Предприятия за олио са пред затваряне, алармират производители на растителни масла | По думите им държавата отказва диалог
Министерството на земеделието и храните отхвърля разговор с преработвателите на слънчоглед, респективно производителите на олио и шрот и производителите на белен слънчоглед, по отношение на последствията от въведената възбрана за импорт на слънчоглед от Украйна и бъдещите ограничения.
Предприятията са пред затваряне поради неналичието на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху един цялостен бранш, националната стопанска система и обществената политика, съобщи Яни Янев, ръководител на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
Българските аграрни производители отхвърлят да продават слънчоглед на цени които се дефинират от интернационалния пазар сега. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна, като единствена опция на този стадий.
В интервала от 9 юни досега са изпратени три писма и молби за среща с новия екип на Министерство на земеделието и храните, само че досега няма отговор на нито едно, акцентира Янев. В резултат на това, сдружението изпрати писмо до премиера акад. Николай Денков с опция за обсъждане на казуса на най-високо равнище.
Преработвателите се надяват да бъде разискван проект с държавното управление и да бъдат набелязани ограничения, които да поддържат българската маслопреработвателна промишленост в изключително отрицателната обстановка с достъпа до суровина, в която се намира, акцентира Яни Янев. Сдружението предлага в срещата да се включат още представители на Министерството на земеделието и храните, Министерство на стопанската система и промишлеността и Министерство на финансите, с цел да се обсъдят резултатите от въвеждането на ограничаващите ограничения за импорт на селскостопанска продукция от Украйна досега и желанията за продължаването им след 15 септември 2023 год. за образуването на национално виновна позиция.
Досега не е направена и надлежно не е предоставена за обществено разискване оценка за въздействието на ограничаващата мярка за импорт на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната стопанска система, пропуснатите доходи в националния бюджет и ограничението на експортния дял и капацитет на страната, като в това време представители на Министерство на земеделието и храните показват позиции за продължаването и за неопределен срок при диалози с Европейската комисия.
При образуване на позицията на България и отбраната и на следващата среща с Европейска комисия, от особена значимост е да се регистрират следните основни за националната стопанска система условия, а точно:
България в последните няколко години, надлежно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва систематичен дефицит на маслодайни култури, лично произвеждане (средна годишна продукция слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) поради непрестанно увеличаващия се преработвателен потенциал в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за произвеждане на белен слънчоглед).
На страната е нужен импорт на слънчоглед от порядъка на най-малко 1.5 млн. тона годишно, който поради на комерсиалния баланс на региона може да пристигна в огромната си част само от Украйна. По статистически данни за миналата акция Украйна е изнесла към 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е належащо незабавно да заеме самодейна позиция, с цел да освободи вноса и да даде опция на локалните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова акция, разяснява Яни Янев.
Военният спор попречва износа на растителни масла и шротове от Украйна, само че заради съществуване на свободен индустриален потенциал в България, това е късмет за страната ни да усили експорта на крайни артикули и завоюване на нови пазари. Наблюдава се самодейност за пренасочване на украинските първични материали за пренос по така наречен коридори на взаимност към други страни от Европейски Съюз, което ще докара до неспособност тези количества да минат през България при съответна загуба на доходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на опцията за преправка и ре-експорт на продукцията и надлежно осъществяване на добавена стойност за преработвателите и спомагателни доходи за бюджета на страната ни.
Увеличаващият се потенциал на преправка докара до доста увеличение на каузи на експорт на крайни артикули от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрестанно увеличаващи се доходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се усилват страните, в които се осъществя експорта на крайни артикули от преработката на слънчоглед, като последните обилни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.
Липсата на предложение на слънчоглед годишна продукция 2022 година от българските аграрни производители, при съществуването на огромен временен ресурс, е провокирано от релативно високите им разноски за произвеждане в миналата акция и падащите цени на интернационалните пазари. Това комбинирано с упованията им за рестрикции на свободното придвижване на украински слънчоглед, водещо до растеж на цената на българския пазар, провокира спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца докара до понижаване и прекъсване на работата на цялата преработваща индустрия заради неналичието на суровина.
В края на август започва прибирането и реализацията на творби слънчоглед годишна продукция 2023. По оперативни данни на Министерство на земеделието и храните наличният слънчоглед от годишна продукция 2022 година към началото на август е от порядъка на 600 000 тона. Неяснотата към окончателната позиция на страната ни по възбраната за импорт на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 год. води до лимитирано предложение на налична суровина и основава напрежение на вътрешния пазар по отношение на бъдещите изкупни цени от нова годишна продукция. Предвид на спекулативните упования на производителите за растеж на цените, не се чака бързо освобождение на този временен ресурс и евентуално страната ще завърши и идната акция още веднъж с висок подобен. Съответно производителите не могат да разчитат на него.
Ситуацията с невъзможността на производителите за съответно обмисляне и подсигуряване на нужните количества слънчоглед нужен за преправка, слагат под риск ценовата непоклатимост на вътрешния пазар и българските консуматори.
Предприятията са пред затваряне поради неналичието на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху един цялостен бранш, националната стопанска система и обществената политика, съобщи Яни Янев, ръководител на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти.
Българските аграрни производители отхвърлят да продават слънчоглед на цени които се дефинират от интернационалния пазар сега. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна, като единствена опция на този стадий.
В интервала от 9 юни досега са изпратени три писма и молби за среща с новия екип на Министерство на земеделието и храните, само че досега няма отговор на нито едно, акцентира Янев. В резултат на това, сдружението изпрати писмо до премиера акад. Николай Денков с опция за обсъждане на казуса на най-високо равнище.
Преработвателите се надяват да бъде разискван проект с държавното управление и да бъдат набелязани ограничения, които да поддържат българската маслопреработвателна промишленост в изключително отрицателната обстановка с достъпа до суровина, в която се намира, акцентира Яни Янев. Сдружението предлага в срещата да се включат още представители на Министерството на земеделието и храните, Министерство на стопанската система и промишлеността и Министерство на финансите, с цел да се обсъдят резултатите от въвеждането на ограничаващите ограничения за импорт на селскостопанска продукция от Украйна досега и желанията за продължаването им след 15 септември 2023 год. за образуването на национално виновна позиция.
Досега не е направена и надлежно не е предоставена за обществено разискване оценка за въздействието на ограничаващата мярка за импорт на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната стопанска система, пропуснатите доходи в националния бюджет и ограничението на експортния дял и капацитет на страната, като в това време представители на Министерство на земеделието и храните показват позиции за продължаването и за неопределен срок при диалози с Европейската комисия.
При образуване на позицията на България и отбраната и на следващата среща с Европейска комисия, от особена значимост е да се регистрират следните основни за националната стопанска система условия, а точно:
България в последните няколко години, надлежно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва систематичен дефицит на маслодайни култури, лично произвеждане (средна годишна продукция слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) поради непрестанно увеличаващия се преработвателен потенциал в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за произвеждане на белен слънчоглед).
На страната е нужен импорт на слънчоглед от порядъка на най-малко 1.5 млн. тона годишно, който поради на комерсиалния баланс на региона може да пристигна в огромната си част само от Украйна. По статистически данни за миналата акция Украйна е изнесла към 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка, т.е. България е належащо незабавно да заеме самодейна позиция, с цел да освободи вноса и да даде опция на локалните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова акция, разяснява Яни Янев.
Военният спор попречва износа на растителни масла и шротове от Украйна, само че заради съществуване на свободен индустриален потенциал в България, това е късмет за страната ни да усили експорта на крайни артикули и завоюване на нови пазари. Наблюдава се самодейност за пренасочване на украинските първични материали за пренос по така наречен коридори на взаимност към други страни от Европейски Съюз, което ще докара до неспособност тези количества да минат през България при съответна загуба на доходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на опцията за преправка и ре-експорт на продукцията и надлежно осъществяване на добавена стойност за преработвателите и спомагателни доходи за бюджета на страната ни.
Увеличаващият се потенциал на преправка докара до доста увеличение на каузи на експорт на крайни артикули от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрестанно увеличаващи се доходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се усилват страните, в които се осъществя експорта на крайни артикули от преработката на слънчоглед, като последните обилни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.
Липсата на предложение на слънчоглед годишна продукция 2022 година от българските аграрни производители, при съществуването на огромен временен ресурс, е провокирано от релативно високите им разноски за произвеждане в миналата акция и падащите цени на интернационалните пазари. Това комбинирано с упованията им за рестрикции на свободното придвижване на украински слънчоглед, водещо до растеж на цената на българския пазар, провокира спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца докара до понижаване и прекъсване на работата на цялата преработваща индустрия заради неналичието на суровина.
В края на август започва прибирането и реализацията на творби слънчоглед годишна продукция 2023. По оперативни данни на Министерство на земеделието и храните наличният слънчоглед от годишна продукция 2022 година към началото на август е от порядъка на 600 000 тона. Неяснотата към окончателната позиция на страната ни по възбраната за импорт на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 год. води до лимитирано предложение на налична суровина и основава напрежение на вътрешния пазар по отношение на бъдещите изкупни цени от нова годишна продукция. Предвид на спекулативните упования на производителите за растеж на цените, не се чака бързо освобождение на този временен ресурс и евентуално страната ще завърши и идната акция още веднъж с висок подобен. Съответно производителите не могат да разчитат на него.
Ситуацията с невъзможността на производителите за съответно обмисляне и подсигуряване на нужните количества слънчоглед нужен за преправка, слагат под риск ценовата непоклатимост на вътрешния пазар и българските консуматори.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ