока на свободния пазар за първото полугодие на 2021 година бяха 112 лв. за мегаватчаса. След обезщетения, те към този момент са 245 лв.. Това двойно нарастване на цените е българската причина за инфлацията. Цената на микса е 150 лв., а битът получава ток на 82 лв.. Съгласно решението на Народното събрание от януари ще е 200 лв. след обезщетения ”, изясни той. И добави, че с цел да бъде обективна,
цената би трябвало да е 150 лева, защото това не е помощ, а възобновяване на надвзетото.
Васил Велев уточни още, че бизнесът насочва апел да се понижат цените изпреварващо, тъй като се получава нещо “странно ”: популизмът дава обещание страната да заплати, само че с пари, които няма!
Не е ли пристигнало времето, като се има поради, че още веднъж отиваме на избори, ръководещите да се замислят и вместо да пилеят пари в кухи и безсмислени ограничения, да вземат най-малко две-три потребни решения за икономисване на “едни милиони ” в интерес на обществено слабите? Примерно – налагане на непоколебим държавен надзор върху изкривеното ценообразуване и спекулативното оскъпяване на съществени артикули? В противоположен случай храните в комерсиалните вериги из Германия ще продължат да са доста по-евтини, в сравнение с са в българските им “посестрими ”. Нищо, че междинната заплата Там през 2023 година ще е 4093 евро, а Тук – ще е… 4-5 пъти по-малка. В най-хубавия случай…
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ