Михаил Горбачов в специално интервю за БНТ: Не трябва да гледаме постарому на новия свят
Михаил Горбачов идва за финален път в България през октомври 2010 година. Тогава той открива интернационалната конференция " Европа гледа на Изток ". Същият ден първият и финален президент на Съюз на съветските социалистически републики дава изявление особено за Българска национална телевизия. С Михаил Горбачов беседва Валери Маринов.
Когато Европа гледа по посока на Русия какво вижда тя в нея?
- Мисля, че това, което в този момент става – това е действителност, аз означавам това, че има предпочитание да се възраждат, възвръщат и да се развиват връзки. Затова те виждат освен Русия, само че всичко дружно и считам, че въпреки всичко това бяха връзки, има и опит, всичко... И би трябвало да опитаме и в тези условия да се употребяват тези благоприятни условия. В Русия гледат добре на това.
А по какъв начин гледа Русия по посока на Европа? Само като на пазар за първични материали ли?
- Знаете ли, Европа за Русия – това е нашият европейски общ дом. Но, също по този начин се случват огромни събития. Ето, в този момент чувам по какъв начин върви комплицирано и мъчно... Отначало нашите другари от Варшавския контракт, от Съвета за икономическа взаимопомощ – всички те в този момент влязоха в Европейски Съюз, в НАТО. Там също са сложили такава задача – „ по-бързо, по-бързо, повече “ и по този начин нататък. Погрешни дейности има и от другата страна. И аз мисля, че нещо е било изпуснато от внимание от нашите другари, тъй като по този начин бързо се случи този бърз недомислен раздор. А в този момент аз мисля, че би трябвало към този момент в границите на тези нови, същото ние сме в Европа, да търсим тези връзки. Затова ние търсим връзки с Европейска икономическа общност (Европейската икономическа общност) доста настоятелно и желаеме това да не бъдат просто някакви официални, а разширени, партньорски... Все още търсят термина – и стратегически, а в този момент „ разширени “. По създание, всичко беше като с членовете на Европейска икономическа общност.
Знаете ли, когато слушах Вашето изявление, останах с усещането, че у Вас има някаква болежка, че погрешно Ви схванаха тогава в края на 80-те и началото на 90-те години...
- Относително кое?
По отношение на това по какъв път да върви Европа...
- Не, какво значи „ не са разбрали “?! Най-важното е, че ние разбирахме. Ние на никое място не се намесихме! Никъде! Това беше кардинално наше... Най-добре хората сами да създадат своя избор. Е, ето, както споделят в този момент се учат къде вярно и къде погрешно. Навярно е трябвало да се мине през това. Но все едно, по този начин или другояче този развой на доближаване към този момент стартира и мисля, че това е вярно. Трябва единствено да не се губи време. Все още има нещо останало – хора, нещо стартирано, някакви контакти... Тях би трябвало да ги съживим и да продължим.
Не Ви ли сте коства, че времето в този момент е на страната на Азия?
- А, това е нищо. Нищо! Европа ще си остане Европа и ние в Европа би трябвало да мислим за това. Вие вероятно сте доловили, че аз говорих-говорих, само че точно тук, аз мисля, че в случай че тук Европа не направи тези стъпки, за които аз приказвах – повече обединяване, по-голямо съдействие, с присъединяване на Русия и Съединените американски щати, да се сътвори такава система, на първо място – в защитата, то това може да прекрои света...
Ако приказваме за защита тогава значи би трябвало да има и зложелател.
- Моля?
Ако има защита...
- Това е единна обща защита. Аз би трябвало да кажа, че това ще балансира, балансира процесите. И... Най-важното е, по отношение на изказванията, че никой не се гласи да води война, тъй като никой не се готви да води война.
Защо е тогава защитата?
- А?
Защо е нужна защита в случай че никой не се готви?
- Това, нали знаете, опитът от историята учи, че би трябвало да има някаква... точно защита. Но, несъмнено, не такава, че да можеш целия свят да разрушиш, не! Но точно това!... Дори конфликтните обстановки вътре в тази система - тогава те имат по-малка вероятност.
В какво е същността на Вашата концепция за междуконтинентално партньорство, която Вие развивате напоследък?
- Мисля, че това се прави отчитайки европейските процеси. Все отново, тук имаме обща история, и грехове и доста плюсове, само че – ние сме европейци. И по-късно – Изтокът се надига. Аз от дълго време приказвам, че цивилизацията се придвижва към Тихоокеанския район, само че това не значи тук да се получат сривове и изкривявания и по-късно да последва някакво срутване. Това би трябвало да се има поради.
Тоест, връщане към концепциите на Де Гол?
- Е, аз бих споделил, в този момент да не почваме чии хрумвания, какво там... Много хрумвания имаше... Да няма изкривявания, да няма изкривявания и сривове! Мисля, че ние имаме огромни връзки с Китай... Даже с Бразилия нарастват и се уголемяват.
А ще има ли в бъдеще такива връзки със страните от Азия и в границите на БРИК?
- Да, мисля, че да! Ние там сме в съседство. Имаме огромни територии, те може да бъдат усвоявани. И в този момент към този момент върви – вършат се вложения. И Япония взе участие, и Китай взе участие, и други страни. И Индия... Това са все наши сътрудници. Но както се споделя – не би трябвало да гледаме постарому на новия свят. А той е подобен – световен, и в случай че ние не успеем да живеем в него и да управляваме ще бъде неприятно.
А с цел да живеем в този свят на какво би трябвало да стъпим? Каква е базата? На какво можем да се опрем?
- Мисля, че това са съдействието и доверието. Например, който и да е въпрос, да вземем за пример, вземете Америка с нейната мощност, не може да го реши сама.
Сега Китай доста бързо израстна...
- А какво Китай! И той не може без останалия свят. Всички ние сме подвластни. Затова вярно се назовава „ световна причинност “. Взаимно свързан свят, взаимосвързан! Ние във всяко село усещаме това. Някъде се случва спиране и незабавно – и у нас! Очевидно би трябвало да се научим на това. Засега ние живеем по този начин. Ние към този момент сме в глобализиран свят. Връзките към този момент имат световен и доста сериозен темперамент. А към момента не можем да го управляваме същински.
Затова са нужни и...
- Затова са нужни и районни системи, и на общодържавно равнище, и Организация на обединените нации.
Това е доста съществено предизвикателство за вас, политиците.
- Да, да, да...
Да се научите по какъв начин да управлявате...
- Да, да.
Вие, политиците...
- За всички е. Във всичко, което е хубаво, има политика. Но още повече тя е отговорна за всичко недобро и неприятно, което се случва. Грешки... Защото върху политиката постоянно има напън – и по настоящи въпроси, и по огромни въпроси. А от горната страна на всичко би трябвало да се готвиш, с цел да не загубиш и следващите парламентарни избори. Ето по тази причина не съумява да обработи всичко политиката. Изостава, буксува политиката.
Вие по какъв начин мислите, Дмитрий Медведев ще завоюва ли или ще загуби идващите избори в светлината на това, което той направи с Юрий Лужков?
- Аз не знам по какъв начин те там ще се договорят. Важно е да се договорят без да се сбият.
Как оценявате обстановката в Русия и това, което се случи с кмета в Москва? Кой е прав? Кой е отговорен и какво да се прави?
- Знаете ли какво мисля аз? Аз се отнасям доста реалистично към цялата тази картина. Кметът направи доста. Особено в първите десетилетия. Но, знаете, натрупало се е. И той е обраснал с всевъзможни там, тежки структури и така нататък Но, най-важното, минаха към този момент съвсем 19 години. Това постоянно е... Демокрацията изисква сменяемост. Избираемост, сменяемост, обновяване, приток на нови свежи сили – това е най-важната работа. Затова би трябвало да се взема решение този въпрос. Но аз мисля, че можеше да бъде решен безболезнено, на основата на преговорен развой. Но те изпуснаха времето. И аз бих споделил, че в дадения случай... Той (Лужков, кмета на Москва – бел.пр.) стартира да капризничи. Аз бих споделил на Юрий Михайлович „ Повече от Брежнев... Стига, какъв брой още! “
Вие бяхте отпред на най-голямата страна. Според Вас, в чисто човешки проект какво би трябвало да има човек с цел да бъде добър властник. Без значение – президент, цар...
- Управник?
Да.
- Това в такива страни като нашата, а и тук също, само че у нас още повече, доста е вкоренено, то от дълго време се е оформило такова – за „ човек със (здрава) ръка “. С ръка! С ръка!
Бащицата-цар...
- С ръка! С ръка! А в този момент на първо място започнаха (да търсят) „ С глава! С глава! “ Да не е лекомислен! За да ръководиш такава страна като Русия, а и други страни, темперамент би трябвало да имаш, воля би трябвало да имаш. Мъжество да вземаш решения и да поемаш отговорност. Или си се хванал за работа, или се махай!... Затова е доста значимо всичко да се взема решение в границите на политическия развой, на демокрацията, отчитайки, че би трябвало да се знае мнението на хората. Ето тази част до в този момент към момента продължава. Аз мисля, че Русия върви в границите на демократичния преход, тя е минала половината път, не повече.
А какво е належащо, с цел да извърви целия път?
- А, да! Ами той в никакъв случай не свършва, тъй като от самото начало върви възобновяване, нови тематики пораждат, нови проблеми. И всичко това изисква да се взема решение. Да работи интензивно и президентът и изключително изпълнителната власт. Тя в този момент постоянно се хлъзга към властнически способи.
Има ли излаз от това?
- Демокрация. Свобода и народна власт.
Благодаря Ви за това изявление!
Когато Европа гледа по посока на Русия какво вижда тя в нея?
- Мисля, че това, което в този момент става – това е действителност, аз означавам това, че има предпочитание да се възраждат, възвръщат и да се развиват връзки. Затова те виждат освен Русия, само че всичко дружно и считам, че въпреки всичко това бяха връзки, има и опит, всичко... И би трябвало да опитаме и в тези условия да се употребяват тези благоприятни условия. В Русия гледат добре на това.
А по какъв начин гледа Русия по посока на Европа? Само като на пазар за първични материали ли?
- Знаете ли, Европа за Русия – това е нашият европейски общ дом. Но, също по този начин се случват огромни събития. Ето, в този момент чувам по какъв начин върви комплицирано и мъчно... Отначало нашите другари от Варшавския контракт, от Съвета за икономическа взаимопомощ – всички те в този момент влязоха в Европейски Съюз, в НАТО. Там също са сложили такава задача – „ по-бързо, по-бързо, повече “ и по този начин нататък. Погрешни дейности има и от другата страна. И аз мисля, че нещо е било изпуснато от внимание от нашите другари, тъй като по този начин бързо се случи този бърз недомислен раздор. А в този момент аз мисля, че би трябвало към този момент в границите на тези нови, същото ние сме в Европа, да търсим тези връзки. Затова ние търсим връзки с Европейска икономическа общност (Европейската икономическа общност) доста настоятелно и желаеме това да не бъдат просто някакви официални, а разширени, партньорски... Все още търсят термина – и стратегически, а в този момент „ разширени “. По създание, всичко беше като с членовете на Европейска икономическа общност.
Знаете ли, когато слушах Вашето изявление, останах с усещането, че у Вас има някаква болежка, че погрешно Ви схванаха тогава в края на 80-те и началото на 90-те години...
- Относително кое?
По отношение на това по какъв път да върви Европа...
- Не, какво значи „ не са разбрали “?! Най-важното е, че ние разбирахме. Ние на никое място не се намесихме! Никъде! Това беше кардинално наше... Най-добре хората сами да създадат своя избор. Е, ето, както споделят в този момент се учат къде вярно и къде погрешно. Навярно е трябвало да се мине през това. Но все едно, по този начин или другояче този развой на доближаване към този момент стартира и мисля, че това е вярно. Трябва единствено да не се губи време. Все още има нещо останало – хора, нещо стартирано, някакви контакти... Тях би трябвало да ги съживим и да продължим.
Не Ви ли сте коства, че времето в този момент е на страната на Азия?
- А, това е нищо. Нищо! Европа ще си остане Европа и ние в Европа би трябвало да мислим за това. Вие вероятно сте доловили, че аз говорих-говорих, само че точно тук, аз мисля, че в случай че тук Европа не направи тези стъпки, за които аз приказвах – повече обединяване, по-голямо съдействие, с присъединяване на Русия и Съединените американски щати, да се сътвори такава система, на първо място – в защитата, то това може да прекрои света...
Ако приказваме за защита тогава значи би трябвало да има и зложелател.
- Моля?
Ако има защита...
- Това е единна обща защита. Аз би трябвало да кажа, че това ще балансира, балансира процесите. И... Най-важното е, по отношение на изказванията, че никой не се гласи да води война, тъй като никой не се готви да води война.
Защо е тогава защитата?
- А?
Защо е нужна защита в случай че никой не се готви?
- Това, нали знаете, опитът от историята учи, че би трябвало да има някаква... точно защита. Но, несъмнено, не такава, че да можеш целия свят да разрушиш, не! Но точно това!... Дори конфликтните обстановки вътре в тази система - тогава те имат по-малка вероятност.
В какво е същността на Вашата концепция за междуконтинентално партньорство, която Вие развивате напоследък?
- Мисля, че това се прави отчитайки европейските процеси. Все отново, тук имаме обща история, и грехове и доста плюсове, само че – ние сме европейци. И по-късно – Изтокът се надига. Аз от дълго време приказвам, че цивилизацията се придвижва към Тихоокеанския район, само че това не значи тук да се получат сривове и изкривявания и по-късно да последва някакво срутване. Това би трябвало да се има поради.
Тоест, връщане към концепциите на Де Гол?
- Е, аз бих споделил, в този момент да не почваме чии хрумвания, какво там... Много хрумвания имаше... Да няма изкривявания, да няма изкривявания и сривове! Мисля, че ние имаме огромни връзки с Китай... Даже с Бразилия нарастват и се уголемяват.
А ще има ли в бъдеще такива връзки със страните от Азия и в границите на БРИК?
- Да, мисля, че да! Ние там сме в съседство. Имаме огромни територии, те може да бъдат усвоявани. И в този момент към този момент върви – вършат се вложения. И Япония взе участие, и Китай взе участие, и други страни. И Индия... Това са все наши сътрудници. Но както се споделя – не би трябвало да гледаме постарому на новия свят. А той е подобен – световен, и в случай че ние не успеем да живеем в него и да управляваме ще бъде неприятно.
А с цел да живеем в този свят на какво би трябвало да стъпим? Каква е базата? На какво можем да се опрем?
- Мисля, че това са съдействието и доверието. Например, който и да е въпрос, да вземем за пример, вземете Америка с нейната мощност, не може да го реши сама.
Сега Китай доста бързо израстна...
- А какво Китай! И той не може без останалия свят. Всички ние сме подвластни. Затова вярно се назовава „ световна причинност “. Взаимно свързан свят, взаимосвързан! Ние във всяко село усещаме това. Някъде се случва спиране и незабавно – и у нас! Очевидно би трябвало да се научим на това. Засега ние живеем по този начин. Ние към този момент сме в глобализиран свят. Връзките към този момент имат световен и доста сериозен темперамент. А към момента не можем да го управляваме същински.
Затова са нужни и...
- Затова са нужни и районни системи, и на общодържавно равнище, и Организация на обединените нации.
Това е доста съществено предизвикателство за вас, политиците.
- Да, да, да...
Да се научите по какъв начин да управлявате...
- Да, да.
Вие, политиците...
- За всички е. Във всичко, което е хубаво, има политика. Но още повече тя е отговорна за всичко недобро и неприятно, което се случва. Грешки... Защото върху политиката постоянно има напън – и по настоящи въпроси, и по огромни въпроси. А от горната страна на всичко би трябвало да се готвиш, с цел да не загубиш и следващите парламентарни избори. Ето по тази причина не съумява да обработи всичко политиката. Изостава, буксува политиката.
Вие по какъв начин мислите, Дмитрий Медведев ще завоюва ли или ще загуби идващите избори в светлината на това, което той направи с Юрий Лужков?
- Аз не знам по какъв начин те там ще се договорят. Важно е да се договорят без да се сбият.
Как оценявате обстановката в Русия и това, което се случи с кмета в Москва? Кой е прав? Кой е отговорен и какво да се прави?
- Знаете ли какво мисля аз? Аз се отнасям доста реалистично към цялата тази картина. Кметът направи доста. Особено в първите десетилетия. Но, знаете, натрупало се е. И той е обраснал с всевъзможни там, тежки структури и така нататък Но, най-важното, минаха към този момент съвсем 19 години. Това постоянно е... Демокрацията изисква сменяемост. Избираемост, сменяемост, обновяване, приток на нови свежи сили – това е най-важната работа. Затова би трябвало да се взема решение този въпрос. Но аз мисля, че можеше да бъде решен безболезнено, на основата на преговорен развой. Но те изпуснаха времето. И аз бих споделил, че в дадения случай... Той (Лужков, кмета на Москва – бел.пр.) стартира да капризничи. Аз бих споделил на Юрий Михайлович „ Повече от Брежнев... Стига, какъв брой още! “
Вие бяхте отпред на най-голямата страна. Според Вас, в чисто човешки проект какво би трябвало да има човек с цел да бъде добър властник. Без значение – президент, цар...
- Управник?
Да.
- Това в такива страни като нашата, а и тук също, само че у нас още повече, доста е вкоренено, то от дълго време се е оформило такова – за „ човек със (здрава) ръка “. С ръка! С ръка!
Бащицата-цар...
- С ръка! С ръка! А в този момент на първо място започнаха (да търсят) „ С глава! С глава! “ Да не е лекомислен! За да ръководиш такава страна като Русия, а и други страни, темперамент би трябвало да имаш, воля би трябвало да имаш. Мъжество да вземаш решения и да поемаш отговорност. Или си се хванал за работа, или се махай!... Затова е доста значимо всичко да се взема решение в границите на политическия развой, на демокрацията, отчитайки, че би трябвало да се знае мнението на хората. Ето тази част до в този момент към момента продължава. Аз мисля, че Русия върви в границите на демократичния преход, тя е минала половината път, не повече.
А какво е належащо, с цел да извърви целия път?
- А, да! Ами той в никакъв случай не свършва, тъй като от самото начало върви възобновяване, нови тематики пораждат, нови проблеми. И всичко това изисква да се взема решение. Да работи интензивно и президентът и изключително изпълнителната власт. Тя в този момент постоянно се хлъзга към властнически способи.
Има ли излаз от това?
- Демокрация. Свобода и народна власт.
Благодаря Ви за това изявление!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ