Производителите на олио: Предприятията са пред затваряне
Министерството на земеделието и храните (МЗХ) отхвърля разговор с преработвателите на слънчоглед - производители на олио и шрот и на белен слънчоглед, по отношение на последствията от въведената забрана за внос на слънчоглед от Украйна и за предприемане на ограничения в тази връзка. Това твърди Яни Янев, ръководител на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти. Информация за изказването му беше публикувана от браншовата организация.
По думите на Янев предприятията са пред затваряне заради неналичието на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху целия бранш, националната стопанска система и обществената политика. Той декларира, че българските аграрни производители отхвърлят да продават слънчоглед на цените, избрани от интернационалния пазар сега. Според Янев единствена опция на този стадий за обезпечаване на суровина на пазарни цени оставя вносът от Украйна, който обаче е неразрешен.
В интервала от 9 юни сдружението изпратило три писма и молби за среща с новия екип на Министерство на земеделието и храните, само че без отговор. Затова от организацията писали и до премиера Николай Денков с искане за опция за обсъждане на казуса на най-високо равнище. Производителите на растителни масла желаят с държавното управление да бъде разискван проект и да бъдат набелязани ограничения в поддръжка за българската маслопреработвателна промишленост. В подтекста на проблемите с достъпа до суровина сдружението упорства за среща с присъединяване и на представители на министерствата на земеделието и храните, на стопанската система и промишлеността и на финансите, с цел да бъдат разисквани последствията от въвеждането на ограничаващите ограничения във връзка с вноса на селскостопанска продукция от Украйна досега и желанията за продължаването им след 15 септември 2023 година, за да бъде образувана национално виновна позиция по въпроса.
Яни Янев добавя, че досега не е направена оценка за въздействието на ограничаващата мярка за импорт на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната стопанска система, за пропуснатите доходи в националния бюджет и ограничението на експортния дял и капацитет на страната, до момента в който представители на Министерство на земеделието и храните показват позиции за продължаването на възбраната за неопределен срок, при диалози с Европейската комисия (ЕК).
Според него при образуване на позицията на България и отбраната й на пред Европейска комисия е от особена значимост да се регистрират редица основни за националната стопанска система условия. В тази връзка Янев твърди, че България в последните няколко години изпитва и ще изпитва и в бъдеще систематичен дефицит на маслодайни култури лично произвеждане (при междинна годишна продукция слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) поради непрестанно увеличаващия се преработвателен потенциал в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за произвеждане на белен слънчоглед).
Той изяснява, че е нужен импорт на слънчоглед от най-малко 1.5 млн. тона годишно, огромната част от който поради комерсиалния баланс в региона можела да пристигна само от Украйна. Яни Янев цитира и статистически данни, съгласно които за миналата акция Украйна е изнесла към 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка. Той добавя, че належащо България незабавно да заеме самодейна позиция, с цел да се освободи вноса и да се даде опция на локалните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова акция, разяснява Яни Янев.
Според него военният спор попречва износа на растителни масла и шротове от Украйна, само че заради съществуване на свободен индустриален потенциал в България това е шанс за страната ни да усили експорта на крайни продукти и да излезе на нови пазари. Янев показва, че се следи наклонност за пренасочване на украинските първични материали за пренос по така наречен коридори на взаимност към други страни от Европейски Съюз, което ще докара до неспособност тези количества да минат през България при съответна загуба на доходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на опцията за преправка и ре-експорт на продукцията и надлежно осъществяване на добавена стойност за преработвателите и спомагателни доходи за бюджета на страната ни.
" Увеличаващият се потенциал на преправка докара до доста увеличение на каузи на експорт на крайни артикули от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрестанно увеличаващи се доходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се усилват страните, в които се осъществя експорта на крайни артикули от преработката на слънчоглед, като последните обилни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка ", акцентира Янев.
По думите му неналичието на предложение на слънчоглед годишна продукция 2022 година от българските аграрни производители, при съществуването на огромен временен ресурс, е провокирана от релативно високите им разноски за произвеждане в миналата акция и падащите цени на интернационалните пазари. В композиция с упованията им за рестрикции на свободното придвижване на украински слънчоглед, водещи до растеж на цената на българския пазар, това предизвиквало спекулативно задържане на слънчоглед и в последните няколко месеца довели до понижаване и прекъсване на работата на цялата преработваща индустрия заради неналичието на суровина.
" В края на август започва прибирането и реализацията на творби слънчоглед годишна продукция 2023. По оперативни данни на МЗХ наличният слънчоглед от годишна продукция 2022 година към началото на август е от порядъка на 600 000 тона. Неяснотата към окончателната позиция на страната ни по възбраната за импорт на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 год. води до лимитирано предложение на налична суровина и основава напрежение на вътрешния пазар по отношение на бъдещите изкупни цени от нова годишна продукция. Предвид на спекулативните упования на производителите за растеж на цените, не се чака бързо освобождение на този временен ресурс и евентуално страната ще завърши и идната акция още веднъж с висок подобен. Съответно производителите не могат да разчитат на него ", разяснява Янев.
Той акцентира, че невъзможността на производителите за съответно обмисляне и подсигуряване на нужните количества слънчоглед за преправка слага под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар и българските консуматори.
По думите на Янев предприятията са пред затваряне заради неналичието на суровина на пазарни цени, което ще рефлектира върху целия бранш, националната стопанска система и обществената политика. Той декларира, че българските аграрни производители отхвърлят да продават слънчоглед на цените, избрани от интернационалния пазар сега. Според Янев единствена опция на този стадий за обезпечаване на суровина на пазарни цени оставя вносът от Украйна, който обаче е неразрешен.
В интервала от 9 юни сдружението изпратило три писма и молби за среща с новия екип на Министерство на земеделието и храните, само че без отговор. Затова от организацията писали и до премиера Николай Денков с искане за опция за обсъждане на казуса на най-високо равнище. Производителите на растителни масла желаят с държавното управление да бъде разискван проект и да бъдат набелязани ограничения в поддръжка за българската маслопреработвателна промишленост. В подтекста на проблемите с достъпа до суровина сдружението упорства за среща с присъединяване и на представители на министерствата на земеделието и храните, на стопанската система и промишлеността и на финансите, с цел да бъдат разисквани последствията от въвеждането на ограничаващите ограничения във връзка с вноса на селскостопанска продукция от Украйна досега и желанията за продължаването им след 15 септември 2023 година, за да бъде образувана национално виновна позиция по въпроса.
Яни Янев добавя, че досега не е направена оценка за въздействието на ограничаващата мярка за импорт на пшеница, слънчоглед, рапица и царевица върху националната стопанска система, за пропуснатите доходи в националния бюджет и ограничението на експортния дял и капацитет на страната, до момента в който представители на Министерство на земеделието и храните показват позиции за продължаването на възбраната за неопределен срок, при диалози с Европейската комисия (ЕК).
Според него при образуване на позицията на България и отбраната й на пред Европейска комисия е от особена значимост да се регистрират редица основни за националната стопанска система условия. В тази връзка Янев твърди, че България в последните няколко години изпитва и ще изпитва и в бъдеще систематичен дефицит на маслодайни култури лично произвеждане (при междинна годишна продукция слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) поради непрестанно увеличаващия се преработвателен потенциал в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за произвеждане на белен слънчоглед).
Той изяснява, че е нужен импорт на слънчоглед от най-малко 1.5 млн. тона годишно, огромната част от който поради комерсиалния баланс в региона можела да пристигна само от Украйна. Яни Янев цитира и статистически данни, съгласно които за миналата акция Украйна е изнесла към 2 млн. тона слънчоглед и е преработила остатъка. Той добавя, че належащо България незабавно да заеме самодейна позиция, с цел да се освободи вноса и да се даде опция на локалните преработватели да внесат нужния им недостигащ слънчоглед в започващата нова акция, разяснява Яни Янев.
Според него военният спор попречва износа на растителни масла и шротове от Украйна, само че заради съществуване на свободен индустриален потенциал в България това е шанс за страната ни да усили експорта на крайни продукти и да излезе на нови пазари. Янев показва, че се следи наклонност за пренасочване на украинските първични материали за пренос по така наречен коридори на взаимност към други страни от Европейски Съюз, което ще докара до неспособност тези количества да минат през България при съответна загуба на доходи от логистични услуги на транспортните компании, пристанищата и всички съпътстващи бизнеси, както загуба на опцията за преправка и ре-експорт на продукцията и надлежно осъществяване на добавена стойност за преработвателите и спомагателни доходи за бюджета на страната ни.
" Увеличаващият се потенциал на преправка докара до доста увеличение на каузи на експорт на крайни артикули от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрестанно увеличаващи се доходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се усилват страните, в които се осъществя експорта на крайни артикули от преработката на слънчоглед, като последните обилни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка ", акцентира Янев.
По думите му неналичието на предложение на слънчоглед годишна продукция 2022 година от българските аграрни производители, при съществуването на огромен временен ресурс, е провокирана от релативно високите им разноски за произвеждане в миналата акция и падащите цени на интернационалните пазари. В композиция с упованията им за рестрикции на свободното придвижване на украински слънчоглед, водещи до растеж на цената на българския пазар, това предизвиквало спекулативно задържане на слънчоглед и в последните няколко месеца довели до понижаване и прекъсване на работата на цялата преработваща индустрия заради неналичието на суровина.
" В края на август започва прибирането и реализацията на творби слънчоглед годишна продукция 2023. По оперативни данни на МЗХ наличният слънчоглед от годишна продукция 2022 година към началото на август е от порядъка на 600 000 тона. Неяснотата към окончателната позиция на страната ни по възбраната за импорт на маслодайни култури от Украйна след 15 септември 2023 год. води до лимитирано предложение на налична суровина и основава напрежение на вътрешния пазар по отношение на бъдещите изкупни цени от нова годишна продукция. Предвид на спекулативните упования на производителите за растеж на цените, не се чака бързо освобождение на този временен ресурс и евентуално страната ще завърши и идната акция още веднъж с висок подобен. Съответно производителите не могат да разчитат на него ", разяснява Янев.
Той акцентира, че невъзможността на производителите за съответно обмисляне и подсигуряване на нужните количества слънчоглед за преправка слага под риск ценовата стабилност на вътрешния пазар и българските консуматори.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ