За всички родители: Из мемоарите на едно бебе
Младите родители имат едно голямо мъчение, тъй като не знаят какво се върти в главата на новороденото им бебе. Когато плаче, нямат визия каква е повода – гладно ли е, боли ли го нещо, памперса ли би трябвало да бъде заменен, вода ли му се пие, пюрето ли не му харесва, позата ли не му е комфортна. Да, родителите несъмнено можем да заключим, че се стараят повече от остаряла гадателка да познаят какво се върти в главата на детето им. Пишат се хиляди книги за това от какво имат потребност бебетата, някой е изцяло наясно с тяхната логика на психиката, само че друго щеше да бъде, в случай че прочетем какво желаят те, но от първо лице, нали? Например: „ Мемоарите на едно бебе. “
Подхождайте по-лековато на нещата, скъпи родители, бебетата плачат, това е обикновено откак свят светува, та те не могат да приказват. Не се шашкайте и не правете всичко, което ви споделят останалите. Българинът най-добре умее да дава ум. Обичайте си детето и се грижете за него, само че не прекалявайте с грижите. Все отново всеки си има потребност от своето персонално пространство, даже и бебетата. Създадох един монолог на тематика какво се върти в главата на едно бебе. А вие дали сте съгласни с „ Мемоарите на едно бебе “?
„ Значи, това майките са луда работа, да знаете. Ще взема указания ли да напиша, записките авансово ли да си завещая, оф абе не знам, но моята непрекъснато ме тормози. Още като се събудя и се почва…
Pexels Съблича ми топлата пижама и бам некви студени облекла. Аз стачкувам, ритвам, пипвам си ръкавите, но не…
Абе жено, смени тоя цялостен памперс и не ме тормози. Само пране си трупаш. Таман ги стопля, ей на къпят ме и айде отново пижама. Какво толкоз ме къпете, та аз няма даже къде да се изцапам..
Остави това ми едвам съм кротнал от преобличането се почва, я по стомах, я гимнастика, я …не знам си кво. Абе жено, лежа си спокойно и добродушно, легни и ти, кво ме тормозиш.
Мине това почва да ми тика неква лъжица с некви пюрета. Абе дай си ми млякото.. Ти ще ги ядеш ли тия неща на мощ, в случай че някой ти ги бута ей по този начин в устата??
И по този начин през целия ден тормоз.
Един път инцидентно изфъфлах некво „ мамо “ и тя пощуря. То целувки, обятия, браво… Запомних го. Сега като желая да ме забележи около прането дето си натрупа и метлата дето влачи и пюретата, изфъфлям „ мамо “ и тя търчи. Иначе стачкувам, мърморя, но то мойто – глас в пустиня.
Значи поставила мечето на два метра от мен. Е аз по какъв начин да играя с него. Викам, крещя, но тя пералня, метла…и кво да върша, съпротивлявам се да го стигна.
Pexels Кво ли не прави да ме тормози. Колко ли още ще видя…като виждам по какъв начин всеки ден нови работи измисля… И единствено ме гъделичка и пита „ къде са крачетата “, „ къде е нослето “. То първите три пъти смешно, но после…Абе луда работа са това майките, да знаете. “
Та, това е хората с право са споделили да влезеш в обувките на някого, в случай че искаш да схванеш по какъв начин се усеща. Не всичко е направено, с цел да е комплицирано. Родителите сами си го усложняват.. Бъдете виновни, само че не задушаващи и се сещайте за записките на това бебе, когато карате своето да прави всякакви неща не по свое предпочитание.
