Транспортният министър с емоционален коментар за Държавните железници
Министърът на превоза решил в неделя да се повози в родната железница и написа прочувствен пост в обществената мрежа Фейсбук, видя кореспондент на " Фокус " . Георги Гвоздейков избрал трен от Централна гара в София през Пловдив за Бургас.
Ето какво написа той в профила си:
Този текст е за родолюбието под български байрак, не за патриотизма.
Този текст е за БДЖ.
Тъжно е, че знамето ни се използва като политическа платформа и за разцепление вместо да бъде пример за напредък и единност на нацията. И до момента в който патриотизмът печели от българския байрак, аз ще споделя какво е изгубило родолюбието под флага ни.
Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе-Варна. Нейната дължина е 142 км. Решението за построяването ѝ е взето през септември 1861 година И е предоставено на британска компания.
Днес 162 година по-късно общата дължина на железопътните линии е повишена до 4029 км, само че българската държавна железница остава един муден, изтощен, изпотен, морално стар организъм от соцвремената.
Патриотично е да се гордееш с увеличената дължина на жп трасетата, по които обаче не могат да се движат скоростно съвременни, екологични влакове, само че не е родолюбиво да оставиш тази емблема на товарната и пътническа съгласуваност да потъва флегматично в овехтяване, в неефективност, оставена на прекарване, а не впрегната в изгода за благополучието на страната и жителите.
Патриотично е да се гордееш със закупените 15 електрически локомотиви от Сименс, само че не е родолюбиво да оставиш пасажерите да бъдат превозени във вагонните композиции от соца без климатик до момента в който на открито бушуват горещини.
Патриотично е да поставиш българския байрак на мотрисата и на униформата на машиниста, само че не е родолюбиво да пътуваш в стар, износен, муден трен с дебела, естетически осакатена и несъобразена със сезона униформена екипировка.
Патриотично е да работиш за едно от най-големите, най-старите предприятия в България, само че не е родолюбиво да оставиш чиновниците без кариерни и финансови тласъци, без вероятности, без модернизиране на преносимия състав, без поддръжка.
В спонтанна аудиенция през днешния ден на Софийска централна гара се срещнах с тъгата на патриотизма в БДЖ - видях отломките на предишното - обраслите траверси, старите локомотиви, ръждясалите табели, соцвагоните без климатизация, закачени за екологичните електрически локомотиви на европейски производител, които се пробват да издърпат композицията напред към бъдещето и си давам сметка, че по този начин повече не става.
Трябва да реформираме БДЖ незабавно и да я превърнем в съвременна интегрирана и екологична транспортна система, която в действителност да обезпечава подвижност и съгласуваност. Символ на сигурен и резистентен превоз под българско знаме.
Видях и бъдещето. Родолюбиви млади машнинисти, които не желаят да напущат системата на БДЖ, не се оплакват, работят, гордеят се с специалността си, само че се надяват да работят при по-добри условия, да ръководят по-модерни машини, влаковете да свързват по-бързо села, градове, ориси.
Дължа и изискуем на тези младежи благодарност за търпението, за ведрината, за тихото им родолюбие.
Да обичаш родината си значи да милееш за нейното благоденствие, благополучието на страната и благополучието на нейните жители и то не се мери с образни знаци и омайни думи, в отцепване и в проповядване на носталгия по предишното, нито в извиняване на съветската експанзия, която прекатурна мирните времена във военна окупация, родолюбието са действителни дейности и достижения за повишението на богатствата за хората, родолюбието е в дребните дейности и добротворчество, които основават огромни триумфи за икономическо, обществено и културно обогатяване на обществото.
би трябвало да се трансформира в сърцето на транспортната съгласуваност -
да увеличи успеваемостта и конкурентоспособността в транспортния бранш, да усъвършенства транспортната съгласуваност, сигурност и досегаемост, да увеличи енергийната успеваемост.
Родолюбието не стартира с флага, то стартира от сърцето.
Повече фотоси, от инспекцията на министъра, вижте в галерията.
Ето какво написа той в профила си:
Този текст е за родолюбието под български байрак, не за патриотизма.
Този текст е за БДЖ.
Тъжно е, че знамето ни се използва като политическа платформа и за разцепление вместо да бъде пример за напредък и единност на нацията. И до момента в който патриотизмът печели от българския байрак, аз ще споделя какво е изгубило родолюбието под флага ни.
Първата железопътна линия в днешните български земи е линията Русе-Варна. Нейната дължина е 142 км. Решението за построяването ѝ е взето през септември 1861 година И е предоставено на британска компания.
Днес 162 година по-късно общата дължина на железопътните линии е повишена до 4029 км, само че българската държавна железница остава един муден, изтощен, изпотен, морално стар организъм от соцвремената.
Патриотично е да се гордееш с увеличената дължина на жп трасетата, по които обаче не могат да се движат скоростно съвременни, екологични влакове, само че не е родолюбиво да оставиш тази емблема на товарната и пътническа съгласуваност да потъва флегматично в овехтяване, в неефективност, оставена на прекарване, а не впрегната в изгода за благополучието на страната и жителите.
Патриотично е да се гордееш със закупените 15 електрически локомотиви от Сименс, само че не е родолюбиво да оставиш пасажерите да бъдат превозени във вагонните композиции от соца без климатик до момента в който на открито бушуват горещини.
Патриотично е да поставиш българския байрак на мотрисата и на униформата на машиниста, само че не е родолюбиво да пътуваш в стар, износен, муден трен с дебела, естетически осакатена и несъобразена със сезона униформена екипировка.
Патриотично е да работиш за едно от най-големите, най-старите предприятия в България, само че не е родолюбиво да оставиш чиновниците без кариерни и финансови тласъци, без вероятности, без модернизиране на преносимия състав, без поддръжка.
В спонтанна аудиенция през днешния ден на Софийска централна гара се срещнах с тъгата на патриотизма в БДЖ - видях отломките на предишното - обраслите траверси, старите локомотиви, ръждясалите табели, соцвагоните без климатизация, закачени за екологичните електрически локомотиви на европейски производител, които се пробват да издърпат композицията напред към бъдещето и си давам сметка, че по този начин повече не става.
Трябва да реформираме БДЖ незабавно и да я превърнем в съвременна интегрирана и екологична транспортна система, която в действителност да обезпечава подвижност и съгласуваност. Символ на сигурен и резистентен превоз под българско знаме.
Видях и бъдещето. Родолюбиви млади машнинисти, които не желаят да напущат системата на БДЖ, не се оплакват, работят, гордеят се с специалността си, само че се надяват да работят при по-добри условия, да ръководят по-модерни машини, влаковете да свързват по-бързо села, градове, ориси.
Дължа и изискуем на тези младежи благодарност за търпението, за ведрината, за тихото им родолюбие.
Да обичаш родината си значи да милееш за нейното благоденствие, благополучието на страната и благополучието на нейните жители и то не се мери с образни знаци и омайни думи, в отцепване и в проповядване на носталгия по предишното, нито в извиняване на съветската експанзия, която прекатурна мирните времена във военна окупация, родолюбието са действителни дейности и достижения за повишението на богатствата за хората, родолюбието е в дребните дейности и добротворчество, които основават огромни триумфи за икономическо, обществено и културно обогатяване на обществото.
би трябвало да се трансформира в сърцето на транспортната съгласуваност -
да увеличи успеваемостта и конкурентоспособността в транспортния бранш, да усъвършенства транспортната съгласуваност, сигурност и досегаемост, да увеличи енергийната успеваемост.
Родолюбието не стартира с флага, то стартира от сърцето.
Повече фотоси, от инспекцията на министъра, вижте в галерията.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ