Кратък психологически портрет на диктатора
Мисля, че Дж. Р. Р. Толкин беше споделил, че би трябвало да се пазиш от хората, които желаят да ръководят други хора; че единствено един на милион е кадърен да го прави, до момента в който искащите са доста повече, като най-неспособните, уви, са най-желаещи да го вършат.
Светът се изпълни с дребни наполеончета, които желаят да грабят освен пари, само че и внимание, заболели артикули на болно общество, но от най-болните…
Проблемът им е, че се пробват да се съпоставят с Александър Велики, когато си показват по какъв начин превземат света, и си споделят: за какво пък не?—Александър Велики стигна чак до Индия. Но не си дават сметка какъв брой друг е светът през днешния ден. И какъв брой невелики са те.
Една от главните черти на психологическия им портрет е, че се самозабравят точно до степен да си повярват, че могат да се изправят против света. Не единствено, с цел да водят война с него (но и това), постоянно просто си фантазират, че могат да го манипулират и баламосват. И светът, несъмнено, ги смачква. Избирателното съпоставяне с Александър Велики е нелепо; информация: Хитлер. Като споделих Хитлер… по-адекватно ще е да се съпоставят с него и да се поучат от неговия край. Кадафи, Саддам – все негови по-късни копия. Там би трябвало да гледат, а не да се вглеждат в Александър Велики.
Но да забележим какви са общите черти на мозъците, задоволително дребни, че да не могат да преценяват „ величието “ си.
- Предпочита правилни некадърници към себе си пред можещи хора със лично мнение. Това, по предписание, е крадяща паплач, която славослови, с цел да се задържи по-дълго време в позиция, комфортна за крадене. Верните некадърници са нещо като известните по нашите земи като „ калинките на властта “. Те не могат да решат един проблем, даже да желаят, само че най-често не желаят да го вземат решение, тъй като са където са, с цел да крадат или да извършват поръчките на господаря. Но даже да ги удари метеор по главата и те внезапно да се „ разсънят “ и да решат, че желаят да работят за богатството на народа, не могат. Просто тъй като са некадърни. И тъй като са некадърни, те са решили да се специализират в друго – верноподаническото олизване на подметки.
- Предпочита да го лъжат красиво, вместо да му споделят истината, в случай че тя не му харесва. Нещо като да ти изясняват какъв брой ти е велика армията и по какъв начин за три дни ще стигне до Киев и за пет – до Берлин, а тя да се окаже въздух под налягане и трите дни да ѝ се трансфорат в година и половина. Говорещите истината назовава „ непатриоти “ и заплашва със затвор и репресии. Една от чертите, които българските менте-патриоти също доста обичат – да се приказва единствено хвалебствено за всичко „ наше “, даже когато не е положително. Но и те са дребни диктаторчета надълбоко в дребните си душици, това си проличава от километри.
Това е капан, в който диктаторът самичък се слага.
Когато му споделят истината, се ядосва и единствено търси на кого да трансферира виновността за неприятните вести, по тази причина хората в близост престават да му оповестяват неприятни вести и му пробутват красиви неистини. Когато се стигне до откриване на истината обаче, нещата стават неприятни. Оказва се, че танковете ти са за музея, армията – необучена и нестимулирана, парите за модернизацията – откраднати.
- Не слуша рецензии. Сърди се. Обижда се. Наказва. Съответно, стопират да го подлагат на критика. Не тъй като няма защо, а тъй като е свадлив г*з. По този метод проблемите не изчезват, а единствено се заблуждава, че ги няма. Това е нещо като подточка на горната точка. (и) По този метод губи действителна визия за себе си и опциите си.
- Предпочита послушание пред успеваемост. „ Да, шефе, несъмнено, шефе “ е доста по-предпочитано за тях, в сравнение с „ Това не е добра концепция “. Дори когато е в отговор на „ Смятам да опитвам да полетя от покрива, смяташ ли, че мога? “ Съответно… политат от покрива. Образно казано. А действително – влизат във война с Украйна и демонстрират на целия свят какъв брой са зле.
- По предписание, притеглят психопати, с които се обкръжават. Диктаторът има крайни хрумвания, нормално е безразсъден фундаменталист, несъизмерим тръбач на съществуващата нелепост или пък (за да е оригинален) основава своя лична такава. Това отблъсква положителните специалисти и експерти, те нормално напущат страната, до момента в който могат. Но пък притегля изброените към този момент некадърници, слагачи, психопати и други комплексари, жадни за власт. Резултатът е жалка картинка. Кръгът н Хитлер е добър образец – наркомани, неосъществени писатели, впиянчени някогашни военни величия с увехнала популярност. Copy/paste и… същото с дребни нюанси важи съвсем на всички места в тези кръгове. Много са съвременни там и хомосексуалистите, които ненавиждат хомосексуалисти. И наркоманите, които ненавиждат наркомани. И нацистите, които денацифицират.
- Предпочита да заграби непозната земя, откакто я изпепели, вместо да се погрижи неговата да стане парадайс. Дори когато има най-голямата и богата по запаси страна, я трансформира (с обири и корупция) в тресавище, цялостно с сиромаси и няколко олигарха, вместо да я трансформира в парадайс, в които всички са щастливи и богати. И непрекъснато гледа в непознатата територия, тъй като счита, че количеството най-сетне ще компенсира качеството. Бистрият разум не е част от общите черти на диктаторите.
- Издига себе си в фетиш и загърбва ползите на страната. Собственото му оцеляване става приоритет номер едно на всички в страната му. Държавната политика – външна и вътрешна – съставлява нищо повече от това той да е добре и властта му да е подсигурена.
- Изцежда ресурсите на страната – постоянно, като ги подарява на хора, от които желае да поддържат властта му. В резултат народът му е безпаричен и неудовлетворен, по тази причина му се постанова да употребява мощ – полиция и войска. Там отиват спомагателни запаси – с цел да поддържа ударните мускули и репресивния уред. В резултат народът обеднява ОЩЕ повече, само че за сметка на това е и репресиран.
- Народът му няма защо да води война. Тук изключвам Германия през 1930-те години, тогава те към момента са имали заблуда за великолепие, въпреки че са обеднявали, само че са имали учени, промишленост и т.н.
В другите сатрапски кочини обаче липсва претекст на популацията да се бие в отбрана на „ отечеството “.
А и за какво да го вършат? Както споделих: народът обеднява за сметка на олигарси, войска и полиция, чиято цел е да го мачка. Дава личните си запаси на тези, които го мачкат. Що за мотивация? За какво да се сражаваш?—за вилата на Шойгу или за двореца на Путин, за любовниците им или за шампанското на олигарсите? Ти имаш една остаряла кола и най-вече един занемарен апартамент, доста задължения и заеми, разрушен живот и единствено алкохолното замайване ти е избавление. Нямаш вила, къща, нямаш даже свободата да се оплачеш, нямаш хубава кола, нямаш опция да вървиш на отмора, не можеш да отидеш в чужбина, нямаш даже свободни медии, които да ти кажат нещо по-различно от това, от което ти се повръща към този момент, нямаш нищо от това, което знаеш, че другите имат. Оптимална цел за диктатора е след единствено едно потомство да направи по този начин, че да не знаеш какво имат другите.
- Самозабравя се и преекспонира силата и смисъла си, става известно изненадан… изключително, когато реши да се изправи против целия свят. Примерът с Александър Велики си е все по този начин настоящ – вглеждат се в него с вярата, че и те ще могат като него, до момента в който много по-реалистичният образец със Хитлер ги дебне зад ъгъла, с цел да ги запознае с действителността по сложния метод.
- Често е психологично болен, физически уродлив, наркоман или с друга взаимозависимост, блудник, който двулично величае „ фамилията “. Това са фактори, които го вършат подвластен от лекуване, което постоянно се обръща против него – прави го още по-луд. Крие, че е болен, което прави лекуването мъчно. Хората, които знаят за положението му, могат да го изнудват. Или най-малко той по този начин си фантазира. Което утежнява параноята му. Затваря кръга и става още по-зле.
Светът се изпълни с дребни наполеончета, които желаят да грабят освен пари, само че и внимание, заболели артикули на болно общество, но от най-болните…
Проблемът им е, че се пробват да се съпоставят с Александър Велики, когато си показват по какъв начин превземат света, и си споделят: за какво пък не?—Александър Велики стигна чак до Индия. Но не си дават сметка какъв брой друг е светът през днешния ден. И какъв брой невелики са те.
Една от главните черти на психологическия им портрет е, че се самозабравят точно до степен да си повярват, че могат да се изправят против света. Не единствено, с цел да водят война с него (но и това), постоянно просто си фантазират, че могат да го манипулират и баламосват. И светът, несъмнено, ги смачква. Избирателното съпоставяне с Александър Велики е нелепо; информация: Хитлер. Като споделих Хитлер… по-адекватно ще е да се съпоставят с него и да се поучат от неговия край. Кадафи, Саддам – все негови по-късни копия. Там би трябвало да гледат, а не да се вглеждат в Александър Велики.
Но да забележим какви са общите черти на мозъците, задоволително дребни, че да не могат да преценяват „ величието “ си.
- Предпочита правилни некадърници към себе си пред можещи хора със лично мнение. Това, по предписание, е крадяща паплач, която славослови, с цел да се задържи по-дълго време в позиция, комфортна за крадене. Верните некадърници са нещо като известните по нашите земи като „ калинките на властта “. Те не могат да решат един проблем, даже да желаят, само че най-често не желаят да го вземат решение, тъй като са където са, с цел да крадат или да извършват поръчките на господаря. Но даже да ги удари метеор по главата и те внезапно да се „ разсънят “ и да решат, че желаят да работят за богатството на народа, не могат. Просто тъй като са некадърни. И тъй като са некадърни, те са решили да се специализират в друго – верноподаническото олизване на подметки.
- Предпочита да го лъжат красиво, вместо да му споделят истината, в случай че тя не му харесва. Нещо като да ти изясняват какъв брой ти е велика армията и по какъв начин за три дни ще стигне до Киев и за пет – до Берлин, а тя да се окаже въздух под налягане и трите дни да ѝ се трансфорат в година и половина. Говорещите истината назовава „ непатриоти “ и заплашва със затвор и репресии. Една от чертите, които българските менте-патриоти също доста обичат – да се приказва единствено хвалебствено за всичко „ наше “, даже когато не е положително. Но и те са дребни диктаторчета надълбоко в дребните си душици, това си проличава от километри.
Това е капан, в който диктаторът самичък се слага.
Когато му споделят истината, се ядосва и единствено търси на кого да трансферира виновността за неприятните вести, по тази причина хората в близост престават да му оповестяват неприятни вести и му пробутват красиви неистини. Когато се стигне до откриване на истината обаче, нещата стават неприятни. Оказва се, че танковете ти са за музея, армията – необучена и нестимулирана, парите за модернизацията – откраднати.
- Не слуша рецензии. Сърди се. Обижда се. Наказва. Съответно, стопират да го подлагат на критика. Не тъй като няма защо, а тъй като е свадлив г*з. По този метод проблемите не изчезват, а единствено се заблуждава, че ги няма. Това е нещо като подточка на горната точка. (и) По този метод губи действителна визия за себе си и опциите си.
- Предпочита послушание пред успеваемост. „ Да, шефе, несъмнено, шефе “ е доста по-предпочитано за тях, в сравнение с „ Това не е добра концепция “. Дори когато е в отговор на „ Смятам да опитвам да полетя от покрива, смяташ ли, че мога? “ Съответно… политат от покрива. Образно казано. А действително – влизат във война с Украйна и демонстрират на целия свят какъв брой са зле.
- По предписание, притеглят психопати, с които се обкръжават. Диктаторът има крайни хрумвания, нормално е безразсъден фундаменталист, несъизмерим тръбач на съществуващата нелепост или пък (за да е оригинален) основава своя лична такава. Това отблъсква положителните специалисти и експерти, те нормално напущат страната, до момента в който могат. Но пък притегля изброените към този момент некадърници, слагачи, психопати и други комплексари, жадни за власт. Резултатът е жалка картинка. Кръгът н Хитлер е добър образец – наркомани, неосъществени писатели, впиянчени някогашни военни величия с увехнала популярност. Copy/paste и… същото с дребни нюанси важи съвсем на всички места в тези кръгове. Много са съвременни там и хомосексуалистите, които ненавиждат хомосексуалисти. И наркоманите, които ненавиждат наркомани. И нацистите, които денацифицират.
- Предпочита да заграби непозната земя, откакто я изпепели, вместо да се погрижи неговата да стане парадайс. Дори когато има най-голямата и богата по запаси страна, я трансформира (с обири и корупция) в тресавище, цялостно с сиромаси и няколко олигарха, вместо да я трансформира в парадайс, в които всички са щастливи и богати. И непрекъснато гледа в непознатата територия, тъй като счита, че количеството най-сетне ще компенсира качеството. Бистрият разум не е част от общите черти на диктаторите.
- Издига себе си в фетиш и загърбва ползите на страната. Собственото му оцеляване става приоритет номер едно на всички в страната му. Държавната политика – външна и вътрешна – съставлява нищо повече от това той да е добре и властта му да е подсигурена.
- Изцежда ресурсите на страната – постоянно, като ги подарява на хора, от които желае да поддържат властта му. В резултат народът му е безпаричен и неудовлетворен, по тази причина му се постанова да употребява мощ – полиция и войска. Там отиват спомагателни запаси – с цел да поддържа ударните мускули и репресивния уред. В резултат народът обеднява ОЩЕ повече, само че за сметка на това е и репресиран.
- Народът му няма защо да води война. Тук изключвам Германия през 1930-те години, тогава те към момента са имали заблуда за великолепие, въпреки че са обеднявали, само че са имали учени, промишленост и т.н.
В другите сатрапски кочини обаче липсва претекст на популацията да се бие в отбрана на „ отечеството “.
А и за какво да го вършат? Както споделих: народът обеднява за сметка на олигарси, войска и полиция, чиято цел е да го мачка. Дава личните си запаси на тези, които го мачкат. Що за мотивация? За какво да се сражаваш?—за вилата на Шойгу или за двореца на Путин, за любовниците им или за шампанското на олигарсите? Ти имаш една остаряла кола и най-вече един занемарен апартамент, доста задължения и заеми, разрушен живот и единствено алкохолното замайване ти е избавление. Нямаш вила, къща, нямаш даже свободата да се оплачеш, нямаш хубава кола, нямаш опция да вървиш на отмора, не можеш да отидеш в чужбина, нямаш даже свободни медии, които да ти кажат нещо по-различно от това, от което ти се повръща към този момент, нямаш нищо от това, което знаеш, че другите имат. Оптимална цел за диктатора е след единствено едно потомство да направи по този начин, че да не знаеш какво имат другите.
- Самозабравя се и преекспонира силата и смисъла си, става известно изненадан… изключително, когато реши да се изправи против целия свят. Примерът с Александър Велики си е все по този начин настоящ – вглеждат се в него с вярата, че и те ще могат като него, до момента в който много по-реалистичният образец със Хитлер ги дебне зад ъгъла, с цел да ги запознае с действителността по сложния метод.
- Често е психологично болен, физически уродлив, наркоман или с друга взаимозависимост, блудник, който двулично величае „ фамилията “. Това са фактори, които го вършат подвластен от лекуване, което постоянно се обръща против него – прави го още по-луд. Крие, че е болен, което прави лекуването мъчно. Хората, които знаят за положението му, могат да го изнудват. Или най-малко той по този начин си фантазира. Което утежнява параноята му. Затваря кръга и става още по-зле.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ