Министър Тагарев обсъди със свои предшественици приоритетите на отбранителната политика
Мнения и оценки по настоящи въпроси на отбранителната политика на България в светлината на променената геополитическа конюнктура , в това число военната експанзия на Русия против Украйна, рецесията в Близкия Изток и неустойчивостта в Западните Балкани – това са споделили по време на неофициална среща отрасловият министър Тодор Тагарев и предшествениците му Ангел Найденов, Аню Ангелов, Бойко Ноев, Велизар Шаламанов, Драгомир Заков и Николай Свинаров по време на неофициална среща.
Всички присъстващи са се обединили към мнението, че невижданите закани за сигурността на демократичния свят и неговите съюзи – Европейският съюз /ЕС/ и НАТО, към които принадлежи и България, постановат ускорено повишение и рационализиране на отбранителните качества . Те са били единни в мнението, че би трябвало да се работи още , с цел да осъзнае българското общество тази належаща нужда. Споделени са били оценки, че темповете на повишаване на отбранителните качества на България изостават от динамичността на средата на сигурност, като съществена причина за това е наследената обществено-политическа незаинтересованост към проблемите на войната и мира, довела през годините до незадоволителни национални старания като човешки и финансов запас.
Съществуващите стратегически и доктринални схващания , съгласно тях, би трябвало да бъдат обновени и надградени , тъй че да подхождат с националните особености и съюзните условия, както и с отчитане на факторите, определящи средата за сигурност и рисковете за мира, сигурността и стабилността.
Основна тематика на разискване са били опциите за превъзмогване на дефицита на персонален състав , ангажирането на по-големи човешки запаси в защитата и обезпечаване на военновременния запас . В полемиките се оформи общо виждане, че не е нужно възобновяване на наложителната военна работа. Решения следва да се търсят в границите на съществуващите човешки запаси , както и посредством внезапно възстановяване на изискванията на труд и професионална реализация във Въоръжените сили, посредством насърчаване на разнообразни форми на непринуден принос към защитата. В дебата за човешкия фактор във Въоръжените сили скъп би бил приносът на самите военнослужещи – от строя и от запаса .
Министър Тагарев и предшествениците му са се обединили и към визията, че стратегиите за рационализация и превъоръжаване би трябвало да бъдат изпълнявани по проект и по опция да бъдат ускорявани, като за задачата е належащо и основаването на съответен управнически потенциал . Тези стратегии основават евентуални благоприятни условия за индустриално съдействие, които би трябвало интензивно да бъдат осъществени в интерес на българската стопанска система.
Специално са били дискутирани потребностите на националната защита и съюзните ни отговорности, в това число в подтекста на развиването на потенциала на България като страна-домакин, както и на националната и районната инфраструктура.
Една от значимите тематики е била финансирането на защитата . Очевидна е потребността от търсене на още по-широка поддръжка измежду обществото за увеличение и усилване на националните отбранителни качества , подкрепено с съответно финансиране. 2% от Брутният вътрешен продукт са минималното ниво на разноски за реализиране и развиване на нужните отбранителни качества, за гарантиране на сигурността, суверенитета и териториалната целокупност на България, както и за съответен принос в груповата защита на НАТО.
Уроците на историята ни учат, че отбраната на националните ползи постоянно е сплотявала българското общество – в този подтекст, участниците в срещата са постигнали единомислещи , че модернизацията на Въоръжените сили , ускореното реализиране на съответни отбранителни качества и повишението на стандарта на живот на хората в армията не би трябвало да бъдат обект или тематика на политическо опълчване или гонене на тесногръди партийни ползи. Подобни дейности подкопават националната сигурност и биха задълбочили още повече раздялите в българското общество във щета на ползите на сигурността на България.
