Министерството на здравеопазването (МЗ) не е изпратило на прокуратурата доклада,

Министерството на здравеопазването (МЗ) не е изпратило на прокуратурата отчета, разкриващ данни за порочната процедура държавни лечебни заведения да закупуват медикаменти за тежки и редки болести на повишени цени . Това излиза наяве от отговори, изпратени от пресцентъра на министерството на Свободна Европа.

Случаят нашумя, откакто двама публицисти от “Капитал ” бяха призовани на по предписание на прокуратурата. Повод за призоваването им стана, в която бяха посочени главните данни от въпросния отчет.

Става въпрос за разбор на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените артикули (НСЦРЛП) към здравния министър. От него излиза наяве, че държавните лечебни заведения заплащат годишно към 100 млн. лева за медикаменти, които не са регистрирани в България и по тази причина би трябвало да се купуват от други страни членки на Европейския съюз (ЕС).

Тези лекарства са предопределени за редки заболявания, при които всички други благоприятни условия за лекуване са изчерпани, за преодоляване на тежки положения и за обезболяване на признаци в терминален етап.

По случая в столичната полиция бяха разпитани авторката на публикацията в “Капитал ” Десислава Николова , основният ѝ редактор Алексей Лазаров и някогашният ръководител на НСЦРЛП проф. Илко Гетов . Прокуратурата обаче по този начин и не изясни какво е възможното закононарушение, което ревизира по сигнал на управлението на варненската болница “Св. Марина ” .

Свободна Европа насочи писмени въпроси и до здравното министерство, в това число - дали то е изпратило отчета на държавното обвиняване. От върнатите отговори излиза наяве, че в Министерство на здравеопазването са почнали спомагателни инспекции в лечебните заведения, купуващи такива медикаменти на повишени цени. Сезирането на прокуратурата обаче не е посочено измежду подхванатите от министерството дейности.
Въз основа на отчета са предоставени инспекции в държавните лечебни заведения за спазването на здравното законодателство.Пресцентър на Министерство на здравеопазването
“Въз основа на отчета са предоставени инспекции в държавните лечебни заведения за спазването на здравното законодателство при предписването и закупуването на медикаментите. След привършване на инспекциите и разглеждане на постъпилите мнения и изводи, управлението на Министерство на здравеопазването ще има подготвеност да разиска и утвърди съответни ограничения за минимизиране на разноските на лечебните заведения, свързани с обезпечаването на такива лекарства ”, декларират от ведомствения пресцентър.

Оттам прецизират, че отчетът е бил изпратен на здравния зам.-министър Александър Златанов на 3 октомври. След “направен разбор на информацията ” на 10 ноември той е бил изпратен на директорката на дирекция “Лекарствена политика ” доктор Десислава Велковска . Там е осъществен “детайлен разбор ” и на 7 декември е “изготвен нов отчет с оферти за възстановяване на организацията и нормативната база, обвързвана с обезпечаването на медикаменти, които не са позволени за приложимост в България или са без одобрена цена ”.

На въпрос дали освобождението на проф. Гетов от поста, последвало след изпращането на неговия отчет на управлението на Министерство на здравеопазването, има общо с данните в него, от ведомствения пресцентър отхвърлиха.

“Освобождаването на проф. Илко Гетов не е обвързвано с правенето на цитирания отчет, защото, както към този момент бе упоменато, той е осъществен след възлагане от страна на Министерство на здравеопазването и то въз основа на данни, събрани от министерството ”, прибавят от министерството с уточнението, че претекстовете за освобождението на Гетов “не са по-различни от тези, с които преди време е било препоръчано освобождението на проф. Николай Данчев и избирането на проф. Илко Гетов за ръководител на съвета ”.

Пресцентърът на Министерство на здравеопазването показва още, че анализът за закупуването на нерегистрирани в България медикаменти на повишени цени включва общо “1528 обособени записи на лекарствени артикули ”. Добавя, че болничното заведение, направила най-големи разноски за такива лекарства, е столичната детска болница “Проф. Иван Митев ” , похарчила общо над 19,6 млн. лева