Министър Петков ще предложи административно увеличение на минималните осигурителни доходи с 3,9%
Министърът на труда и обществената политика Бисер Петков 
Бисер Петков е министър на труда и обществената политика. Роден е на 6... към профила ще предложи на Надзорния съвет на Национален осигурителен институт административно нарастване на минималните осигурителни приходи с 3,9 на 100.
Петков сподели това по време на съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие. Актуалната макроикономическа рамка за идната година, развиването на пазара на труда, достигнатите нива на междинния застрахователен приход, растежите на тези индикатори, както и насоките на финансовото министерство при създаването на закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за идната година са в основата на това уравновесено, по думите на Бисер Петков, предложение за административно нарастване на минималните осигурителни приходи. То е на основата на прогнозата за растеж на междинния застрахователен приход, който за идната година е 6,4 на 100, и въз основата на прогнозната оценка за темпа на средногодишния съгласуван показател на потребителските цени - 1,4 на 100. Като се приложи швейцарското предписание, което се употребява за осъвременяване на пенсиите, се получава процентът на повишаване на минималните осигурителни приходи.
Темпът на повишаване е съгласуван и с прогнозния растеж на стопанската система за идната година - действителният растеж на Брутният вътрешен продукт е също 3,9 на 100, уточни министърът. До средата на 2017 година междинният застрахователен приход за обезпечените, които ползват минимални осигурителни приходи, се е нараснал с 5,2 на 100 по отношение на 2016 година, като половината от растежа е вследствие на покачването на минималната заплата. През предходната година нямаше административно нарастване на минималните осигурителни приходи, само че междинното нарастване беше с 2,6 на 100 вследствие на нарастването на минималната работна заплата. Най-нисък е растежът на междинния застрахователен приход за ръководителите и експертите - приблизително сред 2,3 и 2,4 на 100, където минималните осигурителни приходи не са се променяли от 2016 година, а по-висок е растежът на междинния застрахователен приход за работническите специалности - сред 6,5 и 7,6 на 100 вследствие на въздействието на по-високата минимална работна заплата.
Бисер Петков напомни, че процедурата по договаряне на новите осигурителни приходи за втора поредна година не се реализира заради отвод на национално представителните работодателски организации да вземат участие в договарянето и в такава обстановка министърът на труда и обществената политика би трябвало да предложи административно решение. Според Петков това е най-нежеланото решение, само че единственото допустимо на този стадий.
Инвестициите в страната се сгромолясват и първата причина е неналичието на хора и това е най-острият проблем, а не минималните осигурителни приходи, каквито няма в нито една европейска страна, съобщи ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. По думите му тази година растежът на събраните осигуровки е над 10 %, без да има административен растеж на минималните осигурителни приходи. Бизнесът счита, че вярното решение е анулация на този рудимент, който не съществува в Европейски Съюз. Четирите национално представителни работодателски организации към този момент са внесли законодателно предложение за анулация на праговете и чакат срещи с всички парламентарни групи по тематиката.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидентът на КТ "Подкрепа " Иоанис Партениотис поздравиха министъра с решението му да предложи на Надзорния съвет на Национален осигурителен институт административно нарастване на минималните осигурителни приходи, само че означиха, че са очаквали да е с по-голям %, еднакъв на растежа на минималната работна заплата.
Бисер Петков е министър на труда и обществената политика. Роден е на 6... към профила ще предложи на Надзорния съвет на Национален осигурителен институт административно нарастване на минималните осигурителни приходи с 3,9 на 100.Петков сподели това по време на съвещанието на Националния съвет за тристранно съдействие. Актуалната макроикономическа рамка за идната година, развиването на пазара на труда, достигнатите нива на междинния застрахователен приход, растежите на тези индикатори, както и насоките на финансовото министерство при създаването на закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за идната година са в основата на това уравновесено, по думите на Бисер Петков, предложение за административно нарастване на минималните осигурителни приходи. То е на основата на прогнозата за растеж на междинния застрахователен приход, който за идната година е 6,4 на 100, и въз основата на прогнозната оценка за темпа на средногодишния съгласуван показател на потребителските цени - 1,4 на 100. Като се приложи швейцарското предписание, което се употребява за осъвременяване на пенсиите, се получава процентът на повишаване на минималните осигурителни приходи.
Темпът на повишаване е съгласуван и с прогнозния растеж на стопанската система за идната година - действителният растеж на Брутният вътрешен продукт е също 3,9 на 100, уточни министърът. До средата на 2017 година междинният застрахователен приход за обезпечените, които ползват минимални осигурителни приходи, се е нараснал с 5,2 на 100 по отношение на 2016 година, като половината от растежа е вследствие на покачването на минималната заплата. През предходната година нямаше административно нарастване на минималните осигурителни приходи, само че междинното нарастване беше с 2,6 на 100 вследствие на нарастването на минималната работна заплата. Най-нисък е растежът на междинния застрахователен приход за ръководителите и експертите - приблизително сред 2,3 и 2,4 на 100, където минималните осигурителни приходи не са се променяли от 2016 година, а по-висок е растежът на междинния застрахователен приход за работническите специалности - сред 6,5 и 7,6 на 100 вследствие на въздействието на по-високата минимална работна заплата.
Бисер Петков напомни, че процедурата по договаряне на новите осигурителни приходи за втора поредна година не се реализира заради отвод на национално представителните работодателски организации да вземат участие в договарянето и в такава обстановка министърът на труда и обществената политика би трябвало да предложи административно решение. Според Петков това е най-нежеланото решение, само че единственото допустимо на този стадий.
Инвестициите в страната се сгромолясват и първата причина е неналичието на хора и това е най-острият проблем, а не минималните осигурителни приходи, каквито няма в нито една европейска страна, съобщи ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. По думите му тази година растежът на събраните осигуровки е над 10 %, без да има административен растеж на минималните осигурителни приходи. Бизнесът счита, че вярното решение е анулация на този рудимент, който не съществува в Европейски Съюз. Четирите национално представителни работодателски организации към този момент са внесли законодателно предложение за анулация на праговете и чакат срещи с всички парламентарни групи по тематиката.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров и вицепрезидентът на КТ "Подкрепа " Иоанис Партениотис поздравиха министъра с решението му да предложи на Надзорния съвет на Национален осигурителен институт административно нарастване на минималните осигурителни приходи, само че означиха, че са очаквали да е с по-голям %, еднакъв на растежа на минималната работна заплата.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ