Финансовият министър вода гази, жаден ходи
Министерството на финансите, както авансово предвижда, регистрира за август по Консолидираната фискална стратегия (КФП) най-малък недостиг от 51.9 млн. лв.. На пръв поглед нищо работа, само че като съпоставим тези данни с резултата от предния месец, ще забележим, че единствено за август 2023-а дефицитът е бил половин милиард лв.. Още по притеснителни са данните от предходната година, когато за осемте месеца на 2022-а салдото на КФП е било позитивно в размер на 1.7 милиарда лв..
Причината за тези обилни разлики, както може да се чака, са в две направления. Приходна и разходна. За разноските е ясно. Благодарение на политиката на държавното управление бюджетните харчове нарастват и ще продължат да нарастват в геометрична градация и през следващите години. Например, съгласно данните на самото Министерство на финансите за осемте месеца на 2023-а разноските по КФП са близо 42.53 милиарда лв. - 57.3% от годишните планове, което е с над 4.92 (13.1%) повече в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Ако се направи съпоставяне със същия интервал на 2022-а ще забележим, че темповете на растеж даже са по-ниски. Но въпреки всичко нарастването изразяващо се милиарди левове се резервира.
В приходната част обстановката наподобява по следният метод: " На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на август 2023 година са в размер на 42 475,1 млн. лева, което съставлява 61,1 % от плановете към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 3 170,2 млн. лева (8,1 %) по отношение на регистрираните към август 2022 година ", написа в статистиката ма Министерството на финансите. В съпоставяне със същия интервал на предходната година тези резултати са с близо 5 прочие пункта като осъществяване, което слага въпросителни за събираемостта. А още по-неприятното е че растежа на постъпленията в безспорна стойност за осемте месеца на 2023-а се е свил с 2.65 милиарда лв., а в относителна - като проценти, е над два пъти по-нисък. При това през 2023-а финансовото ведомство трансферира от енергийния бранш към държавния бюджет под формата на дивиденти и предварително събрани вземания по предоставени заеми над 2.5 милиарда лв.. И все пак изоставането в приходната част спрямо 2022-а и осезаемо. Тази наклонност може ясно да се види и при сравняване на данните за данъчните доходи където растежа за осемте месеца на 2022-а е бил 3.88 милиарда лв. и 14.8%, а в края на август 2023-а е под 2.96 милиарда лв. или 9.8%.
При сходни данни е ясна повода за големите отрицателни разлики в балансите на КФП за осемте месеца на 2022-а и същия интервал на 2023-а. Ако тези данни се трансфорат в наклонност, а дали това ще стане, ще се види по резултатите за октомври и ноември, тогава ще приказваме за грешки при задаване на макрорамката на настоящия бюджет. Нещо за което финансовият министър бе предизвестен още когато внасяше проектозакона за бюджета в Народното събрание.
На целия този декор е ясно, повода, заради която финансовият министър, е пуснал за публично разискване такива оферти за промени в данъчните закони. На него му трябват нови непрекъснати данъчни приходоизточници. Странното обаче е че под краката на финансовото ведомство от десетилетия се търкалят големи за българските действителности необложени приходи и активи. При това те са необложени не тъй като са укрити, а тъй като са освободени от налози. А нали правилото на плоския налог е той да се начислява върху всички приходи.
В случая няма да приказваме за приходите от пенсии, макар, че в множеството страни от Европейски Съюз те са натоварени със данъчно осигурителни ставки. Приемаме, не до там разумната философия,. Че пенсиите не трябва да се таксуват защото са доста ниски, и оставяме встрани една база от близо 16 милиарда лв. годишно, от която в хазната единствено като директни налози биха могли да влизат 1.6 милиарда лв..
Има обаче и други необлагаеми по закон приходи, които са освободени от директни налози, обществени и здравни осигуровки. Например, неотдавна производителите на зърно оповестиха, че за последния сезон са изплатили 2.5 милиарда и половина ренти. Тези приходи по закон от близо четвърт век са изключени от заплащането на директен налог и откогато съществува Здравна каса и Национален осигурителен институт върху тях не се събират осигурителни вноски. Преди това е било целесъобразно тъй като първоначално рентата на декар е била 10-20 лв., че и по-ниска, само че в този момент междинната лихва доближава 50 лв., а в някои райони за определени площи се приближава до 100 лв.. С други думи този приход към този момент е задоволително висок за да бъде обложен. И в случай че бъде претрупан с обичаната данъчно осигурителна тежест от над 21% от него в хазната ще влязат над половин милиард лв.. При това ще влизат всяка година и ще се усилват с размера на рентата и с размера на обработваемата земя, която по данните и на Национален статистически институт и на Министерството на земеделието непрекъснато се усилва. А събирането на налозите и осигуровките от тези приходи също ще е елементарно, защото те ще се заплащат при източника - земеделските производители ще ги удържат от дължимите ренти преди да ги платят.
И като стана дума за земеделските терени - така наречен използваеми аграрни площи, би трябвало да е ясно, че те като земя също не се таксуват с налог - този път общински. Много общини се оплакват от финансов недостиг, а в землищата им има обилни по брой и по размер аграрни земи. Впрочем съгласно статистиката в България общият размер на използваемите аграрни площи еблизо 40 млн. декара и за 10 години е повишен с близо 10 %. И какво се оказва, че има един източник на приходи, който не е обложен, а и приходите от него не са обложени. По каква логичност тогава у нас жилищните парцели и колите се таксуват, както и приходите от тях, в случай че ги давате чартърен. Защо селските общини не наложат най-малко 10 лв. налог на декар земеделска земя. Това автоматизирано ще вкара в бюджетите им една сума, чийто общ размер ще е близо 400 млн. лв. и като цяло ще повлияе благотворно на общото фискално положение на страната както в народен мащаб, по този начин и по райони.
Оказва се, че до момента в който финансовият министър се пробва да запушва дупките в приходите на фиска, се намира в смешното положение, което се разказва с националната сентенция " Вода гази, жаден върви ".
Причината за тези обилни разлики, както може да се чака, са в две направления. Приходна и разходна. За разноските е ясно. Благодарение на политиката на държавното управление бюджетните харчове нарастват и ще продължат да нарастват в геометрична градация и през следващите години. Например, съгласно данните на самото Министерство на финансите за осемте месеца на 2023-а разноските по КФП са близо 42.53 милиарда лв. - 57.3% от годишните планове, което е с над 4.92 (13.1%) повече в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Ако се направи съпоставяне със същия интервал на 2022-а ще забележим, че темповете на растеж даже са по-ниски. Но въпреки всичко нарастването изразяващо се милиарди левове се резервира.
В приходната част обстановката наподобява по следният метод: " На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална стратегия (КФП) към края на август 2023 година са в размер на 42 475,1 млн. лева, което съставлява 61,1 % от плановете към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 3 170,2 млн. лева (8,1 %) по отношение на регистрираните към август 2022 година ", написа в статистиката ма Министерството на финансите. В съпоставяне със същия интервал на предходната година тези резултати са с близо 5 прочие пункта като осъществяване, което слага въпросителни за събираемостта. А още по-неприятното е че растежа на постъпленията в безспорна стойност за осемте месеца на 2023-а се е свил с 2.65 милиарда лв., а в относителна - като проценти, е над два пъти по-нисък. При това през 2023-а финансовото ведомство трансферира от енергийния бранш към държавния бюджет под формата на дивиденти и предварително събрани вземания по предоставени заеми над 2.5 милиарда лв.. И все пак изоставането в приходната част спрямо 2022-а и осезаемо. Тази наклонност може ясно да се види и при сравняване на данните за данъчните доходи където растежа за осемте месеца на 2022-а е бил 3.88 милиарда лв. и 14.8%, а в края на август 2023-а е под 2.96 милиарда лв. или 9.8%.
При сходни данни е ясна повода за големите отрицателни разлики в балансите на КФП за осемте месеца на 2022-а и същия интервал на 2023-а. Ако тези данни се трансфорат в наклонност, а дали това ще стане, ще се види по резултатите за октомври и ноември, тогава ще приказваме за грешки при задаване на макрорамката на настоящия бюджет. Нещо за което финансовият министър бе предизвестен още когато внасяше проектозакона за бюджета в Народното събрание.
На целия този декор е ясно, повода, заради която финансовият министър, е пуснал за публично разискване такива оферти за промени в данъчните закони. На него му трябват нови непрекъснати данъчни приходоизточници. Странното обаче е че под краката на финансовото ведомство от десетилетия се търкалят големи за българските действителности необложени приходи и активи. При това те са необложени не тъй като са укрити, а тъй като са освободени от налози. А нали правилото на плоския налог е той да се начислява върху всички приходи.
В случая няма да приказваме за приходите от пенсии, макар, че в множеството страни от Европейски Съюз те са натоварени със данъчно осигурителни ставки. Приемаме, не до там разумната философия,. Че пенсиите не трябва да се таксуват защото са доста ниски, и оставяме встрани една база от близо 16 милиарда лв. годишно, от която в хазната единствено като директни налози биха могли да влизат 1.6 милиарда лв..
Има обаче и други необлагаеми по закон приходи, които са освободени от директни налози, обществени и здравни осигуровки. Например, неотдавна производителите на зърно оповестиха, че за последния сезон са изплатили 2.5 милиарда и половина ренти. Тези приходи по закон от близо четвърт век са изключени от заплащането на директен налог и откогато съществува Здравна каса и Национален осигурителен институт върху тях не се събират осигурителни вноски. Преди това е било целесъобразно тъй като първоначално рентата на декар е била 10-20 лв., че и по-ниска, само че в този момент междинната лихва доближава 50 лв., а в някои райони за определени площи се приближава до 100 лв.. С други думи този приход към този момент е задоволително висок за да бъде обложен. И в случай че бъде претрупан с обичаната данъчно осигурителна тежест от над 21% от него в хазната ще влязат над половин милиард лв.. При това ще влизат всяка година и ще се усилват с размера на рентата и с размера на обработваемата земя, която по данните и на Национален статистически институт и на Министерството на земеделието непрекъснато се усилва. А събирането на налозите и осигуровките от тези приходи също ще е елементарно, защото те ще се заплащат при източника - земеделските производители ще ги удържат от дължимите ренти преди да ги платят.
И като стана дума за земеделските терени - така наречен използваеми аграрни площи, би трябвало да е ясно, че те като земя също не се таксуват с налог - този път общински. Много общини се оплакват от финансов недостиг, а в землищата им има обилни по брой и по размер аграрни земи. Впрочем съгласно статистиката в България общият размер на използваемите аграрни площи еблизо 40 млн. декара и за 10 години е повишен с близо 10 %. И какво се оказва, че има един източник на приходи, който не е обложен, а и приходите от него не са обложени. По каква логичност тогава у нас жилищните парцели и колите се таксуват, както и приходите от тях, в случай че ги давате чартърен. Защо селските общини не наложат най-малко 10 лв. налог на декар земеделска земя. Това автоматизирано ще вкара в бюджетите им една сума, чийто общ размер ще е близо 400 млн. лв. и като цяло ще повлияе благотворно на общото фискално положение на страната както в народен мащаб, по този начин и по райони.
Оказва се, че до момента в който финансовият министър се пробва да запушва дупките в приходите на фиска, се намира в смешното положение, което се разказва с националната сентенция " Вода гази, жаден върви ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ